Три сестри, три кралици

Дворецът Холирудхаус, ЕдинбургШотландия, есента на 1509 г.

Джеймс има посланици в новия двор на Хари и те съобщават, че, точно както се опасявах, младата двойка харчи разточително за дрехи, празненства, турнири и музика. Всяка вечер имало танци, а Хенри явно композира песни за собствените си хористи, и съчинява поезия. Бременността ми не е лека и мога да се закълна, че гаденето, което съпътства състоянието ми, се влошава от съобщенията как Катерина танцува в рокли от златен брокат; за завесите в ложата ѝ на турнира, целите обшити с малки златни букви К и Х, за герба ѝ с нара, издялан върху всяка каменна колона, баржата ѝ с копринени завеси, фантастичните ѝ коне, прекрасните ѝ тоалети, алчността, с която си купува накити.

Толкова жадувам за съобщения от най-разточително прекрасния кралски двор в Европа, та хората си мислят, че научавам с възторг за щастието на брат си. Отправям немощна усмивка и потвърждавам. Всичко това е достатъчно обезпокоително, но новината за богатството и свободата на сестра ми Мери е още по-лоша за мен. Тя ще бъде оставена напълно без надзор — защото Катерина никога няма да я командва, — а Хари просто ще я засипва с накити и изящни рокли, за да я излага на показ. Всички ми казват, че тя е най-прекрасната принцеса в цяла Европа. Хари ще я използва като кукла, като чучело, на което да показва кралските скъпоценности; ще поръча да ѝ нарисуват портрет и ще го разпрати из целия християнски свят, за да се разчуе колко е красива. Предполагам, че вече се приемат залози за вероятността тя да се откаже от Карл Кастилски и да се омъжи за друг кандидат, ако успеят да намерят някой по-велик и бляскав. Наистина не мисля, че ще понеса да гледам рисунки от още един годеж. Не мога да понеса да получа още едно писмо от Мери, в което тя се хвали с годежните си подаръци — като онзи рубин! При това съм сигурна, че няма да я накарат да го върне.

Самата Катерина ми пише. Това е първото ѝ писмо, украсено с кралския печат в най-долния край на листа. Намирам това за неописуемо дразнещо.

Стискам зъби. Пиша в отговор. Казвам колко се радвам за нея. Обяснявам, че сутрин ми прилошава, но според някои хора това доказвало, че детето е момче. Казвам, че ми дават телешки бульон. Не се страхувам от раждането, след като съм го преживявала преди, и освен това съм толкова млада, само на деветнайсет. Много по-безопасно е да имаш бебета, когато си млада майка, така казват всички. А как се чувства Катерина? Как ли е тя, докато носи първото си дете на двайсет и три годишна възраст?

Тя не отговаря на това, и отначало злорадствам тайно при мисълта, че я дразня с подмятания за възрастта ѝ, и ѝ напомням за дългите години, когато чакаше като вдовица, годините, когато трябваше да е омъжена за Хари и да зачева, а после — когато мълчанието ѝ продължава — се обиждам, решавайки, че тя се смята за прекалено важна, за да бърза с отговора си. Освен това беше казала, че Мери ще ми пише, и не ѝ прави услуга, ако ѝ позволява да бъде небрежна и мързелива. Би трябвало да помни, че съм нейна зълва и пълноправна кралица. Би трябвало да помни, че моето приятелство е ценно, вечният мир е мое дело, че сме кралици на съседни кралства и че съпругът ми е велик крал. Със сигурност е редно да ми отговори бързо, след като съм си направила труда да ѝ пиша.

През октомври, след като не съм получила и думичка от която и да било от двете си така наречени сестри, пиша от родилното си ложе, за да им съобщя, че съм родила момче. Зная, че тонът ми е тържествуващ. Не мога да се сдържа — това наистина е моят триумф. Дарих здравия си, силен съпруг с момче и каквото и да постигне Катерина при бъдещото раждане, аз вече сторих това, и го сторих преди нея, и в Лондон могат да узнаят това. Дарих съпруга си със син и наследник, и това момче е син и наследник и на Англия — докато Катерина не изпълни дълга си, както аз изпълних моя. Дотогава аз съм тази, която държи наследника на короните на Шотландия и Англия в златната си люлка, аз съм тази, която роди първия Тюдор от третото кралско поколение. Без внуци, които да наследят баща ми, ние не сме династия, не представляваме нищо без синове, а аз — не Мери и не Катерина — имам принц за Тюдорите в детската си стая тази вечер.