Три сестри, три кралици

Замъкът Стърлинг, ШотландияПролетта на 1514 г.

В студените, тъмни месеци на новата година, докато коремът ми наедрява, все повече и повече се уморявам от лордовете в съвета ми, все повече и повече ми дотяга подозрителното им отношение към мен, докато тъмнината и снежните бури ме принуждават да стоя затворена в покоите си, още преди наближаващото раждане да ме принуди да се усамотя. Пиша на сестрите си — защото нима имам някой друг на този свят? — и си поплаквам от самосъжаление, в случай, че това се окаже последната вест, която получават от мен:

Без баща, който да се моли за безопасността на бебето ми, без крал, който да отиде на поклонение или да обещае кръстоносен поход, раждането е продължително и болезнено и няма знак за никаква помощ от Бог; но накрая се сдобивам с момче, още едно момче за династията Стюарт, и го кръщавам Александър. Предния път Джеймс настоя да дойде да ме види, нарушавайки всички забрани, свързани с родилната стая. Предния път ме отведе в леглото си веднага щом се пречистих в църква, без да го е грижа за празниците, посветени на светците и дните за пости и въздържание, и заповедите на Църквата, отчаяно жадуващ да ме дари с още едно дете, преди да бъде принуден да потегли на война. Но този път никакъв съпруг не идва до паравана в родилната стая, никакъв нетърпелив баща не настоява да види сина си. Този път лежа сама в нощта, бебето е в детската стая в съседство, и слушам тихото скърцане на люлеещия се стол на нощната бавачка. Този път се облягам на хладни възглавници и зная, че няма да има потропване на вратата, нито свещ с полюшващ се пламък, когато кралят дойде да ме посети. Този път съм сама, съвсем сама. Наистина не мога да понеса съзнанието, че съм толкова сама.

Пиша на брат си Хари, който се е завърнал триумфално от Франция, за да открие, че Катерина, неговата съпруга, може да убие един крал и да открадне тялото му, но не и да износи здраво дете до края на бременността си. Очевидно е изгубила син, докато Хари е бил на война. Мъчно ми е за нея, но не съм изненадана. Не виждам как която и да е жена, способна да изпрати окървавената дреха на свой родственик като символ на триумф, може да бъде достатъчно жена, за да износи дете. Как е възможно Катерина да е с чиста душа? Как може Бог да ѝ прости за това варварство? Той със сигурност обича повече вдовицата, отколкото убийцата. Нищо чудно, че дарява мен със силно и здраво момче, а Катерина ражда мъртво дете. Какво друго заслужава? Надявам се никога да не роди здраво бебе. Надявам се да не успее да роди на Хари живо момче, след като със задоволство му предаде тялото на един мъртъв крал.

Сестра ми, Мери, ми изпраща поздравления. Толкова е развълнувана от новините, засягащи нея самата, че отделя на раждането на детето ми само миг от пълното си с грешки, изпълнено със задрасквания писмо. Чарлс Брандън — големият приятел и постоянен спътник на Хенри — е назначен за началник на конницата; Чарлс Брандън придружи Хари във Франция и нито за миг не се отдели от него в опасност и в битка, и се държал толкова очарователно с ерцхерцогиня Маргарет във Фландрия, та всички мислели, че ще се ожени за нея. Казват, че това би било падение за една толкова знатна дама, но Мери не мисли така.

Отговарям ѝ кратко:

После вземам лист и пиша на Катерина. Отделям на писмото доста време: то е шедьовър на злобата. Казвам, че съм опечалена, дълбоко опечалена, задето е изгубила още едно дете. Че бих искала тя също да изпита щастието от раждането на син, на още един син. Съобщавам ѝ, че моят син ще бъде наречен Александър и ще носи традиционната титла на втори син в шотландското кралско семейство: херцог на Рос. Отбелязвам (в случай, че се е изплъзнало от нейния ум на убийца), че това е всичко, което ми е останало от съпруга ми.

