Чакам писмо от Мери; знам, че ще иска първа да ми съобщи за решението на легатския съд по случая на брат ни. Когато ми донасят писмото, завързано с панделки от двете страни и плътно запечатано, за да не може никой да го прочете, ми е трудно да реша на какво да се надявам: дали че кардиналите са обявили брака на Хари за недействителен, или че са му наредили да остане с Катерина. Няма съмнение на чия страна е Мери: тя винаги е била малката последователка на Катерина. Никога не е получила от Катерина друго, освен нежност и подкрепа. Те са истински сестри една за друга. За мен Катерина не беше толкова мила и скъпа. Когато се питам дали наистина искам тя да е кралица на Англия завинаги, това не е проява на нелоялност към една сестра. Тя създаваше това отчуждение между нас, отново и отново. Когато беше на власт, беше ужасно жестока към мен, докато не започна да губи положението си, и тогава настояваше да ѝ помогна.
Ан Болейн злоупотребява с положението си във всяко отношение!
Мери започва без нито дума за поздрав: изписана с криви редове страница, изпълнена с възмущение. Разстилам листа върху коленете си и поглеждам навън през прозореца, към езерото и хълмовете зад него. Джеймс е излязъл на езда за целия ден; ще се прибере чак за вечеря. Имам цялото време на света да разшифровам драсканиците на Мери.
Този Великден тя благослови за бедните пръстени, които лекуват спазми и припадъци, сякаш притежава тази дарба, която Бог е отредил на кралете. Живее в блясък и пищност като кралица — всъщност далеч по-добре от истинската кралица, тъй като Катерина често се отдава на пълен пост. Онази жена Болейн не се осмели да присъства на легатския съд: мисля, че ако беше присъствала, щеше да се вдигне бунт в подкрепа на кралицата. Жените от Лондон и в цяла Англия са възмутени, че блудницата Болейн (както я наричат!) дори би помислила да се опита да заеме мястото на нашата кралица. Ако Хари получи от съда желаното решение, наистина се съмнявам, че хората ще допуснат тази жена да бъде коронясана. Твърде ужасно е, не мога дори да му говоря за това, той не се допитва до никого, освен до нея и Улзи.
Предполагам, че сигурно си чула от архидякона за събитията в съда; но това, което той може да не ти каже, е че епископ Джон Фишър, който беше толкова скъп на почитаемата ни баба, се изправи в съда и се закле, че не е подписвал препоръка, която всички духовници да са одобрили. Хари каза, че там стои неговият печат и подпис, а той заяви, че това не е нито неговият печат, нито неговият почерк. Беше наистина ужасно, много потресаващо, всички разбраха, че съгласието му е било фалшифицирано. Хари каза, че това нямало значение, но наистина имаше значение, Маргарет. Имаше значение за всички. Това показва, че семейство Болейн са готови на всичко.
Самата Ан Болейн замина за Хевър, а Катерина прекарва цялото си време в молитви. Чарлс казва, че свикването на кардиналите е загуба на време и Хари би сторил по-добре да сподели легло с Ан веднага и дай Боже да се отегчи скоро. Всеки казва нещо различно, с изключение на скъпия Джон Фишър, който казва, че бракът на Катерина е бил действителен, всички знаели, че е така, и че той никога няма да каже нещо различно.
Не мога да знам, защото тогава бях твърде малка. Ти по-добре не казвай нищо, каквото и да мислиш. Всеки има мнение, всички говорят единствено за това. Положението е станало толкова лошо, че в Лондон дюдюкат след слугите с кралската ливрея и ги освиркват, и замерват с кал дори конете на хората от моето домакинство. Мисля, че Хари ще съсипе това семейство, за да угоди на онази жена. Най-лошото от всичко: Джон Фишър повтори пред всички онова, което Хари ти каза, когато ти реши да поискаш развод (и колко ли трябва да съжаляваш, че го направи!). Спомняш ли си? „Този брак между краля и кралицата не може да бъде разтрогнат от никоя власт, била тя човешка или божествена.“ Така че сега, отново, всички те сочат и говорят за развода ти и казват, че щом ти можеш да се разведеш, тогава Хари също може — защо да не бива? Стана толкова лошо, колкото те предупредих, че ще стане, и хората отново говорят за теб, а Катерина е много разстроена.
Не казвам много на Джеймс за това писмо, когато се прибира от езда, гладен като вълк, и вика вечерята да бъде поднесена незабавно, веднага щом се измие и се преоблече. Казвам единствено, че легатският съд е започнал заседанията си в Лондон, и че, несъмнено, архидякон Магнус ще ни разкаже повече. Хенри е този, който ме пита, седнал до мен на вечеря:
— Споменали ли са нещо за нас?
— Не — казвам. — Само за развода ми и как Хари му се е противопоставял толкова ожесточено.
Той кимва.
— Бих предпочел да не говорят за нас.
Поклащам глава.
— Името на Тюдорите вече е свързано с толкова много скандали, че бих предпочела да не говорят за никого от нас.