Три сестри, три кралици

Замъкът Стърлинг, ШотландияПролетта на 1531 г.

Научавам за следващите събития в Англия от посланика, макар че той е слисан почти до онемяване от обстоятелствата, за които трябва да докладва.

Идва при мен в личния ми кабинет, надявайки се да избегне вероятността онова, което има да каже, да се разчуе. Покланя се и казва, че ще говори със сина ми след малко; сметнал е, че е добре да говори първо с мен. На практика ме пита как да засегне въпроса пред Джеймс. Първо трябва да обмисли какво ще ми каже.

— Имам мрачни новини от Англия — започва той.

Ръката ми неволно се повдига към устата, когато си помислям: нима Катерина е мъртва? Лесно е да си я представя как с постене се е изтощила до гладна смърт, как власеницата е протрила нежната ѝ кожа, покривайки я с възпалени рани, как е умряла от сломено сърце. Но после си помислям: не и тя; тя никога не би изоставила дъщеря си Мери без човек, който да я закриля. Никога няма да се оттегли в манастир или да се предаде на смъртта. Никога няма да измени на себе си или на своята кауза. Хари ще трябва да я извлече със сила от трона, Бог ще трябва да я завлече на небето; тя никога няма да тръгне доброволно. После си помислям: дали Арчибалд е в безопасност? Това е човек, прекарал живота си на границите между безопасността и опасността, Шотландия и Англия. Къде ли е сега, и какво ли прави? Това са въпроси, които никога не смятам да задам гласно.

— Какви новини? — питам въздържано. Музикантите избират този момент да престанат да свирят, и всичките ми дами, и пажовете до мен, и слугите при бюфета и вратите, чакат отговора му. Той трябва да проговори в притихналата стая.

— Съжалявам да съобщя, че Светият Отец е престъпил правомощията си и е допуснал грешка — казва ми той.

— Светият Отец греши? — повтарям еретичните му думи.

— Точно така.

По-добре да не опитва този курс на поведение с Джеймс. Папата е направляван от Бог, не може да допусне грешка. Но архидяконът служи на крал, който казва, че също чува Божия глас, и че кралят чува по-ясно от всеки друг, кралят знае по-добре от папата.

— Светият Отец най-сетне се е произнесъл по въпроса с брака на брат ми? — питам.

Той се покланя.

— Все още няма определено решение по въпроса, Светият Отец още го обмисля, но междувременно, преди решението да бъде обнародвано, той настоя кралят да заживее с вдовстващата принцеса.

— Какво? С коя?

Архидяконът едва не ми намига, за да даде да се разбере какво има предвид.

— Вдовстващата принцеса, Катерина Арагонска.

— Папата я нарича така? Не кралица?

— Не, не, кралят е този, който каза, че всички трябва да наричаме дамата с тази титла. Говоря така, покорявайки се на желанието му. Самият той я нарича своя сестра.

— Изгубила е титлата си?

— Да.

Попивам това в съзнанието си.

— Какво казва в такъв случай Светият Отец?

— Че кралят трябва да отбягва компанията на една определена дама.

— И тя е…? — сякаш не знам.

— Лейди Ан Болейн. Папата казва, че кралят трябва да я отхвърли и да живее с кра… кра… — оставя недоизречена забранената дума. — Вдовстващата принцеса.

— Папата нарежда на брат ми да живее с Катерина, макар брат ми да заявява категорично, че тя не е негова съпруга?

— Точно така. Ето защо смятаме, че Светият Отец е бил погрешно осведомен и е допуснал грешка.

— Ние?

— Англия — казва той. — Вие също, ваша светлост, като английска принцеса — от вас се изисква да наричате Катерина Арагонска „вдовстващата принцеса“. От вас се иска да казвате, че Светият Отец е допуснал грешка.

Поглеждам го спокойно, докато се осмелява да ми казва какво трябва да мисля, какво Хари иска да кажа.

— Негова светлост кралят на Англия реши, че Светият Отец не може да управлява Църквата на Англия — продължава архидяконът, любезният му глас утихва до шепот, докато изрича тази възмутителна новина. — Тъй като кралят е владетел в собственото си кралство, не може да има друг владетел. Следователно кралят ще бъде Върховен глава на Църквата на Англия. Папата ще бъде възприеман като епископ, духовен водач, а не светски: Епископ на Рим.

Това е неразбираемо за мен. Гледам го напълно неразбиращо.

— Бихте ли повторили това?

Той повтаря.

