Три сестри, три кралици

Замъкът Стърлинг, ШотландияПролетта на 1529 г.

Разбира се, синът ми Джеймс се противопоставя на всякакви идеи да се ожени за братовчедка си, принцеса Мери. Ако изобщо съществува някаква вероятност майка ѝ да е просто вдовстваща принцеса, а момичето — незаконородена дъщеря на краля, тогава тя е напълно неподходяща за съпруга на крал. Напълно единодушни сме по този въпрос, а после чуваме слух, че Арчибалд съветва Хари в полза на този брак и мир с Шотландия. Джеймс избухва гневно и казва, че не му трябва нито ненадежден мир, нито принцеса със съмнителен произход. Казва, че иска да се съюзи с Франция и да се ожени за френска принцеса.

— Джеймс, моля те — казвам му. — Не можеш внезапно да решаваш такива неща. Никой не знае какво ще стане в Англия.

— Знам, че вуйчо ми никога не е зачитал вас или мен — казва той кратко. — Знам, че винаги е предпочитал Арчибалд, графа на Ангъс, пред вас и мен, и прави същото и сега.

— Сигурна съм, че ще зачете и мира, и годежа — казвам.

Джеймс, момче, което изглежда като мъж, момче, натоварено със задача на мъж, вини мен, винаги когато Арчибалд причинява неприятности.

— Така казвате вие! Но кога е зачитал думата си, пред една страна или пред жена? Брат ви, кралят, прави точно каквото иска, а после го покрива с блясъка на светостта. Почакайте и вижте какво ще направи с кардиналите в двора си. Ще постигне своето, а после ще го представи като Божия воля. Е, мен няма да заблуди.