Три сестри, три кралици

Дворецът Холирудхаус, ЕдинбургШотландия, зимата на 1532 г.

Дейви Линдзи идва в двора за турнир по поезия. Провеждаме „поетична препирня“, в която един поет на шега оскърбява друг в поредица от съчинени на момента обиди в стихотворна форма. Джеймс е остроумен и предизвиква гръмогласен смях при обидите, които отправя към другаря си, оплаквайки се от всичко: започва от ужасното му хъркане и стига до възмутителните твърдения, че Дейви „краде“ римите си от книга. Дейви отвръща с настойчив ропот срещу постоянните похождения на Джеймс по жени. Затискам ушите си с ръце и казвам, че не искам да чувам нищо повече, но Джеймс се смее и казва, че Дейви говори единствено истината и че той, Джеймс, трябва да се ожени, или отново ще насели голите и пусти гранични земи между Англия и Шотландия с малки Джеймсовци.

След като смехът и поезията приключват, има танци и Дейви идва да ми целуне ръка и да гледа танцьорите до мен.

— Той не е по-лош от който и да е млад човек — казвам.

— Съжалявам, че трябва да изразя несъгласие с вас — казва Дейви. — Но той е по-лош. Всяка нощ потегля с коня си да посети някоя жена в града или извън него, а когато не отива отвъд стените на двореца, е с някоя от прислужничките или дори с някоя от дамите. Той е похотлив като заек, ваша светлост.

— Той е много красив — казвам благосклонно. — И е млад мъж. Зная, че дамите ми флиртуват с него: как да ги отхвърли?

— Добре е да го ожените — казва Дейви.

Кимвам.

— Знам. Вярно е.

— Принцеса Мери никога няма да бъде подходяща за него — казва Дейви решително. — Съжалявам, че обсъждам семейството ви, ваша светлост, но племенницата ви няма да свърши работа. Титлата ѝ е ненадеждна. Положението ѝ не е сигурно.

Вече не мога да възразя на това. Хари не взе собствената си законна дъщеря на държавно посещение във Франция; взе незаконородения си син, Хенри Фицрой, и го остави там да гостува на собствените деца на краля на Франция, сякаш е принц по рождение. Никой не може да бъде сигурен каква титла ще бъде дадена на Хенри Фицрой в следващия момент, но Хари дава вид, че го подготвя да бъде кралска особа. Никой не може да бъде сигурен, че принцеса Мери ще запази титлата си, никой дори не знае дали една принцеса може да бъде лишена от титлата си. Никой крал в историята на света не се е опитвал да направи подобно нещо преди.

— Тя е родена с кралска кръв. Никой не може да отрече това.

— Уви — е единственото, което той казва.

Мълчим за минута.

— Имате ли вести от собствената си дъщеря, лейди Маргарет? — пита внимателно Дейви.

— Арчибалд не ѝ позволява да идва при мен. Настанил я е на служба при лейди Ан Болейн — усещам как устата ми се присвива презрително, и овладявам изражението си. — Тя се ползва с висшето благоволение на вуйчо си, краля. Говори се, че това е достойно за завист положение.

— Младият Джеймс иска да се ожени за дъщерята на френския крал — отбелязва Дейви. — Тази възможност се обмисля от години, тя има богата зестра, а това е Старият съюз.

— Това няма да се хареса на Хари — предричам. — Няма да иска Франция да се меси в делата на Шотландия.

— Няма нужда да се месят — заявява Дейви. — Тя идва, за да бъде негова съпруга, не е регент. Освен това имаме нужда от парите, които тя ще донесе. Няма да получите зестра като нейната от шотландски момичета като Маргарет Ърскин!

— В такъв случай нека да е принцеса Мадлен Френска — казвам. — Освен ако не чуем добри вести от Англия?

Дейви Линдзи ме поглежда с иронична усмивка.

— Надявате се на добри вести от Англия?

— Всъщност не, вече не. Вече никога не получавам добри новини от Англия.