Отмъстена любов

43.

Рив беше от типа мъже, които извършваха със старание онова, с което се захванат. Било то да приготви полуготова пица, да сипе вино или да направи своята Елена щастлива, докато тя не се превърнеше в изтощена и напълно задоволена гола жена.

— Не си чувствам пръстите на краката — промърмори тя, докато Рив оставяше пътека от целувки нагоре по вътрешната страна на бедрата й.

— Това нещо лошо ли е?

— Ни най-малко.

Той млъкна и плъзна език по гърдата й, а когато тялото й потръпна, почувства движението по своята собствена кожа. Вече беше свикнал, че мъглата от вцепененост понякога биваше пробивана от леко усещане за допир или топлина и вече не се тревожеше, че лошата му страна може да се измъкне от допаминовата си клетка. Макар усещането да не беше така силно, както би било, ако не се намираше под влиянието на лекарствата, то определено беше достатъчно да предизвика възбуда в тялото му.

Рив не можеше да повярва, но на няколко пъти му се струваше, че ще стигне до оргазъм.

При вкуса й, когато беше целувал женствеността й и при начина, по който тя движеше ханша си върху леглото, той едва беше успял да се овладее.

Но се налагаше да държи члена си извън играта. Как иначе биха се получили нещата? Вече не съм импотентен. Чудо на чудесата. Ти пробуди инстинкта ми за маркиране, така че вампирът у мен печели надмощие над симпата. Това, разбира се, означава, че ще трябва да приемеш шипа ми, както и това къде се е намирало парчето месо, висящо между краката ми, през последните двайсет и пет години. Но иначе всичко е супер, нали?

Да, нямаше търпение да постави Елена в подобно положение.

А и случващото се му беше достатъчно. Да й доставя удоволствие, да й служи сексуално му беше достатъчно…

— Рив?

Той погледна към нея. Предвид дрезгавия й глас и еротичния блясък в очите й, беше готов да се съгласи на всичко.

— Да? — Отново облиза зърното й.

— Отвори уста.

Рив се намръщи, но направи, каквото му беше наредено, учуден защо…

Елена се протегна и опипа уголемените му кучешки зъби.

— Каза, че ти допада да ме задоволяваш и това си личи. Тези тук са толкова удължени… и остри… и бели…

Тя размърда бедра, като че възбудена от казаното и той знаеше накъде клони.

— Да, но…

— Би ми харесало, ако ги използваш върху мен. Сега.

— Елена…

Особеният блясък започна да напуска лицето й.

— Нещо против кръвта ми ли имаш?

— Боже, не.

— Тогава защо не искаш да се храниш от мен? — Тя се изправи до седнало положение и сложи една възглавница пред гърдите си, а русата й коса се спусна над лицето. — О, ясно. Вече си се нахранил от нея.

— Боже, не. — Би предпочел да погълне кръвта на лесър. Би пил кръвта на прегазена сърна, лежаща в канавката, преди да впие зъби във вената на Принцесата.

— Не използваш ли вената й?

Той погледна Елена мрачно и поклати глава.

— Не го правя и никога няма да го направя.

Елена въздъхна и отметна коса назад.

— Съжалявам. Не знам дали имам правото да задавам такива въпроси.

— Имаш. — Той пое ръката й. — Имаш пълното право. Не че… не можеш да питаш…

Думите му увиснаха във въздуха, а двата му свята се сблъскаха един с друг и около него полетяха отломки. Разбира се, че можеше да пита… той просто не можеше да й отговори.

Или пък можеше?

— Ти си тази, която желая — каза той в опит да се придържа към истината, доколкото му бе възможно. — Ти си тази, в която искам да бъда. — Той поклати глава, осъзнал какво е казал. — Със. Искам да кажа, с която искам да бъда. Колкото до храненето? Желая ли го от теб? По дяволите, да. Но…

— Значи не би трябвало да има „но“.