Не съм изненадана, че тя няма безочието да отговори на това, но Хари ми изпраща съобщение по управителя на пограничните области между Англия и Шотландия, Томас лорд Дейкър, човекът, който натовари тялото на краля на шотландците върху талига като военна плячка, човекът, който унищожава мира на кралството, оглозгвайки пограничните крепости, както куче глозга кокал. Брат ми ме предупреждава, че французите смятат да изпратят Джон Стюарт, херцог на Олбъни, роденият във Франция братовчед на съпруга ми — привидно за да ми помогне, но всъщност за да управлява Шотландия вместо мен. Хенри настоява да не допускам херцогът на Олбъни да влезе в страната, и да се погрижа той да не се сдобие с власт.

— Как? — питам Джон Дръмонд, върховния съдия, виден шотландски лорд, който е донесъл това писмо от Единбург и седи до мен на вечеря. — Как точно мисли той, че ще направя това?

Младият граф на Ангъс нарязва за нас един фазан с небрежна ловкост и поставя прекрасно парче месо пред мен, своята кралица, и пред дядо си Джон Дръмонд, който ми се усмихва:

— Това не е въпрос, на който той трябва да отговаря. Трябва само да даде заповедта. Това е хубавата страна на кралския сан.

— Но не и хубавата страна на моя кралски сан — отвръщам рязко. — Не мога да събера рентите си, а арендаторите ми отказват да плащат. Половината ми управители и служители и бездруго са мъртви. Не мога да изпратя стражи да събират парите ми, понеже не мога да им платя; а без пари и голямо домакинство не мога да владея страната.

— Ще трябва да продадете кораба на краля — казва Дръмонд.

Въздъхвам при мисълта, че „Архангел Михаил“ отиде при французите.

— Вече го сторих.

— А ако короната няма пари, то вие трябва да държите хазната — казва той тихо. — Да я подсигурите за себе си. Трябва да внимавате с домакинството на малкия крал.

Поруменявам. Това е кражба — кралска кражба, — но въпреки това е кражба.

— Направих го — казвам. — Държа в себе си ключовете, никой не може да измъкне никакво злато без мое съгласие.

Бавно изгрялата му усмивка е признание, че съм постъпила правилно, дори това да не е в съгласие със закона.

— А лордовете, които се съгласиха да управляват заедно с вас? Те имат ли ключове?

— Има само един ключ, не шест.

Отново виждам леко проблясване в очите му, когато научава за непреклонността ми.

— Да, добре, това е било благоразумна постъпка. Ще ѝ намерим обяснение, когато членовете на съвета научат.

— Няма да им хареса. Не им се нрави да бъдат управлявани от жена.

Той замълчава за момент.

— Навярно би било разумно да си вземете нов съпруг?

— Милорд Дръмонд… няма и година, откакто овдовях. Току-що излязох от уединение след раждане. Съпругът ми ме назначи за регент и ми каза, че трябва да управлявам Шотландия сама.

— Но той няма как да е знаел пред какви трудности ще се изправите в съвета. Не мисля, че някой би могъл да си го представи. Бог знае, че тази страна е различна без него.

— Налице е например императорът — отбелязвам, мислейки си за видните мъже на Европа, които си търсят съпруги. — Не че мога да се омъжа, преди да изтече една година. А и кралят на Франция току-що изгуби съпругата си.

— Значи мислите по въпроса? Какъв глупак съм! Разбира се, че сте мислили.

— Докато бях в уединение заради раждането, нямах с кого да говоря, и прекарвах дълги, тъмни нощи сама. Разбира се, че обмислям бъдещето си. Знам, че от мен ще се очаква да се омъжа отново.

— Ще се очаква, а брат ви ще иска да ви посъветва. Той ще иска да сключите брак в полза на Англия. Няма да иска малкият крал на Шотландия да има доведен баща, който е негов враг. Би ви забранил да се омъжите за краля на Франция, например.

— Ако сестра ми Мери се омъжи за Карл Кастилски, а аз се омъжа за Луи Френски, тогава аз ще бъда по-великата кралица — отбелязвам. — А ако стана кралица на Франция, ще бъда равна на Катерина.

