Отмъстена любов

60.

Джон Матю се завъртя в леглото и се събуди, когато нещо твърдо взе да го убива по бузата. Вдигна глава с ругатня. О, да, бяха направили спаринг с „Джак Даниълс“ и ударите от юмруците на уискито не бяха отшумели. Беше му горещо, макар да бе гол, устата му беше суха като кора на дърво и трябваше да отиде до банята, преди мехурът му да се е пръснал.

Надигна се и седна, разтърка косата и очите си… и успя да пробуди ужасен махмурлук.

Главата му започна да пулсира болезнено и той грабна бутилката, която беше използвал вместо възглавница. На дъното бяха останали два пръста алкохол, но щяха да са достатъчно, за да се пропъди хапещото куче. Готов за облекчението, той понечи да развие капачката и установи, че не я беше сложил. Добре че бе заспал с изправена бутилка.

Пи на едри глътки, вкара гадостта в стомаха си и си заповяда да диша през вълните на гадене, които се надигнаха от вътрешностите му. Когато в бутилката останаха само изпарения, той положи мъртвия войник върху матрака и огледа тялото си. Членът му бе заспал, отпуснат върху бедрото и той не можеше да си припомни кога за последно се бе събуждал без ерекция. От друга страна беше оправил… Три?… Четири? Колко ли бяха жените? Господи, нямаше никаква представа.

Само веднъж беше използвал кондом. С проститутката. Останалите подвизи извърши на голо.

В паметта му изникнаха размазани образи как с Куин си бяха партнирали с някои от жените, а с други бяха действали соло. Не си спомняше какво бе изпитал, не можеше да възстанови нито оргазмите си, нито някое от лицата, смътно се сещаше дори за цвета на косите им. Знаеше само, че когато се прибра в стаята си, си взе продължителен горещ душ.

Всичко онова, което не можеше да си спомни, бе оставило блудкав привкус.

Със стон той свали крака от леглото и остави бутилката да падне на пода до него. Придвижването до банята беше голям купон. До такава степен не можеше да пази равновесие, че се клатушкаше като… ами като пиян, казано направо. И ходенето не беше единственият му проблем. Застанал пред тоалетната чиния, трябваше да се подпре на стената и да се концентрира над мерника си.

Когато се върна в леглото, придърпа завивката до кръста си, макар да му бе толкова горещо, сякаш имаше температура. Въпреки че беше сам, не му се искаше да лежи гол като порнозвезда, дето си търси поддържаща актриса.

По дяволите, главата му се цепеше. Когато затвори очи, съжали, че не беше загасил лампата в банята.

Изведнъж престана да обръща внимание на махмурлука. С убийствена яснота си припомни Хекс, възседнала хълбоците му и движеща се с плавен, мощен ритъм. Господи, беше толкова ярко, много повече от обикновен спомен. Когато картините се раздвижиха в съзнанието му, почувства плътната хватка на тялото й около ерекцията му и начина, по който здраво бе притиснала раменете му надолу, което съживи усещането му за подчинение.

Припомняше си всяко преместване и плъзгане, всички аромати, дори начина, по който тя дишаше.

С нея помнеше всичко.

Наведе се и вдигна бутилката „Джак Даниълс“ от пода, сякаш по чудо невидими елфи биха могли да я напълнят отново. Нямаше този късмет…

Писъкът, който се разнесе в съседство, беше като от някой прободен дълбоко и силно с нож, и последвалият вопъл го отрезви, сякаш го бяха полели с кофа ледена вода. Джон грабна пистолета си, изстреля се от леглото и хукна през вратата към коридора със статуите. От двете страни на стаята му Куин и Блей сториха същото и като него се озоваха навън на мига, готови за бой.

В дъното на коридора всички от Братството бяха застанали пред вратата на Зейдист и Бела с мрачни и тъжни лица.

— Не! — Гласът на Бела звучеше пронизително като писъка. — Не!

— Много съжалявам — изрече Рот.

От групата на Братството Тор отправи поглед към Джон. Лицето му бе бледо и изопнато, а погледът празен.

— Какво се е случило? — с жестове попита Джон.

