Три сестри, три кралици

Дворецът Холирудхаус, ЕдинбургШотландия, август 1503 г.

На следващия ден дамите ми ме събуждат в хладната светлина на синьо небе в шест сутринта. Присъствам на утринната молитва в личния си параклис, а после закусвам в залата си за аудиенции в присъствието само на дамите си. Никой не яде много, всички сме твърде развълнувани, призлява ми дори само от вкуса на хлебчето и разредения ейл. Връщам се в спалнята си, където са внесли огромна вана, пълна с вдигаща пара вода, и сватбената ми рокля е положена на леглото. Дамите ми ме изкъпват и обличат, сякаш съм кукла, а после сресват косата ми, така че пада на гладки къдрици и се разстила по раменете ми. Това е най-хубавото у мен, това изобилие от светли коси, и всички спираме за миг, за да му се възхитим и да вплетем още панделки. После изведнъж се оказва, че вече няма време и трябва да побързаме. Непрекъснато се сещам за дузина неща, които искам, и дузина неща, които съм смятала да направя. Вече обувам сватбените си обувки, с украсени с бродерия носове и златни връзки, точно толкова прекрасни, колкото обувките на Катерина Арогантната, Агнес Хауард е готова да тръгне зад мен, всички дами се подреждат в редица зад нея, и аз трябва да тръгвам.

Надолу по каменните стълби, навън, в ярката слънчева светлина, продължавам с плавни стъпки до голямата врата на съседното абатство, широко разтворена за мен, а после влизам в абатството, което е претъпкано с лордове и техните дами, облечени в тържествени одежди: въздухът ухае на тамян и ехти от песента на хора. Спомням си как вървя нагоре по пътеката към Джеймс, който ме чака най-горе, и блясъкът на злато от мощехранителниците върху олтара, и горещината от хилядите свещи, и високият свод на тавана. Спомням си великолепния прозорец в каменната стена над олтара, с височината на няколко етажа, стъклописите, пламтящи в ослепителни цветове — а после… не си спомням нищо повече.

Мисля си, че венчавката е великолепна като сватбата на Артур. Това не е „Сейнт Пол“, разбира се, но роклята ми е също толкова хубава, колкото беше и роклята на Катерина в онзи ден. До мен кралят направо пламти от скъпоценни камъни, и е истински, пълноправен крал, докато Катерина се омъжи само за принц. Освен това съм коронована. Тя така и не бе коронована, разбира се, беше просто принцеса, а сега е дори по-малко от това. Но аз получавам двойна церемония: първо венчавка, а после коронация. Толкова е пищна и отнема толкова много време, че ме оставя зашеметена. Яздила съм по толкова дълъг път, стотици и стотици мили, чак от Ричмънд, и са ме видели толкова много хора. Чакам този ден от години; баща ми го е планирал през по-голямата част от живота ми, това е великият триумф на почитаемата ми баба. Би трябвало да бъда обзета от бурен възторг, но ставащото е твърде вълнуващо, за да го възприема. Само на тринайсет съм. Чувствам се като малката ми сестра Мери, когато ѝ позволят да остане будна до твърде късно на някое празненство. Замаяна и заслепена съм от собствения си блясък и минавам през всичко — брачната литургия, коронацията и клетвите за вярност, пиршеството, поетичните драми, последната служба в параклиса, а после процесията за отвеждане в леглото, — сякаш насън. Ръката на краля обгръща талията ми през целия ден — мисля, че ако не е той, ще падна. Денят продължава безкрайно, а после той отива да се изповяда и да се помоли в покоите си, докато дамите ми ме отвеждат и ме слагат в леглото.

