Три сестри, три кралици

Дворецът Линлитгоу, ШотландияЛятото на 1510 г.

През май, когато сме в двореца си край езерото, получавам кратко писмо, собственоръчно написано от Катерина, в което се казва, че, в крайна сметка, изглежда няма друго бебе. Тя пише със ситен, разкривен почерк, сякаш ѝ се е искало изобщо да не го прави.

Казва, че съпругът ѝ бил истинско олицетворение на добротата, но че самата тя не можела да спре да плаче през цялото време. Избутвам писмото и не мога да се заставя да отговоря, изпълнена с раздразнение към двамата. Представата, че Хари е добър и мил към съпругата си — той, малкият ми брат, който никога не е имал в главата си друга мисъл, освен за себе си — и мисълта как Катерина Арогантната се унижава да се извинява за нещо, което не е могла да предотврати, ме хвърля в малък пристъп на ярост. Представата за неспирния ѝ плач ме изпълва с презрение. Какво би станало с мен, ако не можех да спра да плача, когато изгубя дете? Никога не бих родила друго. Защо Катерина се отдава така на скръбта и я демонстрира пред всички? Не е ли редно да покаже достоен за една кралица кураж, както направих аз?

Трябва да призная също и че съпругът ми може да е бил прав за идеята тя да бъде прегледана от лекар. Как може хората да са ѝ казали, че очаква дете, когато току-що е пометнала? Как са могли мъдрите знахарки да бъдат толкова глупави? Как е могла да бъде толкова глупава да им повярва?

Работата сигурно е там, че просто всички се опитват да угодят на Хари, както обикновено. Хората не смеят да му съобщят лоши новини, тъй като той не търпи нищо, което противоречи на собствената му воля. Точно като почитаемата ми баба, той има своя представа как е редно да стоят нещата, и отказва да слуша, когато някой казва, че светът не е такъв. Винаги е бил напълно разглезен. Предполагам, че когато са му казали, че Катерина е изгубила момиченце, той ги е погледнал така, сякаш подобно разочарование просто е невъзможно, и тогава всички са започнали да го уверяват, че тя все още е бременна, вероятно с момче. Сега тази лъжа е разкрита и Катерина ще се почувства по-зле отвсякога. Но чия е вината?

Отивам в кралската детска стая и виждам собственото си бебе, наследника на Англия и Шотландия, закръглен и силен, в ръцете на бавачката му.

— Той е добре, нали? — питам. Тя се усмихва и ми казва, че той е много добре, храни се добре и заяква с всеки ден.

Връщам се в покоите си и пиша на Катерина:

— Не пиши това — казва съпругът ми, като гледа над рамото ми и невъзпитано чете личното ми писмо.

Поръсвам листа с пясък, за да попия мастилото, и го размахвам във въздуха, за да не може той да прочете съчувствените ми думи.

— Това е просто сестринско писмо — казвам.

— Не го изпращай. Тя има достатъчно тревоги и без да добавяш съчувствието си към бремето ѝ.

— Съчувствието едва ли е бреме.

— Едно от най-ужасните.

— Както и да е, от какво се измъчва жена като нея? — питам. — Има всичко, за което някога е мечтала, освен дете, а то със сигурност ще дойде.

Виждам го как извръща поглед, сякаш има някаква тайна.

— Джеймс! Кажи ми! Какво си чул?

Той придърпва напред едно столче и сяда на него, вдига усмихнатото си лице към мен и казва наставнически:

— Не трябва да се радваш на чуждото нещастие.

Не мога да скрия усмивката си.

— Знаеш, че не бих била толкова зла. За нещастието на Катерина ли говориш?

— Ще преработиш писмото.

— Ще го направя. Ако ми кажеш какво знаеш.

— Е, въпреки цялото си благоприлично възпитание, благочестивият ти брат Хари не е по-добър от един обикновен грешник като мен — казва той. — При все че упрекваш мен за рожбите и ги отпрати от малката им детска стая, брат ти Хари не е по-добър съпруг от мен; не е по-добър от нас, останалите. Докато съпругата му е била в уединение преди раждането, го хванали в леглото с една от придворните ѝ дами.

— О! Не! Коя? Коя? — ахвам. — Наистина в леглото с нея?

— Ан Хейстингс — казва той. — Така че сега има страхотна свада между брат ѝ, Бъкингамския херцог, цялото семейство Стафорд, и краля.

Въздъхвам, сякаш току-що ми е поднесъл скъп подарък.

— Колко ужасно — казвам с наслада. — Каква неприятност. Много съм шокирана.

— А Стафорд са много видно семейство — напомня ми той. — И от кралско потекло по линия на Едуард III. Няма да им се понрави да бъдат опозорени, нито да позволят Хенри да разиграва някое от техните момичета. Той е глупак, че превръща лордовете си в свои врагове.

— Предполагам, че ти никога не го правиш.

— Не — казва той със сдържана гордост. — Ако си създам враг, го убивам или го пленявам, вместо да предизвикам гнева му и да го пусна да се върне в земите си, за да предизвиква недоволство срещу мен. Знам какво трябва да правя, за да задържа това кралство сплотено. Брат ти е новак на трона и е небрежен.

— Ан Хейстингс — казвам бавно и замислено. — Придворна дама на самата Катерина. Катерина сигурно е бясна. Сигурно е разярена. Сигурно се е поболяла от разочарование. След бляскавата ѝ сватба! След брака по любов! И всички онези нелепи мадригали!

Той вдига пръст, сякаш за да ме предупреди, и казва:

— Никога повече не ме упреквай, задето имам любовница. Все казваш, че баща ти никога не погледнал друга жена и че брат ти се оженил по любов. Сега виждаш. Напълно нормално е един мъж да си вземе метреса, особено когато съпругата му е затворена в усамотение заради раждане. Напълно нормално е един крал да си избира сред придворните дами. Не ме укорявай никога повече.

— Не е нито нормално, нито морално — отвръщам рязко. — Това е против Божиите и човешките закони — не успявам да поддържам дълго тона на баба си. — О, Джеймс, разкажи ми повече! Катерина ще бъде ли принудена да задържи лейди Ан като своя придворна дама? Ще трябва да си затвори очите за всичко това? Хари ще задържи ли Ан като своя блудница? — ахвам. — Но никога няма да я утвърди като своя официална метреса, както постъпват френските крале, нали? Нали няма да я остави да управлява двора му и да отпрати Катерина?

— Не знам — казва той и ме погъделичква с пръст под брадичката. — Какво изключително вулгарно дете си ти, с това желание да узнаеш всички подробности! Да кажа ли на посланика ми да докладва веднага?

— О, да — казвам. — Искам да узная всичко!