Три сестри, три кралици

Къщата на епископа на Солсбъри, ЛондонАнглия, юни 1503 г.

Не зная какво казва баба ми на своя син, баща ми, но той изоставя траура си, следва размяна на писма с Испания, и изобщо вече не става дума той да ухажва Катерина. Вместо това кралят се стреми към изпълнението на брачния договор, който ще му спести толкова много пари, със същото въодушевление, както и майката на Катерина в далечна Испания. Заедно дават указания на папата да изпрати писмено разрешение, така че девер и снаха да могат да се оженят, и Катерина Арогантната се облича в девическо бяло и разпуска меднозлатистите си коси по раменете за поредна великолепна сватба.

Поне събитието не е в абатството, и не похарчваме за него цяло състояние. Това всъщност е годеж, не венчавка — обещание да се оженят, когато Хари навърши четиринайсет. Тя влиза в параклиса на епископа така усмихната и също толкова царствена, както само преди деветнайсет месеца, и поема ръката на Хари, сякаш се радва да се обрече на момче, по-малко от нея с пет години. Сякаш Артур, сватбата им и споделянето на легло никога не са се случили. Сега тя е годеница на Хари и отново ще бъде известна като принцеса на Уелс. Печалното ѝ отрицание: „Уви, това така и не се случи за нас“, изглежда, е последната дума, която някой ще каже по този въпрос.

Почитаемата ми баба също е там. Не е доволна от този брак, но не му се противопоставя. За мен това е просто още едно незначително събитие в този свят. Една майка може да умре, един брат може да умре, а една жена може да се отрече от съпруга си и да запази титлата си. Единствената, която ми изглежда разумна, е самата Катерина. Тя знае каква е родена да бъде; иска ми се да имах нейната увереност. Когато излиза след мен от параклиса, знам, че се опитвам да държа главата си като нея — сякаш вече нося корона.