Три сестри, три кралици

Дворецът Холирудхаус, ЕдинбургШотландия, лятото на 1513 г.

Хари не мисли за нищо друго освен за нахлуване във Франция. Джеймс го умолява да премисли, напомня му, че на бойното поле ще загинат както френски, така и английски лордове, и че те — и кралете — би трябвало да отдават живота си единствено за Божията слава, за да завземат отново Светите земи. Пише търпеливо, като по-възрастен, по-мъдър човек до лекомислен млад мъж, и не получава отговор. Хари — глупавият, наперен Хари — ще отиде на война, точно както като малък държеше да язди на манежа, или да напише най-хубавата поема, или да научи новия танц. Хари си е намерил публика и великата сцена на Европа, и държи да се увери, че всички го гледат. Хари печели безкритично възхищение от собствената си съпруга, и е готов да направи всичко, за да угоди на нея и коварния ѝ баща.

А след това ни заплашва чрез Църквата. Заръчва на доктор Уест да предупреди Джеймс, че ако наруши договора за вечен мир, ще бъде отлъчен от папата и ще отиде в ада. Такава заплаха! Отправена към човек, който най-много от всичко иска да отиде на кръстоносен поход, който носи власеница през четирийсетте дни на Великите пости и пояс с метални шипове около кръста през цялото време. Мъж, толкова явно съзнаващ греха си и толкова богобоязлив, че ходи на поклонение четири пъти годишно и никога не ме изпраща в уединение преди раждане, без да се е молил цяла нощ. Това е злобна заплаха, насочена към тъмните страхове на Джеймс, и аз веднага разбирам откъде е дошла. Именно Катерина е казала на Хари, че Джеймс се бои толкова за мен. Катерина му е казала, че Джеймс е измъчван от чувство на вина. Катерина му е разказала за ужасите, доверени ми от моя съпруг, които аз доверих на нея. Взела е поверителните ми разкази, тайните, които ѝ доверих като на сестра, и ги е използвала срещу съпруга ми, срещу нас. Това е такова предателство, че ми е почти непоносимо да мисля за него.

Изтичвам в покоите на Джеймс, бясна, че Катерина е злоупотребила с доверието ми, и намирам съпруга си, усмихнат и доволен, на работната му маса, заобиколен от мънички месингови свредели и халки, и с комични очила, защипани на носа му, да сглобява инструмент, за който твърди, че може да се използва, за да покаже на един моряк в морето къде е север.

— Погледни, Маргарет — казва той. — Разглобих го, а сега го сглобявам отново. Виждала ли си някога по-миниатюрен компас? Не е ли прекрасна вещ? Венециански, разбира се; но мисля, че и ние самите бихме могли да ги правим за нашите кораби.

— Джеймс, те казват, че ще се погрижат да бъдеш отлъчен от църквата!

Той се усмихва и пренебрегва заплахата с махване на ръка.

— Могат да заплашват — казва. — Могат дори да подкупят папата и да го настроят срещу мен. Но Бог и аз знаем, че досега щях да съм на половината път до Йерусалим, ако брат ти не беше надут от фалшива гордост като свински мехур. Няма да допусна да ме обезпокои едно момче, което тръгва на война по нареждане на съпругата си. Няма да бъда сплашен от анатемата на един папа, който е бил купен от него.

— За всичко е виновна тя — казвам разпалено. — Точно както аз съм миротворец, тя е подстрекателка на война.

Джеймс ме поглежда над очилата си; но не слуша.

— Сигурен съм, че си права.

Тя дори не отговаря. Упорито продължава да насърчава войната с Франция и дори не знам дали Мери е получила скъпоценностите си. Едва когато нашият посланик ни съобщава, че нашественическата армия наистина е потеглила от Англия за Франция, разбирам защо Катерина се държеше толкова зле; едва сега наистина виждам какво е спечелила.

Хенри потегля и оставя Катерина да властва над Англия. Цяла Англия! Предадена в ръцете на жената, която някога не можеше да си позволи пресни ябълки от Кент. Определя нея за регент. Не мога да го повярвам, макар да предрекох, че е поискала това, че би го направила. Изпълнена съм с такава ярост към нея, та не възразявам, когато Джеймс ми казва, че е обвързан от съюза с Франция и че честта му налага да нахлуе в северните земи на Англия.

— Вероятно ще трябва да се изправя лице в лице със стария ти приятел Томас Хауард — казва Джеймс, когато влиза в покоите ми, за да отведе мен и дамите ми на вечеря. От мириса на барут в косата му се досещам, че е бил там, където се прави барутът.

— Не ми беше приятел — отвръщам. — През цялото време говореше с теб. Беше твърде горделив, бях доволна, когато се прибра у дома.

— Е, сега е оставен да пази Англия — казва Джеймс. — Брат ти е отвел най-добрите си хора и цялата си армия във Франция и не е оставил никого, освен стария Хауард, сина му и кралицата да защитават Англия. Отново ще се срещна с него на бойното поле.

— Ще му липсват ли хора? Всички ли е взел Хари?

Джеймс улавя ръката ми и се приближава, за да не може да го чуе никой, освен мен.

— Разполага с достатъчно хора, но ако клановете се съгласят да излязат на бойното поле за мен, тогава ще имам повече. А те ще излязат, ако ги призова, защото съм техен верен и истински крал и доблестен водач и никога не съм ги подвеждал.

Пред нас, в голямата зала, чувам боботенето на гласове и стъргането на пейките по пода, докато хората заемат местата си. Чувам долитащите тихи звуци на музика и бавния напев на хористите от галерията.

— Няма да ги обрека на провал — казва тихо Джеймс. — Аз съм законният крал на шотландците, а начело на англичаните е човек, едва-що възкачил се на трона си и ужасно неопитен. Служил съм им с години и те са служили на мен, а английският крал е просто едно момче.

Той хвърля поглед към мен и изрича онова, което знае, че най-много искам да чуя:

— Освен това аз имам до себе си кралица, млада жена, но велика кралица, а той има само една испанска принцеса, вдовица на брат му, маша на баща си. Как можем да се провалим?

— Пък и Томас Хауард е ужасно стар — казвам. — Нима не му е минало времето за битки?

Джеймс се смръщва.

— Той не се ползва с благоволението на брат ти, краля — казва замислено. — Синът му загина, удави се в морето и изгуби корабите на Хари. Брат ти обвинява семейство Хауард, че са го провалили, настроил се е против тях. Хауард е единственият граф, когото Хенри не отвежда във Франция с голямата си армия. Мисля, че ще се бие като хванат натясно плъх, когато се изправи срещу мен. Знае, че това е последният му шанс да спечели отново благосклонността на краля. Сигурно ще е отчаян — нямам нищо против да призная, че бих предпочел да не се изправям срещу човек, който няма какво да губи.

— Няма ли да е по-добре да не влизаш в бой? — предлагам нервно. — Няма ли да е по-добре да не нахлуваме в Англия?

— Това е шансът ни — заявява съпругът ми. — От десетилетия не сме имали по-добър шанс — той се усмихва, знаейки как да ме изкуши. — Твоята снаха и най-голяма съперница е регент на Англия. Нима не искаш да потегля в поход срещу нейната армия? Нима не искаш да я видиш напълно разгромена?