Нямаше. Той имаше чувството, че ще се хвърли върху нея и ще засмуче от вената й. Членът му беше готов дори сега, докато само го обсъждаха.

— Това е достатъчно за мен, Елена. Да те задоволявам ми е напълно достатъчно.

Тя се намръщи.

— Тогава имаш някакъв проблем с произхода ми.

— Моля?

— Мислиш, че кръвта ми е слаба ли? Защото в интерес на истината мога да проследя потеклото си доста назад в средите на аристокрацията. С баща ми може да преживяваме трудни времена, но поколения наред и през по-голямата част от неговия живот сме били членове на глимерата. — Рив потръпна, а тя стана от леглото, като използваше възглавницата, за да се прикрие. — Не знам откъде произлиза твоето семейство, но мога да те уверя, че течащото във вените ми е доста приемливо.

— Елена, въпросът не е в това.

— Сигурен ли си? — Тя отиде до мястото, където той беше съблякъл дрехите й. Първо облече бикините и сутиена, а после вдигна черния си панталон.

Рив не можеше да си представи защо задоволяването на потребността му от кръв беше толкова важно за нея. С какво би я удовлетворило това? Но може би в това се състоеше разликата между тях. Нейната цел не беше да използва околните, така че сметките й не опираха до това какво ще извлече. Докато той, дори когато ставаше дума да й достави удоволствие, определено получаваше нещо докато я задоволяваше. Когато я гледаше как се гърчи под устните му, той се чувстваше могъщ и силен, истински мъж, не някакъв безполов чудовищен социопат.

Тя не беше като него. И той я обичаше именно заради това.

О… боже. Нима…

Да, точно така.

Осъзнатото накара Рив да стане от леглото и да отиде до нея. Хвана ръцете й, които закопчаваха панталоните. Тя спря и погледна нагоре към него.

— Не е заради теб — каза й. — Можеш да ми вярваш.

Ривендж я придърпа към тялото си.

— Тогава го докажи — отговори тя тихо.

Той се отдръпна и остана загледан в лицето й задълго.

Кучешките зъби напираха в устата му, нямаше съмнение по въпроса. И той чувстваше глада в стомаха си. Остър и мъчителен.

— Елена…

— Докажи го!

Той не можеше да откаже. Нямаше сили да я отблъсне. Беше погрешно поради толкова много причини, но той я желаеше, нуждаеше се от нея, копнееше за нея. Рив внимателно отметна косата от шията й.

— Ще бъда нежен.

— Не е нужно.

— Аз все пак ще бъда нежен.

Обхвана страните й с длани и наклони главата й на една страна, така че пътят към крехката синя вена, водеща до сърцето й, беше свободен. Докато тя се подготвяше за ухапването му, пулсът й се ускори и Рив виждаше как вената й пулсира все по-силно.

— Не мисля, че съм достоен за твоята кръв — каза той, а показалецът му се плъзна по шията й. — Няма нищо общо с произхода ти.

Елена протегна ръка към лицето му.

— Ривендж, какво има? Помогни ми да разбера какво става тук. Имам чувството, че… когато сме заедно, те усещам по-близък от собствения си баща. Но има големи празнини. Знам, че в тях се таи нещо. Говори с мен.

Сега, помисли си той, беше моментът да извади всичко наяве.

И беше силно изкушен. Би било такова облекчение да приключи с лъжите. Бедата се състоеше в това, че не би могъл да постъпи по-себично спрямо нея. Ако научеше тайната му, тя щеше да нарушава закона наравно с него. Или това, или трябваше да прати любовника си в колонията. И ако Елена избереше второто, би означавало, че той няма да изпълни клетвата, дадена пред майка му, защото истината за него щеше да стане известна.

Той не беше подходящ за нея. Не беше и го съзнаваше отлично. Трябваше да я остави да си тръгне. Смяташе да отдръпне ръцете си от нея, да отстъпи назад и да я остави да облече дрехите си. Биваше го да убеждава. Можеше да я накара да си помисли, че отказът му да пие от кръвта й не е кой знае какво.

