Отмъстена любов

24.

Когато Хекс се върна в „Зироу Сам“, вече беше три и трийсет сутринта, точно навреме да затвори. Имаше да свърши и нещо лично, но за разлика от нулирането на касовия апарат и освобождаването на персонала, то не можеше да чака. Преди да напусне „Големия лагер“ на Рив, беше влязла в банята, за да постави коланите с шипове обратно на местата им, но те не действаха. Тя кипеше. Преливаше от енергия. Намираше се на ръба. Вършеха също толкова работа, колкото ако беше поставила връзки за обувки около бедрата си.

Използва страничната врата, за да се озове във ВИП зоната и огледа тълпата с ясното съзнание кого търси. И той беше там.

Проклетият Джон Матю. Добре свършената работа винаги я караше да изпитва глад и последното, от което се нуждаеше, беше близостта на такива като него.

Като че почувствал погледа й върху себе си, той вдигна глава и сините му очи заблестяха. Отлично знаеше какво иска тя. И като се имаше предвид как се наместваше дискретно в панталоните си, беше готов да го изпълни.

Хекс не можеше да се спре да тормози и двама им. Изпрати му мислен образ и вкара картината директно в главата му. Те двамата бяха в една от частните бани, той се беше облегнал на мивката, а тя беше стъпила с единия крак върху плота. Членът му беше потънал дълбоко в нея и двамата се движеха.

Загледан в нея през претъпканата зала Джон отвори леко уста, а изчервяването му нямаше нищо общо със свян, а по-скоро беше свързано с напиращия оргазъм.

Боже, тя го желаеше.

Приятелят му, онзи с червената коса, я изтръгна от лудостта й. Блейлок се върна до масата, хванал три бири за гърлата на бутилките и в мига, в който зърна изопнатото лице на Джон, спря рязко и хвърли поглед към нея.

По дяволите.

Хекс отпрати със знак запътилите се към нея охранители и бързо се отдалечи от ВИП зоната, като едва не събори една сервитьорка.

Беше на сигурно място единствено в офиса си и тя се втурна натам. Убийството беше мощен акумулатор, който веднъж включен, трудно можеше да бъде спрян. Споменът от извършеното, сладкият миг, когато беше срещнала погледа на Монтраг, а после беше отнела зрението му, само подхранваха симпатската й страна. За да изгори тази енергия и да се върне към нормалното, се изискваше едно от две възможни неща.

Секс с Джон Матю беше едното от тях. Другото доставяше много по-малко наслада, но не беше в положение да избира. Имаше опасност да извади своя лис и да го вкара в действие срещу всички изпречили се на пътя й хора. А това не би било добре за бизнеса.

Като че цели сто години по-късно тя затвори вратата след себе си и се изолира от гръмкия смесен шум, но не намери утеха в своето убежище. Дори не можеше да се успокои достатъчно, че да стегне обръчите около бедрата си. Заобиколи бюрото, все едно озовала се в клетка, на ръба да избухне, опитваща да се овладее, така че да може да…

Промяната я връхлетя изведнъж, а визуалното й възприятие се изпълни с нюанси на червеното, като че някой беше спуснал защитно стъкло пред очите й. Изведнъж емоционалните решетки на всяко живо същество в клуба проникнаха в мозъка й, стените и таваните изчезнаха, за да отстъпят място на пороци, отчаяние, гняв, похот, жестокости и болка, така реални като солидната конструкция на сградата.

На симпатът у нея му беше дошло до гуша да се прави на кротък и беше готов да одере с голи ръце стадото малоумници отвън.

След като Хекс изчезна, сякаш бушуваше пожар, а тя беше единствената, притежаваща пожарогасител, Джон потъна обратно на мястото си. Образът в главата му избледня, а тръпките, пробягващи по кожата му изчезнаха, но на ерекцията му не й минаваше номерът с отлагането за някой друг път.

Членът му, арестуван зад ципа на панталоните, беше изключително твърд.

По дяволите, рече си Джон. По дяволите.

— Е, май прекъсна нещо, Блей — подхвърли Куин.

— Прощавайте — измънка Блей и им подаде бирите. — Съжалявам… По дяволите.

Това не обобщаваше ли идеално ситуацията?

— Знаеш ли, тя наистина си пада по теб — каза Блей с лека нотка на възхищение. — Мислех, че идваме тук само за да можеш да я наблюдаваш. Но не знаех, че и тя ти отвръща със същия поглед.

Джон наведе глава, за да прикрие пламналите си страни, които далече надминаха по червенина косата на Блей.

— Знаеш къде е офисът й, Джон. — Разноцветните очи на Куин останаха приковани в него, когато наклони глава, за да отпие яка глътка от новата бутилка с бира. — Върви там. Веднага. Поне някой от нас ще получи малко облекчение.

Джон се облегна назад и разтърка бедрата си, докато обмисляше думите на Куин. Но имаше ли куража за това? Ами ако отидеше и тя го отблъснеше?

Ами ако ерекцията му отново спаднеше?

Като си спомнеше онова, което беше видял в главата си обаче, това не го тревожеше толкова много. Беше готов да стигне кулминацията на мига.

