Отмъстена любов

51.

Хекс се върна в „Зироу Сам“ и влезе през задната врата директно във ВИП зоната с ръце в джобовете. Благодарение на вампирската си страна не оставяше пръстови отпечатъци, но окървавените ръце си бяха окървавени ръце. Освен това панталоните й също бяха изцапани с проклетата кръв на Грейди. Именно поради тази причина в тези модерни времена в мазето на клуба пазеха старомодна пещ.

Не се обади на никого, а се вмъкна право в офиса на Ривендж и се запъти към спалнята му. За щастие имаше предостатъчно време да се преоблече и почисти, защото на полицията щеше да й отнеме известно време, докато открие трупа на Грейди. Беше програмирала Де ла Крус да си тръгне за цялата нощ, но с тип като него беше възможно подсъзнанието му да надделее над натрапената от нея мисъл. Все пак имаше най-малко два часа.

Озовала се в апартамента на Рив, тя заключи вратата и отиде направо в банята. Пусна горещата вода, съблече дрехите си и ги хвърли заедно с обувките в шахта, отиваща директно в пещта. Майната им на пералните машини. Такива като нея използваха това вместо кош за пране.

Взе със себе си под душа дългото острие, което бе използвала по-рано. Изми тялото си и ножа с еднакво старание. Коланите все още бяха на местата си. Усети парене от сапуна там, където шиповете се забиваха в бедрата й, и изчака болката да отслабне, преди да разхлаби единия, а после и другия…

Агонията беше такава, че краката й напълно изгубиха чувствителността си, а сърцето й прескочи няколко удара. От устните й се откъсна въздишка и тя се опря в мраморната стена с ясното съзнание, че можеше и да припадне.

Някак си успя да запази съзнание.

Загледана в червената кръв, стичаща се към канала в краката й, тя се замисли за мъртвото тяло на Криси. В онази човешка морга кръвта й беше кафеникава, почти черна под покритата с петна сивкава плът. Онази на Грейди беше имала цвета на вино, но само след няколко часа той със сигурност щеше да изглежда като убитото от него момиче. Мъртъв върху масата от неръждаема стомана, а течащото някога във вените му — застинало и неподвижно като бетон.

Беше си свършила добре работата.

От нищо и същевременно по много причини в очите й се появиха сълзи и тя ги презря. Засрамена от слабостта си, Хекс покри лицето си с ръце, макар да беше сама.

Веднъж някой се беше опитал да отмъсти за смъртта й.

Само че тя не беше мъртва. Само й се искаше да е, докато тялото й беше обработвано с всякакви видове „инструменти“. И акцията на рицаря върху белия кон не беше завършила успешно за него. Мърдър беше изгубил разсъдъка си. Беше вярвал, че спасява вампир, но… изненада! Всъщност беше рискувал живота си, за да доведе у дома симпат.

Опа! Явно беше пропуснала да спомене пред любовника си тази малка подробност.

Щеше й се да му беше разказала. Той имаше право да знае и тогава може би все още щеше да е част от Братството. С някоя добра жена до себе си. Със сигурност нямаше да е изгубил здравия си разум и да е изчезнал само един бог знае къде.

Отмъщението беше нещо опасно. В случая с Криси всичко беше минало добре. Всичко се беше подредило. Но понякога този, който трябваше да бъде отмъстен, не си струваше усилията.

Както в случая с Хекс това беше коствало разсъдъка на Мърдър. А Рив още плащаше за грешките й.

Замисли се за Джон Матю и й се прииска да не беше правила секс с него. Мърдър не беше имал такова значение за нея. Но Джон Матю? Ако се съдеше по болката в сърцето й всеки път, когато помислеше за него, подозираше, че той е нещо повече. И именно по тази причина тя се опитваше да изхвърли от съзнанието си случилото се в нейното жилище.

Проблемът се състоеше в отношението на Джон Матю към нея. Показаната нежност заплашваше да я пречупи. Внимателното му поведение към нея, благостта му, уважението… обичта, макар да знаеше каква е тя. Налагаше се да го отблъсне с решимост, защото ако не сложеше край на това, имаше опасност да притисне устни в неговите и напълно да изгуби контрол върху себе си.

Джон Матю беше нейният душевен кладенец, както го наричаха симпатите. Или пирокант за вампирите. Нейната основна слабост.

Когато опреше до него, наистина беше слаба.

Почувства болка, когато си спомни как го видя на охранителния монитор с ръце върху тялото на Джина. Също както коланите с шипове, които носеше, този образ я изпълваше с агония и тя не можеше да спре да си повтаря, че напълно заслужава да го наблюдава как се впуска в нищо неозначаващ секс.