— Не е важно да постигнете по-високо положение от сестрите си. По-важното е Шотландия да има влиятелен съюзник, а не коя от вас има по-голямата корона.

— Знам, знам — казвам малко сприхаво. — Но ако бяхте видели Катерина Арагонска, когато се омъжи за брат ми принц Артур, щяхте да разберете, че никога не искам да бъда на второ място след нея… — млъквам рязко, спомняйки си изцапания с кръв жакет. — Сега повече отвсякога.

— Да, разбирам го достатъчно добре. Но помислете пак, ваша светлост. Ако се омъжите за един от тези далечни крале, ще трябва да заминете да живеете в Бургундия или във Франция, а съветът ще задържи момчетата ви в Шотландия. От друга страна, ако се омъжите за шотландски аристократ, тогава ще си останете кралица на шотландците, ще останете регент, ще запазите титлата и състоянието си, ще живеете със синовете си, и въпреки това ще имате някого, който да ви топли през нощта и да ви пази във вашите замъци — той замълчава, наблюдавайки замисленото ми изражение. — И ще имате власт над него — добавя. — Ще бъдете негова съпруга, но ще продължите да бъдете и негова кралица.

Поглеждам надолу из трапезарията към придворните си, тази смесица от грубовати и префинени хора. Планинците, които режат месото с кинжалите си и го ядат, набодено на върховете на ножовете си, младите мъже, които са възпитани във Франция и използват новите вилици и са преметнали салфетки на раменете си, за да си бършат върховете на пръстите. Онези, които се хранят от обща купа на маса, поставена върху дървени магарета, спорейки на своя грубоват език, и лордовете от далечните острови и планини, които идват в двора много рядко и седят с хората от свитата си, гордо пренебрегвайки се един друг, говорейки собствения си неразбираем език.

— Да, но няма никой — изричам унило с приглушен тон. — Няма никой, на когото мога да се доверя.

Джон Дръмонд има основание да планира бъдещето. Почти веднага щом излизам от уединението си, пристигат предложенията за брак. Да ми прости Господ, откривам, че ми е трудно да скрия насладата си при мисълта как кралските дворове на Европа клюкарстват за бъдещето ми и гледат на мен отново като на награда. Отново съм трофей, който трябва да бъде спечелен, не съпруга, притежавана от един крал, представляваща интерес единствено когато очаква дете. Отново съм принцеса и трябва да си избера съпруг — кой ще бъде? Катерина може и да носи короната на Англия (макар че няма бебе в люлката, а аз имам две), Мери може и да е отрупана с накити и сгодена за Карл Кастилски, но аз съм свободна да избера или Максимилиан, императора на Свещената Римска империя, или Луи, краля на Франция. Това са най-богатите и най-важни мъже в християнския свят. Чувствам как амбицията ми се надига. Вежливо приемам дипломатически пратеници от двата двора. Ясно е, че и двамата велики крале ще се радват да се оженят за мен, и двамата ще ме дарят с цяло състояние, и ще ме направят кралица на огромни земи и богати прекрасни кралски дворове. Единият от тях ще ме направи дори императрица.

Това не е личен въпрос, а решение, отнасящо се до съдбата на цяла династия. Брат ми ще трябва да уговори условията и да ме посъветва; ще трябва да преценя много внимателно какво е най-добро за моята страна, Шотландия, за моята родина Англия, и за бъдещето ми. Шотландските ми съветници също ще имат глас в решението ми, тъй като съм регент, и изборът ми ще се отрази върху страната, ще ни включи в съюзи, ще ни създаде нови врагове. Ако направя благоразумен избор, Шотландия би могла да се обогати благодарение на новия ми съпруг, и да бъде защитена благодарение на него. Ако изборът ми е лош, ще дам на тях тиранин, на сина си — зъл настойник, а на себе си — цял живот нещастие. Няма по-важно решение. Разводът е немислим, а и във всеки случай непостижим. Когото и да избера, ще го имам до смъртта.

