Отмъстена любов

35.

Джон Матю се събуди с пистолет в ръката, насочен към отварящата се врата в другия край на празната спалня на Хекс. Пулсът му беше също така стабилен като дланта и той дори не примигна, когато светнаха лампите. Ако не му се понравеше вида на онзи, който беше отключил и натиснал бравата, щеше да прати куршум в гърдите на въпросната особа.

— Кротко — каза Хекс, влезе и затвори вратата зад себе си. — Аз съм.

Той пусна предпазителя и свали оръжието.

— Впечатлена съм — промърмори тя и се облегна на вратата. — Будиш се като тигър.

Застанала срещу него, отпуснала силното си тяло, тя беше най-привлекателната жена, която някога беше виждал. Фантазиите бяха нещо хубаво, но истинската плът беше още по-хубава и той си каза, че не би могъл да стои настрана от нея.

Джон чакаше. И продължаваше да чака. Никой от тях не помръдна.

Добре. Беше време да си тръгне, преди да се направи на глупак. Той понечи да спусне крака от леглото, но тя поклати глава.

— Не, остани където си.

Добре. Но това означаваше, че се нуждае от някакво прикритие.

Пресегна се за якето и дръпна кожената дреха върху скута си, защото не само пистолетът му беше готов за стрелба. Както винаги беше твърд, което беше стандартно състояние при събуждане, а също така и проблем, когато беше в близост до нея.

— Връщам се веднага — каза тя, хвърли черното си яке на пода и се запъти към банята.

Вратата се затвори, а той зяпна. Възможно ли беше да е… това?

Приглади коса, прибра ризата в панталона и бързо намести члена си. Който не беше просто твърд, а пулсираше. Погледна надолу към издутината под ципа на джинсите си и се опита да си внуши, че оставането й тук не означаваше задължително, че проявява интерес към креватни упражнения с него.

Скоро Хекс се появи от банята и спря до ключа на лампата.

— Имаш ли нещо против тъмнината?

Той поклати бавно глава.

Помещението потъна в мрак и той я чу да се приближава към леглото.

Сърцето му блъскаше бясно, членът му гореше и Джон бързо се дръпна настрани, оставяйки й достатъчно място. Когато тя легна, той почувства лекото раздвижване на матрака, чу как главата й докосна възглавницата и вдиша аромата й дълбоко в ноздрите си.

Не можеше да диша.

Дори когато тя въздъхна облекчено.

— Не се страхуваш от мен — произнесе Хекс тихо.

Той поклати глава, макар тя да не можеше да го види.

— Твърд си.

О, боже, помисли си той. Да, така беше.

Обзе го моментна паника, сякаш чакал бе изскочил от храстите и се беше озъбил срещу него. Беше му трудно да реши кое би било по-лошо: Хекс да посегне към него и той да изгуби ерекцията си, както се беше случило с Избраницата Лейла в нощта на преобразяването му или Хекс изобщо да не предприеме нищо.

Тя предложи решение на дилемата, като се обърна към него и положи длан на гърдите му.

— Кротко — каза, когато той подскочи.

След като Джон се успокои, тя плъзна ръка по корема му и когато обхвана члена му през плата на джинсите, той изви тяло върху леглото и отвори уста, за да изстене беззвучно. Нямаше встъпление, но на него не му беше нужно такова. Тя разкопча ципа и извади пениса му, последва шум от събличането на кожените й дрехи и хвърлянето им на пода.

Тя се покачи върху него, опря длани в гърдите му и го притисна към матрака. Когато в него се отърка нещо топло и влажно, той вече не се тревожеше, че членът му може да омекне. Тялото му неудържимо се стремеше да проникне в нея и нищо от миналото му не се изпречи пред инстинкта му да се съчетае.

Хекс застана на колене, пое го в ръката си и го намести. Когато седна, той почувства прекрасен натиск по дължината на члена си, който като наелектризиран пламна в оргазъм, накарал го да тласне таза си нагоре. Без да мисли дали е редно да го прави, той сграбчи бедрата й…

Замръзна, когато напипа метал, но вече беше стигнал прекалено далече. Можа единствено да стисне здраво, докато тялото му не спираше да потръпва, губейки девствеността си.