Спря душа, вдигна коланите и ножа от хлъзгавия мраморен под и излезе от душ-кабината, като ги остави да се отцедят в мивката.

Когато взе една от суперлуксозните черни хавлиени кърпи на Рив, й се прииска да беше…

— Направена от шкурка? — попита провлечено Рив от прага.

Хекс спря да бърше гърба си и погледна в огледалото. Рив се беше облегнал на касата на вратата, а коженото палто го превръщаше в голям мечок, прическата му ирокез и острият му лилав взор свидетелстваха за кръвта му на боец въпреки префърцунените дрехи, които носеше.

— Как мина? — попита Хекс и стъпи на плота, за да прокара черната хавлиена тъкан надолу до глезена си.

— Аз мога да те попитам същото. Какво става с теб, по дяволите?

— Нищо. — Тя вдигна другия си крак. — Как мина срещата?

Рив не отместваше поглед от нея, но не заради факта, че беше чисто гола. Това не го вълнуваше. Би се държал по същия начин, ако Трез или Ай Ем изложеха на показ голите си задници. За него тя отдавна беше престанала да бъде жена, макар че се хранеха един от друг.

Може би именно това й допадаше у Джон Матю. Той гледаше на нея, докосваше я, отнасяше се към нея като към същество от женски пол. Като че беше нещо ценно. И не защото не зачиташе силата й, а защото я смяташе за уникална и различна.

Боже. Достатъчно с притока на естроген. А и всичко това беше в минало време.

— Срещата? — настоя тя.

— Добре. Продължавай да се държиш така. Колкото до Съвета, те не се появиха, но пък пристигна това. — Рив извади тънък плик от вътрешния си джоб и го хвърли на плота. — Ще ти позволя да го прочетеш по-късно. Няма нужда да обяснявам, че тайната ми е била разкрита преди доста време. Вторият ми татко се раздрънкал на път за Небитието и е цяло чудо, че тази гадост не е излязла наяве по-скоро.

— Кучи син.

— Между другото, това е клетвена декларация. Не някакви случайни драсканици на гърба на хартиена салфетка. — Рив поклати глава. — Ще се наложи да проникна в къщата на Монтраг. Да проверя дали няма още копия.

— Аз мога да го направя.

Рив присви аметистовите си очи.

— Без да се обиждаш, но няма да се възползвам от предложението. Не ми изглеждаш във форма.

— Така ти се струва само защото не си ме виждал гола от известно време. Изчакай да се напъхам в кожените си дрехи и ще видиш, че съм желязна.

Очите на Рив се плъзнаха по раните на бедрата й.

— Не мога да повярвам, че вдигаше врява за състоянието на ръката ми, като се има предвид как изглеждат тези дупки от шиповете.

Тя се покри с една хавлиена кърпа.

— Днес ще отида до къщата на Монтраг.

— Защо взе душ?

— Защото бях покрита с кръв.

Усмивката, разтегнала устните на Ривендж и разкрила кучешките му зъби, беше свирепа.

— Открила си Грейди.

— Да.

— Много добре.

— Трябва да сме подготвени за посещение от полицията в близко бъдеще.

— Нямам търпение.

Хекс подсуши коланите и ножа си, после мина покрай Рив и влезе в малката част от неговия дрешник, която й принадлежеше. Извади чист кожен панталон и черна тениска, а после хвърли поглед през рамо.

— Ще възразиш ли да ме оставиш за малко сама?

— Пак ли ще си поставиш тези проклети неща?

— Как са запасите ти от допамин?

Рив се засмя и тръгна към вратата.

— Аз ще се погрижа да претърся къщата на Монтраг. Напоследък свърши достатъчно мръсна работа вместо другите.

— Мога да се справя.

— Това не значи, че трябва. — Той бръкна в джоба си и извади мобилния си телефон. — По дяволите, забравих да го включа.

Когато екранът просветна, той погледна към него и сърцето му… трепна. Сърцето му наистина потрепна.

Може би се дължеше на факта, че коланите й не бяха на местата си, но на симпатската й страна не й беше нужно дълго, за да излезе на повърхността и да се съсредоточи върху него, защото доловената слабост я заинтригува. Онова, което забеляза обаче, не беше неговият емоционален спектър… а факта, че ароматът му беше различен.

— Хранил си се от някого — отбеляза тя.

Рив замръзна на място и реакцията на масивното му тяло го издаде.

