Три сестри, три кралици

Замъкът Стърлинг, ШотландияПролетта на 1513 г.

Но нищо не е в състояние да възпре брат ми да нахлуе във Франция. Отказва да отмени плановете си дори пред заплахата от война със съпруга ми по северната си граница. Оскърбена съм от предположението, че вечният мир, сключен в чест на женитбата ми, би могъл да бъде нарушен; Хари просто изпраща дипломатически пратеник при съпруга ми, за да нареди на Джеймс да не нахлува в Англия, докато Хари си е наумил на всяка цена да нахлуе във Франция.

Няма смисъл да изпраща човек, който да ни говори така. Джеймс никога не би се принизил да действа против правилата на рицарството, никога не би вдигнал оръжие пръв, но е в съюз с французите, а те са обещали да му платят разноските за всеки наказателен набег и дори нещо повече — да финансират цял кръстоносен поход, след като приключат с Хари. Брат ми постъпва глупаво с французите — разбира се, че първото, което ще направят, е да подтикнат съседите му да се вдигнат срещу него. Защо не може да разбере, че бъдещето на този остров е народите му да живеят в мир един с друг? Невръстният ми син е негов наследник! Нима ще рискува война с бащата на наследника си? Нима ще обяви война на страната на родната си сестра и на нейния съпруг?

Джеймс прекарва целите Велики пости в манастир. За разлика от брат ми — който толкова парадира с изучаването на теологията — или Катерина, съпругата му, вечно окичена с разпятия, съпругът ми е човек, искрено отдаден на духовното. Затова доктор Николас Уест, възхваляван като миротворец и прозорлив дипломат, предприема дългото пътуване от Лондон до Единбург и открива, че благочестивият ми съпруг отсъства, и вместо това трябва да си има работа с мен.

През цялата вечеря, която е оскъдна и постна, защото това е последният ден на Великите пости, той говори за това колко удивително висок е станал Хари и колко е красив. Почти се изпуска да каже, че Хари прилича на рода на майка си, на прочутите с красотата си Плантагенети, но успява да се възпре навреме и да спомене външността на Тюдорите. Това е нелепо, тъй като и баща ми, и баба ми, бяха смугли, слаби и сухи, твърде пестеливи с усмивките и безнадеждно лишени от чар. Катерина също явно е от красива по-красива, сега вече е разцъфтяла. Чудя се дали отново очаква дете, но не мога да попитам доктор Уест. Тайно си задавам въпроса дали тя ще износи някое бебе докрай? Доктор Уест ми казва, че всички възхваляват красотата ѝ и доброто ѝ здраве, безспорната ѝ плодовитост. Кимвам; винаги говорят така. Това не означава нищо.

Доктор Уест се хвали, че Хенри проявява интерес към управлението, сякаш това не би трябвало да е главното му задължение. Обръщам очи към тавана и не казвам, че съпругът ми живее за страната си. Освен това той е композитор и поет, и велик владетел, но не си губи времето като брат ми. После доктор Уест възхвалява корабите, които Хари строи. Сега наистина го прекъсвам, и му разказвам за онези, които съпругът ми е проектирал и планирал, и че „Архангел Михаил“ е най-големият кораб по море.

Опасявам се, че после се спречкваме леко, той сякаш си мисли, че се перча с величието на собствената си страна Шотландия. Тъй като е времето на Великите пости и няма музика или танци, аз казвам, че в нашия благочестив кралски двор след вечеря ходим в параклиса, и се разделяме, без да ни е било особено приятно заедно.

Положението не се подобрява, когато празнуваме Великден, макар че е хубаво да можем отново да ядем месо. А на втория ден от великденските празници едва не стигаме до размяна на удари, когато доктор Уест ми заявява направо, че Хари разчита на мен да зачета своя дълг на английска принцеса, като се постарая Джеймс да запази мира.

— Дължите му тази лоялност — казва той надуто. — Дължите сестринска обич на него и на вашата посестрима, кралицата.

— А какво ще кажете за това, което Англия ми дължи? — питам настойчиво. — Донесохте ли накитите ми? Наследството ми?

Доктор Уест изглежда леко смутен.

— Това са държавни въпроси — казва той. — Не са такива, каквито би било редно да обсъждам с вас.