Агнес Хауард ги надзирава, докато развързват ръкавите ми и ги прибират в торбички с лавандула, развързват роклята ми и ми помагат да сваля стегнатия корсаж. Ще нося най-фината си копринена нощница, поръбена с френска дантела, а над нея имам копринена нощна роба. Слагат ме на леглото, подпряна на възглавниците, нагласят нощницата ми около краката, придърпат и диплят ръкавите ми, сякаш съм восъчна фигура върху саркофаг, като образът на майка ми върху ковчега ѝ. Агнес Хауард навива светлата ми коса на букли и я разпуска около раменете, като щипе бузите ми, за да се зачервят.

— Как изглеждам? — питам я. — Подайте ми огледало.

— Изглеждате добре — казва тя с лека усмивка. — Прекрасна невеста.

— Като Катерина ли?

— Да — казва тя.

— Като майка ми ли? — взирам се в закръгленото си детинско лице в огледалото.

Тя ме изучава с критичен, преценяващ поглед.

— Не — казва. — Всъщност не. Защото тя беше най-прекрасната от всички кралици на Англия.

— Значи по-прекрасна от сестра ми? — питам, опитвайки се да открия някакво мерило, което да ми даде увереност, за да се изправя лице в лице със съпруга си тази вечер.

Отново овладяният, преценяващ поглед.

— Не — казва тя неохотно. — Но не бива никога да се сравнявате с нея. Мери ще бъде изключителна.

Надавам леко, раздразнено възклицание и бутвам огледалото обратно към нея.

— Успокойте се — препоръчва тя. — Вие сте най-прекрасната кралица на Шотландия. Нека това ви бъде достатъчно. А съпругът ви явно е доволен от вас.

— Питам се дали е могъл да ме види през тази брада — казвам сърдито. — Чудя се дали може изобщо да види нещо.

— Може да види вас — казва ми тя назидателно. — Не са много нещата, които му убягват.

Лордовете от неговата свита го довеждат до вратата на спалнята, като пеят непристойни песни и подмятат шеги, но той не ги допуска в покоите ни. Когато влиза, пожелава лека нощ на дамите, така че всички ни оставят и трябва да се простят с надеждата, че може да наблюдават споделянето на леглото. Осъзнавам, че прави това не от някакъв свян, защото той не е свенлив, а от добрина, заради мен. Наистина няма нужда. Не съм дете, аз съм принцеса; родена съм и съм отгледана за това. Цял живот съм живяла в блясъка на двора. Знам, че всеки винаги знае всичко за мен и постоянно ме сравнява с други принцеси. Никога не ме преценяват по собствените ми качества, винаги са гледали на мен като на едно от четирите деца Тюдор, а сега ме преценяват като една от три сестри с кралска кръв. Никога не е честно.

Джеймс съблича сам, като обикновен мъж от неблагороден произход, финия си дълъг халат, така че застава пред мен по нощна риза, а после я изхлузва през главата си. Чувам подрънкване като от тежка огърлица, когато голотата му се разкрива пред мен сантиметър по сантиметър, докато смъква нощната си риза. Здрави, силни крака, покрити с гъсти, тъмни косми, туфа тъмни косми на чатала му, и членът му, щръкнал неловко нагоре като на жребец, тъмната линия на космите по плоския му корем, а после…

— Какво е това? — питам, когато виждам кръг от метални халки около кръста му. Оттук е идвало лекото издайническо дрънчене.

— Това е мъжеството ми — казва той, умишлено разбирайки ме погрешно. — Няма да ви нараня. Ще бъда внимателен.

— Не това — казвам. Израсла съм в кралски двор, но цял живот съм била близо до конюшни и фермерски животни. — Зная всичко за това. Какво е това около кръста ви?

Той докосва леко колана с пръст.

— О, това ли.

Сега виждам, че поясът е протрил кожата му до кръв. Има шипове и драска кожата му всеки път, щом помръдне. Около кръста му кожата е груба и покрита с белези; сигурно носи това нещо от години. От години изпитва постоянно дразнещо неудобство, защото всяко движение, което прави, одрасква кожата му.

— Това е трънен пояс — казва той. — Сигурно сте виждали такъв преди. Вие, която знаете толкова много за света, че когато виждате члена на съпруга си в първата брачна нощ, вече знаете всичко за него?