Това беше най-невероятното усещане, изпитвано някога от него. Вече имаше някаква представа какво го очаква от изпълненията с ръцете. Беше ги използвал хиляди пъти след преобразяването си. Но изживяваното днес ги надминаваше многократно.

Хекс беше неописуема.

И то преди дори да е започнала да се движи.

Когато достигна първия фантастичен оргазъм, тя му даде минута да нормализира дишането си, а после започна да движи бедрата си нагоре-надолу. Той изпъшка. Мускулите вътре в нея се стягаха и отпускаха около пениса му, а напрежението накара тестисите му да се стегнат и да се подготвят за още едно изживяване.

Сега абсолютно и напълно разбираше желанието на Куин да докопа нещо голо. Усещането беше невероятно, особено след като Джон остави тялото си да следва нейното и двамата започнаха да се движат заедно. Дори когато ритъмът се усили и стана неудържим, той знаеше точно какво се случваше и къде се намираше всяка част от телата им, от дланите й върху гърдите му и тежестта й върху него до начина, по който въздухът проникваше в гърлото му и излизаше оттам.

Цялото му тяло се напрегна, докато отново свършваше, а от устните му се откъсна името й, точно както във фантазиите му, но с още повече страст.

Хекс се повдигна и се освободи от него, а членът му се озова върху корема му. Сравнена с топлия пашкул на тялото й, меката памучна тъкан на тениската му се стори като шкурка, а температурата на въздуха — смразяваща. Леглото се размърда, докато тя се настаняваше до него и той се обърна с лице към нея в обграждащия ги мрак. Дишаше тежко, но копнееше да я целува в кратката почивка, преди да го направят отново.

Джон се протегна и почувства напрежението й, когато дланта му докосна шията й, но тя не се отдръпна. Боже, кожата й беше толкова мека… о, толкова мека. Макар мускулите на раменете й да бяха като стоманени въжета, онова, което ги покриваше, беше като коприна.

Джон беше внимателен, когато повдигна горната част на тялото си от леглото и се наведе към нея. Плъзна ръка към лицето й, погали го нежно и намери устните й с палец.

Не искаше да развали преживяването. Тя беше свършила голяма част от работата, при това забележително. Дори нещо повече, беше му дарила богатството на секса и му беше доказала, че въпреки стореното му в миналото, той все още беше мъж и още беше способен да се наслади на онова, за което беше създадено тялото му. Ако той щеше да бъде инициаторът на първата им целувка, щеше да го направи както трябва.

Наведе глава…

— Целта ми не беше такава. — Хекс го отблъсна, стана от леглото и отиде в банята.

Вратата се затвори, а членът му напълно изгуби ерекцията си, когато Джон чу пускането на водата. Тя го отмиваше от себе си, отърваваше се от онова, което й беше дало тялото му. С треперещи ръце той закопча джинсите си, като опитваше да не обръща внимание на влагата и еротичния аромат.

Когато Хекс излезе, взе якето си и отиде до вратата. От коридора проникна светлина и тя се превърна във висока и могъща сянка.

— Навън е ден, в случай че не си погледнал часовника си. — Тя се спря. — И оценявам дискретността ти във връзка с моята… ситуация.

Вратата се затвори тихо зад гърба й.

Значи това беше причината за случилото се. Беше правила секс с него от благодарност, че пазеше тайната й.

Боже, как можа да си помисли, че има нещо повече?

Напълно облечени. Без целувки. И беше абсолютно убеден, че само той бе свършил. Нейното дишане дори не се беше учестило, не беше извикала и след края не се беше отпуснала облекчена. Не че той знаеше нещо за женския оргазъм, но с него се беше случило именно така.

Не беше секс от съжаление, а секс за благодарност.

Джон потърка лицето си. Беше толкова глупав. Да мисли, че всичко това означаваше нещо.

Много, много глупав.