— Това са лични въпроси — поправям го. — Моят баща ми остави наследство, а почитаемата ми баба ми остави накити, не по-малко ценни от онези, които даде на Катерина и Мери. Те получиха ли своите? Защото аз не съм получила нищо от Англия, макар че напомних на брат си, а съпругът ми писа на посланика му. Те ми принадлежат по право. Не могат да бъдат задържани.

Доктор Уест се размърдва в стола си, сякаш в джобовете му има малка тиара, която го боде.

— Ще ги получите — уверява ме. — Не може да има съмнение.

— И аз не се съмнявам в това — казвам. — Защото те са мои, оставени ми от обичния ми баща и от баба ми. Родният ми брат не би паднал толкова ниско, че да ги задържи, и да се противопостави на желанията на родния си баща, на собствената си баба. Ако е дал на Катерина и Мери тяхното наследство, тогава е редно аз да получа моето.

— Не, той не го задържа — изрича със запъване доктор Уест. Почервенял е от смущение и се оглежда наоколо, сякаш се надява някой да дойде и да го измъкне от този капан. Може да се озърта, колкото си иска; това е шотландският кралски двор и англичаните не са и никога не са били големи любимци тук. Правят изключение за мен, защото Джеймс показва, че ме обича и ги дарих с принц за Шотландия.

— Тогава защо не го донесохте?

— Ще получите цялото си наследство, когато кралят се увери, че съпругът ви ще запази мира.

— Но той спазва мира! — избухвам. — Работи за постигане на мир през цялото това време, докато останалите крале се въоръжават за война.

— И той се въоръжава… — прекъсва ме доктор Уест, — оръжията му, огромните му топове…

Изведнъж разбирам, че доктор Уест е както дипломатически пратеник, така и шпионин, и съжалявам, че съм се хвалила за „Архангел Михаил“.

— Няма ли да си получа скъпоценностите без уверение от страна на съпруга ми за мир?

— Не — казва той, най-сетне успявайки да проговори. — Негова светлост брат ви ми нарежда да кажа, че ако съпругът ви му обяви война, той не само че ще задържи скъпоценностите ви, но и ще отнеме от съпруга ви най-хубавите му градове.

Скачам на крака, сключила пръсти около бокала си, и наистина си мисля дали да не плисна виното в удивеното лице на доктор Уест, когато вратата зад кралската маса се отваря и се появява Джеймс, спокоен и усмихнат както винаги, завърнал се от манастира, блестящ от чистота след банята, и идеално осведомен за този разговор. Вероятно е подслушвал тихо на вратата през цялото това време.

Доктор Уест се отпуска на едно коляно, докато Джеймс ме поздравява нежно с целувка и ми поднася малък подарък — златна брошка. Превръщам това в демонстрация. Доктор Уест може да види, че вече имам много накити, не ми трябва нищо от Хари; но никога няма да се съглася Катерина да се перчи със скъпоценностите на баба ми. Вероятно е взела и моето наследство, както и своето. Отивам и прошепвам в ухото на Джеймс, че пратеникът е отчасти шпионин и донякъде враг, а той леко ме отмества встрани. Вече знае това. Знае всичко.

Доктор Уест не успява да измъкне от него нито дума тази вечер, нито през останалите дни от първата седмица след Великден. Джеймс се е върнал от покаяние, за да се отдаде на наслади. Носят му най-хубавите меса и най-добрите вина, и той моли мен и дамите ми да танцуваме. Минавам покрай доктор Уест, извръщайки презрително глава, сякаш за да кажа: Вижте тук! Той, моят съпруг, е крал! Не някакъв глупак, който отмъква чужди скъпоценности и тръгва на война срещу могъща сила като Франция, щом тъстът му нареди. Това е крал, а аз съм избраната от него съпруга, и Хари може да си задържи глупавите скъпоценности. Моят съпруг ще ми даде още, нямам нужда от други, а Шотландия не се нуждае от приятелството на Англия; не е нужно да ни заплашват, че ще превземат градовете ни, защото ние можем също толкова лесно да превземем техните. И ще го сторим, ако решим. А французите ще платят за армията ни и ще платят на флота ни. Така че Хари по-добре да помисли за това, преди да ни заплашва. А Катерина не трябва да мисли, че понеже сме сестри, може да стъпче мен и правата ми. Може и да се нарича моя скъпа сестра, но това не ѝ дава право върху наследството ми. Не може да носи накитите на майка ми.