Изкикотвам се сподавено.

— Нямах предвид това. Но за какво служи тръненият пояс?

— Служи, за да ми напомня за греха ми — казва той. — Когато бях млад, приблизително на вашата възраст, извърших нещо много глупаво, нещо много нередно. Извърших нещо, което ще ме изпрати в ада. Нося го, за да ми напомня, че съм глупав и че съм грешник.

— Ако сте били на моята възраст, тогава никой не може да ви вини — уверявам го. — Можете просто да се изповядате. Да се изповядате и да ви бъде определено покаяние.

— Не може да ми бъде простено само защото съм бил млад — казва той. — И вие също недейте да мислите, че можете да получите прошка заради това. Не може да ви се прощава само защото сте млада или защото сте от кралско потекло, или, във вашия случай, защото сте жена и умът ви е по-неустойчив от ума на един мъж. Вие сте кралица; трябва да се придържате към най-високи стандарти. Трябва да бъдете благоразумна, трябва да бъдете предана, думата ви трябва да бъде обвързваща, трябва да отговаряте пред Бог, не пред свещеник, който може да опрости греховете ви. Никой не може да ви даде опрощение за глупостта и греха, ако сте кралска особа. Трябва да се стараете никога да не вършите глупост или грях.

Поглеждам го, малко ужасена, докато се извисява над мен в брачните покои, с щръкнал и готов член, с голяма верига, врязваща се в кръста му, строг като съдия.

— Трябва ли да я носите сега? — питам. — Искам да кажа, точно в този момент?

Той се разсмива.

— Не — казва, навежда глава, разкопчава веригата и я сваля. Идва до леглото и ляга до мен.

— Сигурно е по-добре да я свалите — казвам, водейки го към мисълта, че може да я махне завинаги.

— Няма причина да бъдете издраскана заради моите грехове — казва той мило. — Ще я свалям, когато съм с вас. Няма никаква причина тя да ви наранява.

Не боли, защото той е внимателен и бърз и не се отпуска с цялата си тежест върху мен — не е тромав като жребец на полето, а умел и грижовен. Има нещо много приятно в това, да бъда милвана по цялото тяло, като котка в нечий скут, ръцете му ме обхождат навсякъде, зад ушите и в косата ми, и надолу по гърба и между краката, сякаш няма нито едно местенце, на което той да не може да превърне кожата ми в коприна, а после в сметана. Денят е бил дълъг, аз се чувствам замаяна и сънлива, и изобщо не усещам болка, по-скоро нещо като леко изненадващо проникване, а после някакво топло раздвижване, и точно когато започвам да усещам тежест и тласък, и ми идва в повече, всичко свършва и вече се чувствам само стоплена и милвана.

— Това ли е? — питам изненадана, когато той изпуска въздишка, а после внимателно се отдръпва и се отпуска на възглавницата.

— Това е — казва той. — Или поне това е всичко за тази нощ.

— Мислех си, че боли и има кръв — казвам.

— Има малко кръв — казва той. — Достатъчно, за да личи по чаршафите на леглото на сутринта. Достатъчно, за да може лейди Агнес да съобщи на баба ви, но не би трябвало да боли. Би трябвало да е удоволствие, дори за една жена. Някои лекари смятат, че трябва да има удоволствие, за да се направи дете, но аз самият не мисля така.

Той се измъква от леглото и отново си слага колана от вериги.

— Трябва ли да го слагате?

— Да — закопчава го с щракване и виждам леката му гримаса, когато металът одрасква разранената му кожа.

— Какво толкова лошо сте извършили? — питам, сякаш искам да ми разкаже приказка, преди да заспя.