Тор се събуди с крещящ от болка стомах. Агонията по време на дълбокия, откъснал го напълно от света сън след храненето, явно бе толкова мъчителна, че той беше притиснал ръце към корема си и се беше свил на топка.

Размърда се, цялото му тяло се тресеше и той се почуди дали нещо с кръвта не е било наред. Разнеслото се от стомаха му къркорене беше толкова силно, че можеше да заглуши камион за боклук.

Болката всъщност беше… глад. Той погледна надолу към хлътнатината между ребрата му. Потърка твърдата плоска повърхност, а от там се разнесе нов рев. Тялото му настояваше за храна, при това в огромни количества.

Погледна часовника. Десет сутринта. Джон не се беше появил с подноса за Последното хранене.

Тор стана, без да се налага да си помага с ръце и се отправи към банята на изненадващо стабилните си крака. Използва тоалетната, но не за да повърне, а после изми лицето си и осъзна, че няма какви дрехи да облече. Нахлузи един хавлиен халат и напусна спалнята си за първи път, откакто беше влязъл в нея.

Светлините по коридора със статуите го накараха да примигне и той се почувства, сякаш се бе озовал под прожекторите на сцена. Нужна му беше минута да се настрои към… всичко.

Разходи се по коридора, а мраморните мъжки фигури в различни пози бяха точно каквито ги помнеше — силни, грациозни и неподвижни. Без конкретна причина си спомни как Дариъс ги беше купувал една след друга, създавайки колекцията си. По онова време, когато Ди изпаднеше в настроение за придобивки, пращаше Фриц на аукциони в „Сотбис“ и „Кристис“ в Ню Йорк и при доставката на всяко произведение на изкуството в запълнен с нарязана на ситно хартия сандък, братът беше правил парти за показването й.

Ди беше обожавал изкуството.

Тор се намръщи. Уелси и нероденото му бебе винаги щяха да останат първата му и най-съществена загуба, но той имаше да отмъщава и за друга смърт. Лесърите бяха отнели не само семейството му, но и най-добрия му приятел.

У него се надигна гняв… и предизвика друг тип глад. За война.

С концентрация и решителност, които едновременно му бяха чужди и познати, Тор се насочи към главното стълбище и спря, когато стигна до притворената врата на кабинета. Почувства присъствието на Рот вътре, но в момента не искаше да се среща с никого.

Или поне той си мислеше така.

Защо просто не се беше обадил в кухнята да поръча храна? Тор се загледа в процепа между вратите.

Рот беше заспал на бюрото си, а дългата му лъскава и черна коса се беше разстлала върху документите. Беше свил едната си ръка под главата вместо възглавница. В другата ръка още стискаше лупата, която използваше, ако желаеше да прочете нещо.

Тор пристъпи в кабинета. Озърна се наоколо и при вида на рамката над камината можеше да си представи съвсем ясно как Зейдист се опира на нея със сериозното си лице и почернели от гняв очи. Фюри винаги беше близо до него, обикновено седнал на светлосиньото кресло до прозореца. Ви и Бъч имаха навика да се настаняват на изящното канапе. Рейдж избираше различни позиции в зависимост от настроението си…

Тор се намръщи при вида на намиращото се до бюрото на Рот.

Грозният овехтял зелен фотьойл с протърканите на места възглавници… беше фотьойлът на Тор. Онзи, който Уелси беше настоявала да изхвърлят, защото вече не приличал на нищо. Онзи, който беше поставил в офиса си в тренировъчния център.

— Преместихме го тук, за да убедим Джон да дойде тук, в къщата.

Тор обърна глава. Рот вдигна глава от ръката си, а гласът му звучеше уморен, както и изглеждаше. Кралят заговори бавно, като че да не стресне посетителя си.

— След… случилото се Джон не искаше да напусне офиса. Отказваше да спи където и да било другаде, освен на креслото. Беше напълно объркан… Не се справяше с тренировъчната програма. Предизвикваше сбивания. Накрая тропнах с крак, преместих тази грозотия тук и нещата се подобриха. — Рот се обърна към фотьойла. — Обичаше да седи на него и да ме наблюдава, докато работя. След преобразяването му и набезите през лятото, нощем се бие, а денем спи и не идва толкова често. Донякъде ми липсва.