Ръцете на Тор се раздвижиха бавно.

— Ривендж е мъртъв.

Джон задиша дълбоко. Ривендж… мъртъв?

— Боже господи — промълви Куин.

От отворената врата на спалнята се разнесоха риданията на Бела и на Джон му се прииска да отиде при нея. Помнеше какво е да изпитваш болка. И той бе в същото ужасно вцепенение, когато след изчезването на Тор братята бяха сторили точно същото, което правеха и сега — съобщаваха най-лошата възможна новина.

И той бе крещял също като Бела. Плакал бе като нея сега.

Джон отново погледна Тор. Очите на брата горяха, сякаш имаше думи, които желаеше да изрече, ласки, които бе готов да предложи, мъка, която да облекчи. За част от секундата Джон бе готов да отиде при него.

Но после се обърна и със залитане се върна в стаята си, затвори вратата и я заключи. Седна на леглото, обгърна раменете си и главата му клюмна надолу. В мозъка му кънтеше хаосът на миналото, но в центъра на гърдите му отекваше една-единствена, заличаваща всичко дума: „Не“.

Не можеше отново да отиде при Тор. Той бе изживявал агония твърде много пъти. А и Джон вече не беше дете, при това Тор не беше негов баща, така че лигавене от рода: „Спаси ме, татенце“ не важеше при тях двамата.

Най-близката връзка помежду им можеше да бъде като на боец с боец.

Прогони глупостите за Тор от главата си и се замисли за Хекс. Сега тя страдаше. Силно. Ненавистно му бе, че не можеше да стори нищо за нея.

Само дето, напомни си той, дори и да можеше, тя не би желала да приеме нищо от него. Съвсем ясно бе дала да се разбере.

Хекс седеше на двойното легло в ловната си хижа край река Хъдсън с ниско сведена глава и прегърнала раменете си. На тънкото одеяло до нея лежеше писмото, дадено й от Ай Ем. След като го бе извадила от плика, го прочете веднъж, сгъна го по старите му спретнати ръбове и се оттегли в тази стаичка.

Леко наведе глава и се загледа през заскрежените прозорци към мудната мътна река. Денят бе зверски студен, ниските температури забавяха течението на реката и заледяваха скалистите брегове.

Рив беше такъв мръсник.

Когато му се бе заклела, че ще се погрижи за жената, не бе обмислила достатъчно добре обещанието си. В писмото си той се позоваваше на клетвата й и обясняваше, че въпросната жена е тя самата: не биваше да му се притича на помощ, нито по някакъв начин да застрашава живота на Принцесата. Нещо повече, в случай че направеше нещо такова заради него, той не би приел помощта й и би останал в колонията, без значение какви действия е предприела в името на спасението му. В заключение посочваше, че ако тя престъпеше неговото желание и своята дума, на Ай Ем е наредено да я последва в колонията, така че би изложила на риск живота и на Сянката. Проклет. Негодник.

Рив я беше поставил в шах, по всички правила на играта: тя можеше да се изкуши да наруши обещанието си, можеше да си помисли, че има начин да вразуми шефа си, но тя вече носеше на плещите си бремето за живота на Мърдър, а сега и на Ривендж. Ако добавеше и Ай Ем към списъка, това щеше да я убие.

Освен това, Трез би хукнал подир брат си. Та щяха да станат четирима.

Поставена в безизходица от ситуацията, тя се вкопчи толкова силно в матрака, че ръцете й затрепериха.

Ножът някак се беше озовал в ръката й; едва по-късно си припомни, че се бе наложило да се изправи и да прекоси стаята гола до кожените си дрехи, за да го извади от калъфа му.

Седнала отново на леглото, тя се замисли за мъжете, които бе изгубила в течение на живота си. Виждаше дългата тъмна коса на Мърдър, дълбоко разположените му очи и вечно наболата брада по масивната му долна челюст… чуваше акцента му от Древната страна и си припомни как той винаги миришеше на барут и на секс. После видя аметистовия взор на Ривендж, характерната му прическа, красивите му дрехи… усети аромата на афтършейва му „Картие“, припомни си въздействието на елегантната му бруталност.