— Ще те пусна да отидеш в офиса сам — продължи Куин меко. — Бих могъл да чакам в началото на коридора и да се погрижа никой да не ви прекъсва. Ще бъдеш в безопасност и ще имаш нужното уединение.

Джон се замисли за единствения случай, при който двамата с Хекс бяха оставали сами в затворено пространство. Беше се случило миналия август в мъжката тоалетна на нивото на мецанина и тя го беше заварила да изпълзява от кабинка, пиян до козирката. Колкото и да не беше на себе си, само я погледна и вече беше готов, копнеещ за нея и благодарение на придобитото от изпитите количества бира самочувствие, се беше осмелил да действа и да й напише бележка на хартиена салфетка. Беше реванш за онова, което тя бе искала от него.

Честно и почтено. Беше пожелал тя да изрича името му, когато свършва.

Оттогава стояха настрана един от друг в клуба, но всеки в собственото си легло бяха дяволски близки един с друг и той знаеше, че тя изпълнява онова, за което я беше помолил. Личеше си по начина, по който го гледаше. И телепатичната размяна на мисли от преди малко, която показваше какво според нея би трябвало да правят в някоя от баните, беше безспорно доказателство, че от време на време и тя изпълнява заповеди.

Куин положи длан върху ръката на Джон и когато той го погледна, приятелят му изписа със знаци:

— Важно е да улучиш момента, Джон.

Самата истина. Тя го желаеше и тази вечер не само в самотните си фантазии у дома. Джон не знаеше какво у нея се е променило и какво беше задействало събитията, но членът му не се вълнуваше от такива подробности. Буквално.

А и нима се канеше да остане девственик заради нещо, случило се преди толкова много време? Уцелването на мига наистина беше всичко и му беше омръзнало да седи със скръстени ръце и да отрича пред себе си онова, което всъщност желаеше.

Джон се изправи и кимна рязко на Куин.

— Слава богу — произнесе приятелят му и се плъзна навън от сепарето. — Блей, връщаме се след малко.

— Не бързайте. Късмет, Джон.

Джон потупа приятеля си по рамото и повдигна джинсите си, преди да се насочи извън ВИП зоната. Двамата с Куин минаха покрай охранителите, застанали до кадифеното въже, после през тълпата запотени танцуващи и покрай хората, събрали се около бара за последна поръчка. Хекс не се виждаше никъде и той се почуди дали вече не си бе тръгнала.

Не, помисли си. Хекс трябваше да остане, за да затвори, тъй като Рив не беше наоколо.

— Може би вече е в офиса си — каза Куин.

Изкачиха се по стълбите до нивото на мецанина и той се замисли за първия път, когато я беше видял. Това се казваше резил. Беше го завлякла по коридора и го беше разпитвала, защото го хвана да запасва пистолет в колана си, та Куин и Блей спокойно да се позабавляват с момичета. Така беше научила името му и връзката му с Рот и Братството. Начинът, по който се беше справила с него, беше наистина възбуждащ… особено след като се беше успокоил, че няма да откъсне крайниците му един по един.

— Ще чакам тук. — Куин спря в началото на коридора. — Всичко ще бъде наред.

Джон кимна, а после закрачи по коридора, който ставаше все по-тъмен. Когато стигна до вратата, не спря, за да събере кураж, тъй като се боеше, че ще се разколебае и ще се върне обратно при приятеля си.

И колко малодушен би го направило да изглежда такова поведение?

А и той желаеше това. Нуждаеше се от него.

Повдигна ръка, за да почука и замръзна на място. Кръв. Надушваше… кръв.

Нейната.

Без да се замисли, отвори вратата със замах и…

О. Боже. Мой. Произнесе с устни.

Хекс вдигна рязко глава от онова, което правеше, и гледката й сякаш изгори очите му. Кожените й панталони бяха събути и висяха на ръба на стола, а по краката й се стичаше собствената й кръв… кръв, която бликаше от рани, причинени от колани с шипове, опасващи и двете й бедра. Единият й крак, обут в черен ботуш, беше стъпил на бюрото и тя беше в процес на… затягането им?

— Разкарай се!

— Защо? — произнесе той с устни, докато се приближаваше към нея с протегнати ръце. — О… боже. Трябва да спреш.

От гърлото й се разнесе глухо ръмжене и тя посочи с пръст към него.

— Не ме доближавай.

Джон започна да жестикулира бързо и без да се старае особено, макар тя да не го разбираше.

— Защо си причиняваш това?

— Разкарай се от тук, дявол те взел. Веднага.

— Защо? — изкрещя той беззвучно.

В знак на отговор очите й заблестяха червени като рубини, като че някой беше монтирал в черепа й цветни крушки и Джон застина на място.

Имаше само едно същество в техния свят, което би могло да направи това.

— Върви!

Джон се обърна и бързо стигна до вратата. Посегна към бравата и забеляза, че може да бъде заключена отвътре. С бързо движение я нагласи в нужната позиция, така че никой друг да не може да я види.

Когато стигна до Куин, той не спря. Просто продължи да върви, без да го е грижа дали приятелят му и личен гард бе зад него.

От всички неща, които някога би могъл да научи за нея, никога не би предположил, че това ще е едно от тях.

Тя беше симпат.