Три сестри, три кралици

Джедбург, ШотландияЕсента на 1532 г.

Яздя на юг към границите, за да се присъединя към Джеймс. Той провежда съдебни процеси, екзекутира крадци на овце и говеда, независимо дали върлуват от южната или от северната страна на границата, и това вещае война с Англия.

— Ще наложа мир в пограничните земи — казва той рязко. — Няма да спра, докато не прогоня англичаните далече от нашите стада и от кулите ни.

— Това не е начинът да го постигнеш — казвам кротко. — Не можеш да наложиш мир на хората, като ги сплашиш.

— Това беше начинът на Дъглас — отбелязва той.

— Беше.

— Мислите ли някога за него?

Усмихвам се и поклащам глава, сякаш изобщо не се интересувам от Ард.

— Почти никога.

— Знаете, че трябва да опазя границите.

— Зная, и мисля, че ти си кралят, който ще го направи. Но не заплашвай Хари с война. Той само ще ти отвърне със свои заплахи. Има в живота си повече неприятности, отколкото може да преодолее. Ако продължава да се противопоставя на папата, да оскърбява лелята на императора, ще бъде обявен за еретик, и всички католически крале ще бъдат окуражавани да му обявят война. Това е моментът, в който би трябвало да се обявиш против него. Не преди това. А сега, докато се сдобива с толкова ужасна репутация, че кралете се отдръпват от него — това е най-подходящият момент да преговаряш с него за каквото пожелаеш.

— Мислех, че вие сте английска принцеса и Тюдорите винаги ще са най-важни за вас — отбелязва Джеймс. — Сменихте тона.

— Дойдох тук да донеса мир между Англия и Шотландия, но Хари направи това невъзможно — казвам искрено. — Отново и отново му бях вярна, но той не беше верен на мен, нито на сестра ми, нито на снаха ми, неговата съпруга. Мисля, че се е превърнал в човек, на когото никой не може да има доверие.

— Вярно е — кимва Джеймс.

— Той премести снаха ми в малка къща в Бишъпс Хатфийлд и е забранил на дъщеря ѝ да я вижда. Настанил е една блудница в покоите на майка ми. Стигна твърде далече. Не мога да подкрепя брат си, трябва да взема страната на сестрите си. Не мога да бъда на негова страна.

Джеймс ме поглежда, преценявайки смисъла на думите ми.

— И въпреки това, когато ви повика, ще хукнете при него.

— Не и този път — казвам. — Никога повече.