Три сестри, три кралици

Единбургската крепост, ШотландияЛятото на 1528 г.

Влизаме в Единбург триумфално, и триумфът е по-голям от когато и да било преди. Лордовете ни посрещат при сградата на градския съвет, хората хвърлят цветя от прозорците на горните етажи и се тълпят по тесните улици да видят мен и Джеймс заедно, как приемаме усмихнати ликуващите им възгласи. Джеймс, техният крал, най-сетне е управляващият владетел, а Арчибалд не се вижда никъде.

Държим замъка укрепен и с въоръжена стража, зареден с храна и готов за обсада, защото постоянно се страхувам, че Арчибалд ще се върне, подкрепен от клана Дъглас. Джеймс има стражи пред вратата на спалнята си и спи заедно с въоръжен войник на един сламеник до него. Брат ми Хари ми пише, че ще бъда прокълната до края на вечността, задето съм нарушила брачните си обети и живея в прелюбодеяние. Дори не отговарям. Ужасно е един брат да пише на сестра си такива осъдителни думи, но брат, който пренебрегва съпругата си всеки ден, за да ухажва друга жена, и запазва целомъдрието си само защото неговата любовница играе дълга игра, няма право да ми говори така. Никога вече няма да мисля, че моралът е различен за мъжете.

Из града се носят слухове за цяла армия от мъже от клана Дъглас, струпана по хълмовете извън града и подготвяща се за обсада. Гражданите и търговците подкрепят младия си крал, но се страхуват от мощта на Дъглас. Само преди шест години кланът Дъглас проля кръв по улиците на Единбург, а са минали по-малко от четири години, откакто открих огън по тях от Холирудхаус. Хората не искат да бъдат хванати в капан в собствения си град между две враждуващи сили; на света няма нищо по-лошо от гражданска война.

Лордовете са единодушни, че хората от клана Дъглас са се провинили в измяна. Оповестяват това публично — херолдът отива на пазарния кръстопът, и, след като надува рога три пъти, обявява имената на предателите. Бившият ми съпруг Арчибалд е осъден на смърт. Враждата ни най-сетне ни доведе до този момент. Не просто съм се развела с него и съм се омъжила за друг мъж: издала съм смъртната му присъда. Може да се наложи да гледам как го екзекутират. Това трябва да е краят на всичко между нас.

— Добре е да отидем в Стърлинг — съветва ме Хенри. Ние сме в личния кабинет на Джеймс. Седя на трона, докато Джеймс крачи нагоре-надолу, гледайки навън през прозорците. Някои от по-старите лордове са с нас. Повечето са избрали краля срещу доведения му баща. Почти всички казват, че са ми били верни през цялото време, но били изкушени от английското злато и се страхували от Арчибалд.

— Обратно в Стърлинг? — пита Джеймс. — Не искам да изглеждам така, сякаш ме е страх. Няма да бягам.

— Да отидем в Стърлинг, за да изчакаме — съветвам аз. — Арчибалд не може да превземе замъка Стърлинг, а ако вдигне обсада пред него, срещу кралския флаг, тогава сам се провъзгласява за предател и никой не бива да го подкрепя. Да отидем там, докато разберем дали ще се предаде и ще ти отстъпи замъците си.

Джеймс се обръща към другите лордове и пита с предпазлива вежливост:

— Това ли бихте ме посъветвали?

— Да — казва един от тях. — Освен това трябва да разберем какво е готов да направи Хари Английски за нас сега, когато поставихме племенника му на престола, а сестра му е омъжена за друг лорд.

Всички до един се обръщат да ме погледнат, и аз се срамувам, задето не мога да заявя, че имам подкрепата на брат си.

— Кралят на Англия винаги е бил благосклонен към графа на Ангъс — казва някой безцеремонно.

— Не може да бъде благосклонен сега!

— Пренебрегвайки волята на собствената си сестра? — пита някой друг.

Извръщам глава, за да не могат да видят гримасата ми. Би могъл.