Внезапно се сдобивам с благоволението на Хари. Той си спомня, че има сестра, сега, когато съм играч в постоянната борба за власт в Европа. Моят трон е входът към Англия — онзи, който се ожени за мен, се жени за опасната съседка на Англия. Моята страна е бедна, но със здрави укрепления и дом на много начетени хора. Състоянието ми не е голямо, но съм плодовита, и съм млада, в разцвета на хубостта си. Хари се държи много топло и дружелюбно, готов е да ме посъветва на драго сърце, праща ми писма по лорд Дейкър, препоръчвайки го като добър съсед и надежден съветник, настоява, че трябва да преценя какво е най-добро за синовете ми и за самата мен. Хари смята, че един съюз с императора ще е най-доброто. Разбира се, че смята така, женен е за родственицата на императора и отчаяно иска отново да тръгне на война срещу Франция.

Казвам, че ще реша сама, гледайки писмото на Хари, написано със съвършения почерк на писар, от един от секретарите му. Очевидно го е диктувал, докато е бил зает с нещо друго. Но накрая е написал набързо благопожеланията си и се е подписал собственоръчно. Катерина е написала изпълнена с обич бележка в полето на листа.

Чета и препрочитам тази странна смесица от привързаност, заплаха и злоба, в която тя ме предупреждава да не се омъжвам за краля на Франция, и дори се осмелява да ме заплашва със смъртта на още един съпруг.

Мери прилага една страница с новини за изучаването на испански и за музиката си и новите си рокли. Забелязвам с малко горчивина колко много по-внимателни са сега, когато пред мен има такива изгледи. Ако стана императрица, ще бъда по-важна от брат си, и никога повече няма да му напиша писмо със собствената си ръка. Като императрица ще стоя по-високо от Катерина, като императрица ще стоя по-високо от Мери, чийто невръстен съпруг — внукът на императора — ще наследи трона едва след като императорът умре.

Това ме кара да се сепна; ще бъда много доволна да заемам трон, седнала до мъж, който има по-висока владетелска титла от съпрузите на сестрите ми — но когато умре, отново ще овдовея. Сега императорът е на петдесет и пет години — още колко може да живее? Не искам да остана вдовица отново, и което е по-лошо, най-лошото от всичко, аз ще бъда вдовстваща императрица, а Мери, моята малка сестра, ще заеме мястото ми и ще наследи короната ми, докато аз ще съм принудена да отстъпя и да я гледам. Зная, че не бих могла да понеса това.

Наистина искам съпруг с високо положение, но искам приятел и любовник, събеседник и другар. Мразя да спя сама, мразя да се храня пред целия двор без съпруг до себе си. Единствената ми утеха по време на пищните вечери, когато седя сама пред целия двор, е моят отговорник за рязането и поднасянето на месото, Арчибалд Дъглас, единственият мъж, допускан да присъства на трапезата ми. Големите късове месо са поставени пред мен на високата маса, той отрязва моята порция и резени за останалите лордове и ми се усмихва, и ми говори тихо, за да не се чувствам толкова самотна.

Наистина не мога да се омъжа за Луи Френски, мисля си. Той е почти толкова стар, колкото и Максимилиан, почти грохнал, и е доста неприятен. Разведе се с първата си съпруга, обявявайки я за твърде деформирана, за да може да прави любов с нея, после принуди втората си съпруга да се омъжи за него и въпреки това не можа да направи нищо освен мъртви момчета и две момичета. Бракът с него би ми дал огромна власт, като безспорна съюзница на шотландците, но постоянно ще бъда във война с Англия. Никога повече не искам да се намирам в страна, изправена пред английска армия. Освен това не ми се вярва, че ще имаме здраво дете. Той със сигурност ще умре и ще ме остави вдовица отново, така че ще загубя короната почти веднага, щом я спечеля. Освен това този човек е чудовище.

Това е избор между две злини. Единственият красив млад крал в Европа е брат ми, а Катерина ми показа, че трябва да си вземеш съпруг, докато е млад. Ще поема риск, каквото и да избера. Нареждам дворът да потегли към Пърт за лятото и си обещавам, че докато съм сред зелените хълмове и далеч от злобните писма на Катерина, ще реша какво е най-добре да направя.