Три сестри, три кралици

Дворецът Холирудхаус, ЕдинбургШотландия, лятото на 1529 г.

Връщаме се в Единбург, преди да предприемем лятно пътуване нагоре по крайбрежието, и аз се срещам с английския посланик.

— Имате ли новини от Лондон? — питам го. — Кардиналите взеха ли решение по проблема на краля?

— Съдът е разпуснат — казва той. — Сега кардинал Кампеджо ни казва, че въпросът трябва да бъде решен в Рим, от папата. Казва, че легатският съд няма правомощия да отсъди.

Като ударена от гръм съм.

— Тогава защо дойде и го откри?

— Даде ни да разберем, че е имал правомощия — казва Томас Магнус немощно. — Но сега мислим, че е дошъл само за да убеди кралицата да се оттегли в някое абатство и да даде обети като монахиня. Тъй като тя отказва, той трябва да отнесе показанията обратно в Рим за вземане на решението.

— Но изслушването?

— Беше частично и предубедено — признава той. — Кралицата няма да бъде разпитана.

Не мога да повярвам, че Катерина се е противопоставила на папския съд: винаги е била толкова изрично покорна на Рим.

— Нима е отказала да се яви пред двама кардинали?

— Дойде, произнесе реч, а после си излезе.

— Реч? Обърнала се е към съда?

— Говореше на предполагаемия си съпруг, краля.

Дори не обръщам внимание на лукавите думи „предполагаем съпруг“.

— Наистина, какво каза тя?

Дори Джеймс, който слуша това не твърде внимателно, подръпвайки леко ушите на хрътката си за лов на елени, вдига поглед, когато чува въпроса ми.

— Какво каза кралицата?

— Коленичи пред краля — казва Магнус, сякаш това подобрява положението. — Каза, че когато се оженили, тя била истинска девица, недокосната от мъж.

— Каза това в съда? — пита настойчиво Джеймс, толкова заинтригуван, колкото и аз.

— Каза, че е била негова вярна съпруга в продължение на двайсет години и никога не е показала недоволство чрез дума или изражение, нито е проявила дори искрица на неудовлетворение.

Джеймс открито се смее при мисълта за тази застаряваща жена, на колене, кълняща се в отдавнашната си девственост, но аз изпитвам странно, ужасно чувство, сякаш ще се разплача. Но защо в това би трябвало да има нещо, което да ме докара до сълзи?

— Продължавайте! Продължавайте! — възкликва Джеймс. — Това е по-хубаво от пиеса.

— Тя каза още неща — Магнус губи нишката. — Коленичи пред него. Беше на колене, със сведена глава.

— Да, така казахте, но какво друго?

— Каза, че ако има някаква справедлива причина по закон, която някой би могъл да назове, безчестие, или друго препятствие, тогава тя ще си отиде, но ако няма никаква, то тя го умолява да ѝ позволи да остане в предишното си положение и да получи правосъдие.

— Боже мой — казва Джеймс, най-сетне зашеметен и обзет от възхищение. — Казала е всичко това? Пред всички?

— О, и още неща, а накрая каза, че желае да ѝ бъде спестено изключителното изпитание на съда, и че предава каузата си на Бог.

— После какво? — прочиствам гърло и питам. Сърцето ми блъска като чук. Не мога да разбера какво става с мен.

— После си тръгна.

— Излезе?

Магнус кимва, без да се усмихва.

— Направи реверанс на краля и излезе. Кралят каза, че е редно да я призоват да се върне в залата на съда, и те изкрещяха след нея: „Катерина Арагонска, явете се пред съда“, но тя дори не обърна глава, просто излезе. А отвън…

— Какво отвън?

— Навън жените ѝ подвикваха благословии, а мъжете казваха, че изобщо не е бивало да бъде принуждавана да присъства. Хората крещяха, че това е позор, позор за краля, задето такава съпруга трябва да бъде принудена да се защитава.

Надигам се от стола си. Сърцето ми бие толкова бързо, та решавам, че сигурно съм болна. Представям си как Катерина се изправя лице в лице с лъжеца Хари — той е бил малък лъжец през целия си живот, — и го унижава пред двамата кардинали, пред лордовете, пред мъжете, които управляват нашия свят, — а после прави реверанс и си тръгва. Как се е осмелила? Какво ще направи той?

— Какво ще направи той? — гласът ми е като дрезгаво грачене. Защо не мога да говоря?

Посланикът ме поглежда мрачно.

— Кардиналите ще отнесат случая пред Светия Отец за решение. Кралят не е придвижил случая си, но кралицата открито му се противопостави и каза, че няма доверие на съветниците му или на неговия съд. Настоя с нея да се отнасят като с кралица на Англия и каза, че е безукорна. Не знам какво ще стане сега. Нямам указания, а в Англия никога преди не се е случвало нещо такова.

— Къде е Хари сега?

— Готви се да потегли на пътуване — посланикът свежда поглед и се прокашля. — Не взема със себе си кралицата.

От тези думи разбирам, че това е разрив, навярно завинаги. Той взема със себе си Ан Болейн, правнучката на търговеца на скъпи платове, и тя ще язди до него вместо инфантата на Испания. Хари е изоставил Катерина. Разбирам също и какво изпитвам в този вихър от емоции. Триумф: че думите на Хари срещу мен са повторени като цитат в лицето му: на̀ ти, малък лицемер такъв! И въпреки това съжалявам, толкова, толкова съжалявам, че се стигна до това, Катерина да коленичи пред него в присъствието на всички лордове на Англия и да заяви, че няма доверие на Хари или на тях. Бракът, който бе сякаш от вълшебна приказка, който ми причини такава мъчителна ревност, е приключил, прекрасната принцеса е изоставена, а аз не мога да не се радвам на това. В същото време, не мога да не изпитвам безмерна скръб, че Катерина беше моя сестра, а сега е сама.