— Дори не се опитвай да лъжеш — промърмори тя. — Подушвам го.

Рив вдигна рамене и се подготви да изнесе цяла реч на тема „не е нещо сериозно“. Дори отвори уста, а на лицето му се изписа отегченото изражение, което използваше, за да държи околните на дистанция.

Само че не каза нищо. Явно не бе в състояние да го отрече.

Хекс поклати глава.

— Сериозна работа, а?

Да пренебрегне въпроса беше най-доброто, което можа да стори.

— Да се срещнем с Ай Ем и Трез, когато си готова, за да обсъдим вечерта, преди да затворим.

Рив се обърна и се върна в офиса си.

Интересно, помисли си тя, докато поставяше единия от коланите на мястото му. Никога не беше очаквала да го види такъв. Никога.

Зачуди се коя ли е жената и колко знае за него.

Рив отиде до бюрото си и седна с телефона си в ръка. Елена се беше обаждала и беше оставила съобщение, но вместо да губи време да го прослушва, той започна да набира номера й…

Номерът, от който му позвъниха в този момент, беше единственият, заради който би прекъснал набирането на телефона на Елена. Натисна бутона, за да приеме обаждането, и каза:

— С кого от братята разговарям?

— С Вишъс.

— Какво има?

— Нищо добро.

Равният тон на събеседника му го накара да си мисли за автомобилна катастрофа. От тежките, такава, при която се налага да разрежат ламарините, за да извадят телата.

— Казвай!

Братът говори дълго. Имейл. Бил е разкрит. Депортиране. Сигурно не беше отвърнал нищо доста дълго време, защото Рив чу произнасянето на собственото му име.

— Там ли си? Ривендж? Хей?

— Да, тук съм. — Донякъде. Беше малко разсеян от глухото бучене в главата му, което го заобикаляше също като сградата, в която се намираше.

— Чу ли какво те попитах?

— Ами… не. — Бученето стана толкова силно, сякаш върху клуба е паднала бомба, а стените се сриват и покривът се кани да се сгромоляса на главата му.

— Опитах да проследя имейла и съм почти сигурен, че идва от север, някъде в близост до колонията или дори точно от там. Не мисля, че е изпратен от вампир. Познаваш ли някого там, който би се опитал да съсипе прикритието ти?

Значи Принцесата беше изгубила интерес към игричките си на изнудване.

— Не.

Дойде ред на Ви да замълчи.

— Сигурен ли си?

— Да.

Принцесата беше решила да го призове у дома. И ако той не отидеше, тя със сигурност щеше да прати имейли на всички от глимерата, а също така да замеси Рот и Братството, докато не се увери, че тайната на Рив е разкрита. А в комбинация с клетвената декларация, появила се тази нощ?

С живота, такъв, какъвто го познаваше, беше свършено.

Не че Братството трябваше да го научава.

— Рив?

С мрачен глас той отговори:

— Това са само последствия от гадостите на Монтраг. Не се тревожи.

— Какво става, по дяволите?

Острият тон на застаналата на прага Хекс го накара да се съсредоточи и той погледна към нея. Когато срещна взора й, силното тяло и сивите й очи му бяха така добре познати, както собственото му отражение, а същото важеше и за нея… Така че тя разбра по израза на лицето му какво точно се случваше.

Цветът бавно изчезна от страните й.

— Какво е направила? Какво ти е причинила тази мръсница?

— Трябва да затварям, Ви. Благодаря, че се обади.

— Ривендж? — настоя Ви. — Виж, приятелю, защо да не продължа с опитите да проследя…

— Загуба на време. Никой там не е наясно. Повярвай ми.

Рив приключи разговора и преди Хекс да е започнала отново, той набра номера на гласовата си поща и прослуша съобщението на Елена. Знаеше какво ще му каже. Знаеше точно…

„Здравей, Рив, току-що ме посети онази… жена. Наговори ми пълни безумици за теб. Аз просто… мислех, че е редно да знаеш. Честно казано, тя е стряскаща. Както и да е, може би ще ми звъннеш да го обсъдим. Наистина ще се радвам. До скоро.“

Той изтри съобщението и внимателно остави телефона си на бюрото до черната кожена подложка, така че да застане вертикално на нея.

Хекс се доближи до Рив, а в този миг на вратата се почука рязко и някой влезе.

— Дай ни минутка, Трез — чу я да казва. — Вземи Рали със себе си и не пускайте никого тук.

— Какво става…

— Веднага. Моля те.

Ривендж се взираше в телефона само смътно наясно за случващото се около него.

