Три сестри, три кралици

Дворецът Линлитгоу, ШотландияПролетта на 1512 г.

Невъзможно е кралят да потегли на кръстоносен поход без наследник, който да заеме мястото му. Дори съветниците му по религиозните въпроси знаят това, но докато аз отново очаквам дете, и времето ми наближава, той постоянно ходи на поклонения на свещени места в собствената си страна, като едновременно раздава правосъдие и се моли за милост за самия себе си. Направил е всичко по силите си да се подготви да потегли на кръстоносен поход в мига, щом ни се роди син; така че ние, една малка страна, имаме една от най-големите флоти в Европа. Джеймс има идеи как корабите да бъдат използвани в битка — никой досега не е водил морска битка така, както трябва да се води тя според съпруга ми. Той проектира могъщ, красив кораб, „Архангел Михаил“, и лично наглежда строенето му, разсъблечен по риза, работейки редом със занаятчиите: ковачите и дърводелците, корабостроителите и майсторите на корабни платна. Опитва се непрестанно да убеди папата да сключи съюз с краля на Франция, Луи XII, за да могат всички владетели на Европа да се обединят в една мощна атака срещу неверниците, които са завладели светите места и са осквернили родното място на Христос.

Но папата има други планове и урежда съюз между Испания и венецианците, а после лекомисленият ми млад брат — изцяло под влиянието на испанската си съпруга, Катерина Арогантната — се присъединява към тази така наречена Свещена лига, която ще наруши сплотеността на християнските крале. Тя кара Хари да служи на своя тъст испанец и го въвлича във война срещу Франция, точно когато Джеймс се надяваше, че цяла Европа ще потегли на кръстоносен поход.

Всичко, на което Джеймс се е надявал, рухва, Европа отново е разделена, и всичко това — за да може брат ми да последва мечтата си да спечели обратно Аквитания за Англия, сякаш е героичният Хенри V, а не крал от съвсем различна фамилия в съвсем друго време. Виня Хари за суетата му и за лекомислената му младежка жажда за война, но зная, че той се намира под влиянието на Катерина и смятам, че тя постъпва изключително коварно, въвличайки Хари — и Англия — във война, която не е възможно да спечелим, война, която ще хвърли целия християнски свят във вътрешни раздори, когато би трябвало да се борим срещу неверниците.

Как съпругът ми ще организира кръстоносния си поход, ако християнските крале враждуват помежду си? Но единственото, за което мисли Катерина, е да угоди на баща си и да му осигури възможността да ползва английска войска. Брат ми е изцяло под властта на лукавата си съпруга. Виждам отново момчето, което беше любимец на майка ми, роб на баба ни. Отново е намерил жена, която ще му казва какво да мисли. Тя би трябвало да се срамува от себе си — избавена от бедността благодарение на краля на Англия, но насърчаваща го да се изложи на опасност. Тя мисли единствено за собствената си значимост. Майка ѝ беше кралица, която управляваше по собствено право; Катерина иска да прави същото. Надява се да бъде партньор във властта, кралица, равна на краля. Иска да изпрати Хари на безсмислена война и да бъде регент на негово място. Познавам я. Зная тайната ѝ амбиция да бъде като майка си, най-великата жена в християнския свят. Именно затова се омъжи за Артур, за да може да управлява Англия чрез него. Точно затова се омъжи за Хари, и сега постига целта си.

Мисля си да пиша на Катерина и да ѝ кажа колко греши, като съветва Хари да тръгне на война в съюз с тъста си. Но преди да започна писмото си, пристига пратеник от Англия с пакет за мен. Когато го отварям, намирам вътре, грижливо загърната в коприна и пергамент, свята реликва: светият пояс на самата Божия майка, и кратко писмо от Катерина.

Основателното ми раздразнение от намесата на Катерина в управлението на Англия се стапя, докато държа в ръце тази изключително свята реликва. Познавам благочестието ѝ — тя сигурно е по-ценна за нея от цялото сребро в Испания. Не би могла да ми даде нищо по-скъпоценно, а ако то ми осигури благополучно раждане на здрав син, то тя ще е дарила най-съкровеното ми желание.

Луи Френски, разтревожен от съюзниците, които трупат войски срещу него, обещава на съпруга ми, че ще получи всичко, каквото поиска, ако склони да запази „Стария съюз“ между Франция и Шотландия. Подготвям се да се оттегля в уединение преди раждането, когато Джеймс влиза в мъничката стая на върха на кулата и ме открива там, загледана към крайречните ливади и езерото.

— Помислих си, че ще те намеря тук — казва той. — Изненадан съм, че можеш да се изкачиш по тези стръмни стълби с този голям корем.

— Вдишвам въздуха и поемам слънцето, преди да бъда принудена да се оттегля в уединение — казвам.

Той сяда до мен. На кръглата каменна пейка, опасваща кръглата стая, едва има място за двама ни, но през прозорците без стъкла се вижда цялата околност около замъка, а лястовиците лъкатушат около тази най-висока точка. Виждам по протежение на цели мили във всички посоки, а обширното небе се извива над кулата, сякаш се намираме в най-високата точка на света.

— Ще работя за мир, докато ти ни носиш радост — казва Джеймс. Улавя ръката ми и я притиска до гърдите си, до сърцето си. — А следващия път, когато се качиш тук, ще донесем и нашето момче и ще му покажем неговото кралство.

