Три сестри, три кралици

Дворецът Холирудхаус, ЕдинбургШотландия, зимата на 1529 г.

По веселие и начетеност нашият двор се равнява на всеки друг в Европа. Внасяме раззеленената елха според старата коледна традиция, всяка вечер ни свири гайдар и танцуваме буйните, бързи шотландски рилове, както и дворцовите танци от Франция. Всеки път на вечеря слушаме поезия, рецитирана от великите бардове с техните гръмки гласове, поеми за свободата и за красотата на планините и бурните морета на Севера. Слушаме балади от низините и любовни песни и трубадурски поеми на френски и латински. Джеймс обича музиката толкова, колкото я обичаше и баща му, и е готов да свири на лютнята си пред придворните и да танцува по цяла нощ. Обича жените и пиенето — точно както ги обичаше баща му, — и аз не възразявам с нито дума срещу това по време на коледните празненства, защото всеки млад мъж тръгва да гуляе, да развратничи и пиянства по това време на годината. Възпитала съм го да бъде не светец, а крал, и бих предпочела да имам син, който открито да бъде страстен любител на жените, отколкото измъченият, потаен мъж, в какъвто се е превърнал брат ми.

Джеймс зачита придворните си, които са му служили добре тази година, и поднася скъпи подаръци на всичките си фаворити. Дейви Линдзи, все още на кралска служба, без нито веднъж да се поколебае в любовта и верността си към бебето, което поверих на грижите му, е удостоен с рицарско звание и е провъзгласен за главен херолд. Това е особено подходящ пост за Дейви, който е прекарал живота си в изучаване на рицарството и поезията. Кой може по-добре да представя Джеймс със съобщения до други крале или императори? Джеймс лично посвещава в длъжност новия херолд и го прегръща пред всички.

— Ти ми беше като баща — прошепва му. — Никога няма да го забравя.

Старият човек е силно трогнат. Целувам го по бузите и откривам, че са влажни от сълзи.

— Нашето момче ще бъде велик крал благодарение на полученото от теб обучение — казвам му.

— Той е велик крал, защото е син на велика кралица — отговаря той.

Получаваме подаръци от Англия: няма и следа от любящата грижа, която Катерина влагаше в ярдовете коприна, които избираше за мен, или украсените с бродерия ризи, които подаряваше на Джеймс. Тези подаръци в знак на вежливост от единия за другия двор са изпратени от церемониалмайстора, като част от задълженията му, не от жена, която обича сестра си. Питам се каква Коледа ще прекара Катерина сега, когато все още е съпруга, но вече не е обичана; все още кралица, но пренебрегвана. След дванайсетте коледни дни получавам писмо от Мери, което започва с най-важното нещо за нея. Бих се засмяла, ако не разбирах, че тя описва разпадането на двора на Хари. Това е краят на реда, реда, който почитаемата ми баба постанови в голямата си книга. Това е краят на всичко:

Мери пише с мъчителна простота. Представям си я как клати златокосата си глава, виждайки отново пред себе си мадмоазел Ан, която отхвърля свещените правила на сана и старшинството, реда на благородниците, запретва полата си и танцува в редица пред сестра ми, сестрата на краля на Англия, вдовстващата кралица на Франция.

Долавям как Мери подхваща отново нишката на мисълта си, усещам неспирното ѝ озадачение.

Оставям страниците, за да мога да помисля. Това ли ще бъде цената ѝ? Дали Хари удостоява с благородническа титла бащата, за да купи честта на дъщеря му? Ако е така, тогава може би сме към края на изпитанието си. Баща ѝ се окичва с двойна графска титла, майка ѝ се превръща едновременно в сводница и графиня, а братът е виконт и сводник. Защо не? Ако Ан Болейн е склонна да приеме тези почести в замяна на прословутото си целомъдрие, тогава всички можем отново да бъдем щастливи.