— Хари ви е помолил да ми кажете това? Оповестява го пред всички чуждестранни кралски дворове? Казва на папата, че не управлява Църквата?

Архидяконът кимва, сякаш думите изневеряват и на него.

— И е съобщил на духовенството?

— Те са съгласни с него.

— Не е възможно — възразявам. Помислям си за изповедника на почитаемата ми баба. — Епископ Фишър няма никога да се съгласи. Той е дал обет да се покорява на папата. Няма да промени това, понеже Хари не се интересува от мнението на папата — помислям си за друг изтъкнат духовник, бича за еретиците, Томас Мор. — А също и други. Не е възможно Църквата да се съгласи.

— Тук не става дума за мнението на папата, а за традиционното му право — казва ми архидяконът със заучен, папагалски тон.

— Очевидно е имал правото да управлява, когато Хари го е помолил да изпрати кардинал.

— Не и сега, не и сега — казва архидяконът.

Поглеждам го с ужас.

— Това е ерес — прошепвам. — Нещо по-лошо, това е лудост.

Той поклаща глава.

— Това е новият закон — казва. — Надявам се да обясня на сина ви предимствата…

— Например какви?

— Десятък — промърморва той. — Приходите на Църквата. Парите от поклонниците, огромните богатства на Църквата. Сега те принадлежат на короната в Англия. Ако синът ви стигне до същото свято решение, той също би могъл да управлява собствена църква, също би могъл да бъде Върховен глава, и тогава ще получи богатството на Църквата. Знам, че приходите от данъците в Шотландия са недостатъчни…

— Искате кралят на Шотландия също да отхвърли върховенството на папата?

— Сигурен съм, че ще сметне това за предимство.

— Джеймс няма да краде от Църквата — процеждам аз. — Джеймс е благочестив. Няма да се провъзгласи за шотландски папа.

— Кралят не се самопровъзгласява — опитва се да ме поправи архидяконът. — Възстановява традиционните права на кралете на Англия.

— Какво следва? — питам настоятелно. — Какви други традиционни права? Господството над жените? Подчиняването на Шотландия?

Потрепващата искрица в погледа на архидякона, когато се покланя мълчаливо, ми подсказва, че Хари е готов да предяви и тези права, ако някога успее. Онази жена го е подтикнала да се държи като разглезеното момче, каквото е открай време. Смятам, че тя допуска ужасна грешка. Показва на Хари неговата власт. Дали ще му покаже и кога трябва да спре?

Архидяконът не постига успех с Джеймс, както и очаквах.

— Той дръзна да ми намекне, че можем да реформираме Църквата в Шотландия — гневи се синът ми. Нахълтва в личния ми кабинет преди вечеря, когато съм сама, ако не се броят две дами, за една от които зная със сигурност, че е любовница на Джеймс. Тя се оттегля към пейката в прозоречната ниша и се отдалечава достатъчно, за да не ни чува. По-късно той ще ѝ каже всичко, което иска тя да знае. Сега иска да говори с мен.

— Папата е добър приятел на Шотландия — казва той. — А брат ви нямаше възражения срещу управлението на Рим, докато не поиска оттам да обявят брака му за недействителен. Толкова е прозрачен! Толкова позорно очевидно е към какво се стреми! Разкъсва Църквата, за да може да се ожени за своята блудница.

Не мога да споря със сина си, когато е така разгневен.

— А какво ще стане с Църквата? Не всеки духовник ще се съгласи. Какво ще стори брат ви с онези, които откажат да го приемат като Върховен глава? Какво ще стане с манастирите? С абатствата? А ако те не се преклонят пред властта му?

Откривам, че треперя.

— Навярно на духовниците ще им бъде позволено да се оттеглят — казвам. — Архидяконът каза, че ще има клетва. Всеки ще трябва да положи клетва. Навярно на онези, които не се съгласят, ще бъде позволено да се оттеглят.

Джеймс ме поглежда.

— Всички? Знаете, че това не може да стане — казва презрително. — Или има клетва, или няма. Ако откажат да положат клетвата, тогава той ще трябва да обяви това за държавна измяна, или ерес спрямо неговата Църква, или и двете. Известно ви е наказанието за държавна измяна и ерес.

— Епископ Фишър ще трябва да напусне Англия — прошепвам. — Ще трябва да се махне. Но той никога не би оставил Катерина без изповедник, без духовен съветник.

— Няма да замине — предрича Джеймс мрачно. — С него е свършено.