Само че устните му се разтвориха. Разтвориха се, а надигащото се в гърлото му ръмжене изпълни малкото пространство, делящо зъбите му от пулсиращата й вена.

Изведнъж тя изстена, а мускулите на раменете й се стегнаха, сякаш ръцете му, които я придържаха, я бяха стиснали. О, той наистина го беше направил. Беше абсолютно вцепенен, не чувстваше абсолютно нищо, но това не беше свързано с лекарството му. Всички мускули в тялото му се бяха сковали.

— Нуждая се от теб — изръмжа.

Рив заби зъбите си здраво и тя изстена, а гръбначният й стълб едва не се пречупи, поемайки тежестта му. По дяволите, тя беше съвършена. Вкусът й беше като на гъсто, плътно вино и той поглъщаше на големи глътки. Премести я към леглото.

Елена не можеше да устои на възможността. Нито пък той.

Пробудена от храненето, вампирската му природа надделя над всичко. Мъжът изпитваше потребност да маркира субекта на своето желание, да маркира сексуална територия, да доминира, да завладее и това го накара да смъкне рязко панталоните й, да дръпне единия й крак настрани и да намести члена си на самия вход на вагината й…

И да си проправи път навътре.

Елена издаде нов, изпълнен със страст стон, когато той проникна в нея. Тя беше невероятно стегната и макар да се боеше, че може да я нарани, той чувстваше, че тялото й е способно да го поеме.

— Добре ли си? — попита така гърлено, че не беше сигурен дали тя може да го разбере.

— Не… спирай. — Елена обви крака около тялото му и се изви под такъв ъгъл, че той да навлезе дори още по-дълбоко.

Ръмженето, разнесло се от устата му, проехтя из спалнята и той отново впи зъби в шията й. Въпреки яростното хранене и секс, Рив беше внимателен с нея. Поведението му беше напълно различно от това спрямо Принцесата. Рив се плъзгаше плавно навътре и навън, като държеше да се увери, че Елена се чувства удобно въпреки размера му. Когато опираше до изнудвачката му, той искаше да причинява болка. А с Елена? Би се кастрирал с ръждив нож, но не и да я нарани.

Бедата бе, че тя се движеше с него, докато той пиеше от нея, и бясното триене на телата им скоро го завладя напълно, вече не движеше хълбоците си предпазливо, а със сила… докато накрая трябваше да се отдели от вената й, защото имаше опасност да я разкъса. След като облиза белезите, той наведе глава, зарови лице в косата й и продължи да се движи.

Елена стигна до оргазъм и той почувства влагата й в основата на члена си, който се канеше да се освободи от съдържанието си… а това беше нещо, което той не можеше да допусне. Преди шипът му да се е забил, той се дръпна и изригна върху корема й.

Когато всичко свърши, той се строполи върху нея и мина известно време, преди да възвърне способността си да говори.

— О… по дяволите… Съжалявам. Сигурно ти тежа.

Елена плъзна ръце по гърба му.

— Всъщност си прекрасен.

— Аз… стигнах до оргазъм.

— Да, така е. — Усмивката й съответстваше на тона й. — Наистина го направи.

— Не бях сигурен, че… мога, нали разбираш? Затова се дръпнах… Не очаквах да…

Лъжец. Проклет лъжец.

Радостта в гласа й го накара да се почувства съсипан.

— Радвам се, че успя. И ако се случи пак, би било чудесно. А ако ли не, всичко е наред. Няма нужда от излишно напрежение.

Рив затвори очи, а сърцето му се късаше. Беше се отдръпнал, защото не искаше тя да открие, че има шип, а и защото да свършеше в нея би означавало да я предаде, като се имаше предвид колко неща тя не знаеше за него.

Елена въздъхна и го целуна леко, а той се почувства като долен задник.