Изправяме се и излизаме от малката стая, облягаме се на парапета и гледаме надолу към езерото под него, което се вълнува леко на вятъра, синьо под синьо небе.

— Ако се съюзя с французите, брат ти няма да тръгне на поход срещу тях. Няма да посмее, от страх, че мога да нахлуя в северните му земи, докато той отсъства.

— Няма да го направиш! Нашата женитба скрепи договора за вечен мир.

— Няма да го направя, но брат ти е млад и лекомислен, и трябва да се бои от опасност близо до дома си, която да го възпира да търси други опасности далече.

— Тя е виновна — казвам нещастно. — Тя е. Тя иска той да бъде в съюз с баща ѝ, а баща ѝ е най-ненадеждният човек в християнския свят. Баща ми никога не го е харесвал.

Джеймс се изсмива рязко.

— Права си за това — казва. — Но сега мисли за своята задача и бъди сигурна, че пазя тази страна, че дори и Англия в безопасност за момчето, с което може да ни дариш. Кой знае? Той може да е наследник на двете кралства.

Откривам, че устата ми трепери леко, докато се мъча да го попитам дали се е отказал от мислите за проклятие.

— Не мислиш…?

Той разбира веднага какво имам предвид, и с бърз жест ме притегля до себе си и целува сведената ми глава.

— Тихо — казва ми настойчиво. — Цялата църква на Шотландия е под моя власт, и цялото ѝ духовенство, всички до един, се молят за теб, за момчето ни, и за нас. Върви с радостно сърце, Маргарет, и си свърши работата. Хайде, ще те отведа долу до стаята.

Той тръгва пред мен надолу по тесните извивки на витото каменно стълбище и ме кара да вървя с една ръка на рамото му, за да не мога да се спъна. Влизаме в залата ми за аудиенции, където цялото ми домакинство ме чака, за да се сбогува с мен и да ми отправи благопожелания. Двамата незаконни синове на Джеймс, Джеймс и Александър, коленичат пред мен и ми пожелават добро здраве. На прага на спалнята ми, забулена в мрак, моят шамбелан ми подава чаша ейл, а съпругът ми ме целува по устата.

— Късмет и Бог да е с теб, любов моя — казва той. — Не падай духом. Ще чакам отвън за новини.

Опитвам се да се усмихна, но влизам в затъмнената стая с наведена глава и прегърбени рамене. Страх ме е; страхувам се, че над рода ми тегне проклятие заради онова, което сторихме, за да се сдобием с престола на Англия, и че проклятието ще се стовари върху мен и бебето, което трябва да доведа на бял свят.

Раждам момче. Навярно се дължи на благословията от пояса на Девата, който завързваме около изопнатия ми корем; може би е благодарение на молитвите, отправени от нас, трите сестри-кралици; но аз, Маргарет, кралица на Шотландия и принцеса на Англия, раждам силно, здраво момче. Веднага щом съобщават на Джеймс, той минава безмълвно през претъпканата зала за аудиенции, отива в параклиса и пада на колене, за да благодари, че сме в добро здраве, и опира чело в каменния под, за да се помоли това да продължи. После се изправя и идва до паравана в личните ми покои.

— Върви си — казвам. — Знаеш, че не е позволено да бъдеш тук.

— Нека да го видя. Нека да видя теб.

Надигам се от голямото си, пищно легло, защото малкото, което използвах при раждането, е изнесено, и сега си почивам под завеси от златен брокат и спя на възглавници под горна табла, украсена с резба и с магарешкия бодил и розата, изобразени с позлата върху нея. Давам знак на бавачката да донесе бебето до паравана и се изправям и заставам до нея, в красиво избродираната си роба, и разстилам дантелата на дрешката на бебето, та баща му да се възхити. Смуглото, напрегнато лице на Джеймс е сведено към малкия му син; изобщо не забелязва дантелата от Мехелен, макар че тя струваше едно малко състояние. Бебето спи, тъмните му ресници се спускат над бледите бузи. Миниатюрен е. Бях забравила колко мъничко е едно новородено бебе. Би се побрал в една от широките длани на баща си; прилича на малка перла в море от най-фина коприна.

— Той е добре — Джеймс изрича това като заповед.

— Да.

— Ще го наречем Джеймс.

Свеждам глава.

— А не те боли?

Мисля си, че щях да умра след първото си раждане, ако Джеймс не се бе застъпил пред светицата. Този път раждането също беше тежко, но свещеният пояс на Нашата повелителка ми помогна в изпитанието. Никога няма да забравя, че Катерина го сподели с мен, че помисли за мен и ми повери най-голямото си съкровище, за да ми помогне да стигна до тази радост.

— Боли ме, но реликвата облекчи най-силната болка.

Той се прекръства.

— Ще остана буден цяла нощ да се моля; но ти трябва да пийнеш малко от ейла за родилката и да спиш.

Кимвам.

— А когато бъде кръстен, ще организираме многодневен турнир и пиршества в чест на раждането му.

— Толкова хубав турнир, колкото…?

Той знае, че си мисля за турнира, който организираха в Уестминстър, когато се роди Хенри, синът на Хари.

— По-хубав — казва. — И ще поръчам да изпратят наследството ти от Англия, за да можеш да носиш накитите си. Затова се наспи добре, и се възстановявай бързо, скъпа моя.

Връщам се в леглото си. Хващам в ръка една гънка на завесата, за да мога да усещам допира на златните нишки, затварям очи и си представям скъпоценностите от наследството си, докато заспивам.