Тор потрепна. Беше оплескал нещата с бедното хлапе. Естествено, тогава не беше в състояние да постъпи по друг начин, но Джон беше страдал много.

И все още страдаше.

Тор се засрами, като си помисли как се будеше в леглото всяка сутрин и всеки следобед, а Джон му носеше поднос и седеше, докато той не изяде цялата храна, а после оставаше още известно време, сякаш наясно, че всичко сервирано биваше повръщано в тоалетната.

На Джон му се беше наложило да се справя със загубата на Уелси съвсем сам. Да премине през преобразяването сам. И да стори за първи път още бог знае колко други неща сам.

Тор седна на канапето на Ви и Бъч. Стори му се изненадващо твърдо, по-твърдо отколкото го помнеше. Опря длани на възглавниците и натисна здраво.

— Подсилихме го, след като си тръгна — обясни тихо Рот.

Последва дълго мълчание, а въпросите, които Рот искаше да зададе, се носеха из въздуха с такава сила като ехото от звъна на камбаните в малък параклис.

Тор прочисти гърло. Единственият, с когото би могъл да обсъди въртящото се в главата му, беше Дариъс, но братът отдавна беше мъртъв. Следващият, който чувстваше близък, бе Рот.

— Беше… — Тор скръсти ръце пред гърдите си. — Мина добре. Тя стоеше зад гърба ми.

Рот кимна бавно.

— Добра идея.

— Нейна.

— Селена е жена на място. Мила.

— Не съм сигурен колко време ще отнеме — продължи Тор, без да има желание да говори за нея. — Нали разбираш, докато съм готов да се бия. Ще трябва да потренирам малко. Да пострелям на стрелбището. Не съм сигурен дали ще се възстановя физически.

— Не се тревожи за времето. Просто се постарай да си върнеш доброто здраве.

Тор сведе поглед към ръцете си и сви дланите си в юмруци. По костите му нямаше плът и кокалчетата щръкнаха под кожата като релефна карта на планината Адирондак, състояща се от стърчащи върхове и хлътнали долини.

Пътуването обратно щеше да е дълго. И дори да закрепнеше физически, на душевната му колода от карти още й липсваха и четирите аса. Без значение колко тежеше или колко добре се биеше, това нямаше да се промени.

На вратата се почука рязко и той затвори очи, молейки се да не е някой от братята. Не искаше да се вдига много шум около завръщането му към света на живите.

— Какво става, Куин? — попита кралят.

— Открихме Джон. Почти.

Тор отвори широко очи и се размърда на мястото си, мръщейки се към момчето, застанало на вратата. Преди Рот да успее да каже нещо, Тор попита:

— Той изчезнал ли беше?

Куин изглеждаше изненадан да го види на крака, но бързо се овладя, когато Рот каза строго:

— Защо не бях уведомен, че го няма?

— Не знаех, че го няма. — Куин влезе, придружен от червенокосия Блей от тренировъчната програма. — Каза, че днес не е дежурен и ще легне да спи. Приех думите му за чиста монета и преди да си ме сграбчил за топките, бях в стаята си през цялото време, защото мислех, че той е в неговата. В мига, в който разбрахме, че не е там, тръгнахме да го търсим.

Рот изруга под нос, а после каза на Куин:

— Не, всичко е наред, синко. Не си знаел. Нямало е какво да сториш. Къде е той, по дяволите?

Тор не чу отговора заради тътена в главата си. Джон беше съвсем сам някъде из Колдуел. Беше излязъл, без да се обади на никого. Ами ако му се беше случило нещо? Той се намеси по средата на разговора.

— Къде е Джон?

Куин размаха телефона си.

— Не пише. В съобщението казва, че е в безопасност, където и да се намира, и че ще се видим утре вечер.

— Кога ще се прибере вкъщи? — настоя Тор.

— Предполагам, че няма да го направи. — Куин сви рамене.