Накрая си представи тъмносините очи на Джон Матю и късата му, по войнишки подстригана коса… усети движението му вътре в себе си… чу тежкото му дишане, след като тялото му на боец й бе дало онова, което бе желала и не бе съумяла да понесе.

Всички си бяха отишли, макар поне двама от тях да бяха още живи. Но не бе задължително някой да е мъртъв, за да е извън живота ти.

Тя погледна надолу към страховито наточеното блестящо острие и го постави под такъв ъгъл, че то улови слабата слънчева светлина в отблясък, който за миг я заслепи. Биваше я с ножове. Всъщност те бяха любимото й оръжие.

Чукането на вратата я накара да вдигне глава.

Беше Ай Ем, който не само действаше като разносвач на пощата на Рив, а очевидно бе получил инструкция да е и бавачка. Опитала се бе да го изхвърли от къщата си, но той бе приел форма на сянка, която тя не можеше да докосне, а камо ли да изрита през прага.

Трез също беше тук и седеше в дневната на ловната хижа, но той бе сякаш като подменен. Когато тя отиде да се заключи в спалнята си, той остана неподвижен на стола с твърда облегалка, втренчен в реката и потънал в дълбоко мълчание. Пред лицето на трагедията братята бяха разменили самоличностите си и Ай Ем беше този, който говореше. Доколкото тя си спомняше, Трез не бе обелил и дума, откакто узна новината.

Ала цялото това мълчание не се дължеше на скръб. Емоционалната му палитра беше белязана от гняв и объркване и тя имаше чувството, че Рив с гаднярската си мъдрост беше намерил начин да прикове в бездействие и Трез. Като нея мавърът се опитваше да намери изход и, познавайки Рив, знаеше, че такъв няма да има. Той открай време си беше майстор на манипулациите.

Беше обмислил много щателно стратегията на оттеглянето си. Според Ай Ем всичко беше уредено и то не само в лично, а и във финансово отношение. Ай Ем получаваше „Салс“, Трез — „Желязната маска“, а тя — голяма сума пари. Елена също беше осигурена, макар Ай Ем да каза, че той ще се занимае с това. Основната част от фамилните имоти отиваха при Нала. Малката получаваше много милиони, заедно с всички наследствени права, които по закона за първородния принадлежаха на Рив, а не на Бела.

Бе си отишъл красиво, като напълно бе заличил бизнеса с дрога и този със залози на „Зироу Сам“. В „Маската“ имаше момичета за платен секс, но другите дейности нямаше да се практикуват там, нито пък в „Салс“. Преподобния го нямаше вече и всички те бяха почти чисти.

— Хекс, кажи нещо, да знам, че си жива.

Нямаше начин Ай Ем да мине през вратата или да се дематериализира вътре, за да провери дали тя още диша. Стаята беше стоманен сейф, в който проникването бе невъзможно. Около касата на вратата дори имаше фина мрежа, така че той нямаше как да си проправи път и като сянка.

— Хекс, вече изгубихме Рив тази нощ. Ако посегнеш на себе си, да знаеш, че ще те убия втори път.

— Добре съм.

— Никой от нас не е добре.

Когато тя не отговори, чу как Ай Ем изруга и се отдалечи от вратата.

Може би по-късно щеше да помогне на двама им. В края на краищата те бяха единствените, които знаеха как се чувства. Дори Бела, която бе изгубила брат си, не подозираше изтезанието, с което тримата щяха да живеят до края на дните си. Бела мислеше Рив за мъртъв, така че щеше да мине през скръбта, да се озове от отвъдната страна и някак да продължи живота си.

Ами Хекс, Ай Ем и Трез? Те щяха да се мятат в ада, знаейки истината и неспособни да я променят. А тя бе, че докато сърцето на Рив биеше в гърдите му, Принцесата бе свободна да го подлага на мъчения.

Мислейки за бъдещето, хватката на Хекс около дръжката на кинжала се затегна. Със здраво стисната уста, за да задържи болката си вътре в себе си, Хекс проля собствената си кръв вместо сълзи.

Макар че каква беше разликата всъщност? Симпатите така или иначе проливаха сълзи с цвета на кръвта.