— Чуваш ли това? — попита той тихо.

— Какво да чувам? — отвърна Хекс и коленичи до креслото му.

— Този звук.

— Рив, какво е направила?

Той я погледна в очите, но вместо нея видя майка си на смъртното й легло. Интересно, в погледите и на двете жени се четеше молба. И двете бяха същества, които той искаше да защити. Елена също беше част от списъка. Както и сестра му. А също и Рот и Братството.

Ривендж се протегна и хвана брадичката на своята заместничка.

— Просто дела на Братството, а аз наистина съм уморен.

— Глупости, кажи ми за какво ставаше дума.

— Може ли да те попитам нещо?

— Какво?

— Ако те помоля да се погрижиш за една жена, ще го направиш ли за мен?

— Да. Естествено, че да. Боже, искам да убия тази кучка от двайсет години.

Той пусна брадичката й, после й подаде ръка.

— Закълни се в честа си.

Хекс пое дланта му, както би го направил мъж, не просто като докосване, а в знак на клетва.

— Имаш думата ми. Каквото кажеш.

— Благодаря. Виж, Хекс, ще отида да си почина…

— Да, но първо трябва да ми обясниш какво става.

— Ще заключиш ли?

Тя се изправи отново на крака.

— Какво. Става. По дяволите!

— Просто Вишъс се е сблъскал с някакъв проблем.

— По дяволите, Рот отново ли има ядове с глимерата!

— Докато глимерата съществува, той без съмнение ще има ядове с нея.

Хекс се намръщи.

— Защо мислиш за реклама на морски плаж от осемдесетте години?

— Защото окосмяването по гърдите отново идва на мода. Усещам го. И престани да се опитваш да проникнеш в съзнанието ми.

Последва дълга пауза.

— Ще отдам поведението ти на смъртта на майка ти.

— Отличен план. — Той опря бастуна си в пода. — Сега ще поспя малко. На крак съм от два дни.

— Добре. Но следващия път, когато се опиташ да ме блокираш, гледай да го направиш с нещо по-малко плашещо от Деней Терио13 на Бахамите.

Останал сам, Ривендж се озърна. Този офис беше видял какво ли не. Много пари бяха преминали от едни ръце в други. Същото важеше и за наркотиците. Беше се ляла кръвта на много мръсници, опитали се да го извозят.

През отворената врата към спалнята му той се загледа към апартамента, в който беше прекарвал доста от нощите си. Едва успяваше да види душа.

Преди да развие непоносимост към отровата на Принцесата, той беше способен да отиде при нея, да свърши каквото има да върши и после имаше достатъчно сили сам да си дотътри задника обратно. Винаги беше използвал тази баня. Не беше искал да омърсява семейния дом с намиращото се по кожата му и му бяха нужни много сапун и гореща вода, преди да си позволи да отиде да се види с майка си и сестра си. Иронията беше в това, че като се появеше вкъщи, майка му неизменно го питаше дали е ходил във фитнес залата, защото „лицето му искряло от здраве“.

Никога не се беше чувствал достатъчно чист. Но пък грозните дела не бяха като мръсотията — не можеха просто да се отмият.

Отпусна глава назад и мислено се разходи из „Зироу Сам“, като си представи помещението с везните на Рали, ВИП зоната, водната стена, дансинга и баровете. Познаваше всеки сантиметър от клуба и знаеше за всичко, случващо се тук, от онова, което вършеха момичетата му на колене или легнали по гръб, до това как вървяха залозите при букмейкърите му и броя на взелите свръхдоза, с които на Хекс се е наложило да се справи.

Толкова много мръсотия.

Замисли се за Елена, която беше загубила работата си, за да му донесе антибиотици, след като той не си беше направил труда сам да отиде при Хавърс. Това беше наистина добро дело. И той го знаеше не само заради наученото от майка му, но и защото беше наясно какво представлява Елена. Тя беше добра по природа и по тази причина вършеше добри дела. Извършваното от него тук не беше добро и никога не е било такова заради това, което представляваше той.

Рив се замисли за клуба. Работата беше в това, че всичко в живота, като дрехите, които носиш, колата, която караш, приятелите, с които общуваш, всичко това е плод на начина на живот. А неговият живот беше изпълнен с мрак, насилие и долнопробност. И той щеше да умре по същия начин.

Заслужаваше мястото, към което се беше запътил.

Но на път за там щеше да сложи нещата в ред. Веднъж в живота си щеше да постъпи правилно и то заради правилните причини.

И щеше да го стори за краткия списък от същества, които… обичаше.