— Поведох лордове на бунт срещу баща ми, краля — отговаря той, но не се усмихва и явно историята изобщо не е приятна. — Бях на петнайсет. Мислех си, че смята да ме убие и да постави брат ми на моето място. Послушах лордовете и поведох армията им в изменнически бунт. Мислех, че ще го пленим и той ще управлява с по-добри съветници. Но когато ме видя, той не тръгна в настъпление; отказа да тръгне срещу родния си син. Бащината му преданост към мен бе по-голяма, отколкото моята синовна вярност към него, и така ние с бунтовниците спечелихме битката и той побягна, а те го заловиха и го убиха.

— Какво?

Ужасът на тази история рязко ме разсънва.

— Да.

— Разбунтували сте се срещу баща си и сте го убили? — това е грях против Божия ред, срещу Бог и срещу баща му. — Убили сте родния си баща?

Сянката му на стената зад него подскача, докато свещта до леглото ми потрепва и догаря.

— Да ми прости Господ, да — казва той тихо. — И затова съм прокълнат като бунтовник, узурпатор и човек, убил собствения си крал: син, погубил собствения си баща. Аз съм кралеубиец и отцеубиец. И нося това, та никога да не забравям да подозирам мотивите на съюзниците си, а когато воювам, винаги мисля кой може да загине по случайност. Затънал съм в грях. Никога няма да мога да го изкупя.

Въжетата на леглото проскърцват, когато той ляга до мен, този кралеубиец, този убиец.

— Не може ли да отидете на поклонение? — питам немощно. — Не можете ли да отидете на кръстоносен поход? Не може ли Светият Отец да ви даде опрощение за греха ви?

— Надявам се да го направя — казва той тихо. — Тази страна никога не е била достатъчно мирна, за да замина спокойно, но бих искал да отида на кръстоносен поход. Надявам се да отида в Йерусалим един ден — това би пречистило душата ми.

— Не знаех — казвам тихо. — Не знаех нищо за това.

Той свива рамене и издърпва завивките нагоре върху корема си, разполагайки се нашироко в леглото, разперил крака до двата ъгъла, с ръце, скръстени върху широките му гърди, сякаш цялото легло е само за него, и аз трябва да се сместя в един ъгъл, или да се прилепя към него.

— Родният ви баща поведе бунт срещу коронован, миропомазан крал — казва той, говорейки спокойно за такова ужасно деяние. — И се е оженил за майка ви против волята ѝ, и убил роднините ѝ, млади мъже от кралско потекло. За да вземеш трона и да го задържиш, понякога трябва да вършиш ужасни неща.

Надавам лек протестен писък:

— Не, не го е направил! Нито едно от тези неща, или поне не така, както го представяте!

— Грехът си е грях — казва ми убиецът, а после заспива.

На другата сутрин започва най-хубавият ден от живота ми. По традиция шотландските крале дават на невестите си полагащите им се като сватбен дар земи на сутринта след сватбата, и аз отивам в личния кабинет на Джеймс, където двамата с него сядаме от двете страни на тежка, солидна маса и той ми приписва собствеността върху една огромна гора и един голям замък, едно след друго, докато разбирам, че наистина съм богата като кралица. Щастлива съм и придворните се радват с мен. Покрай мен те също са се сдобили с подаръци. Джеймс Хамилтън, който уреди брачното споразумение, ще бъде граф на Аран, титла, създадена за него в отплата за работата му и като признание за близостта му с краля. Всичките ми дами получават подаръци, на всички шотландски лордове са дадени пари, а някои от тях се сдобиват с титли.

После кралят се обръща към мен, и казва с лека усмивка:

— Съобщиха ми, че не харесвате брадата ми, ваша светлост. Можете да се разпоредите и за това. Само вижте — аз съм готов на драго сърце да се превърна в Самсон. Готов съм да се подстрижа от любов.

Успява да ме изненада.

— Наистина ли? — казвам. — Кой ви разказа? Никога не съм казвала нищо за това.

— Бихте предпочели да си я запазя дълга?

Той поглажда гъстата като храст брада, която се спуска от челюстта до корема му.

— Не! Не! — поклащам глава и това го разсмива отново.

Той се обръща и кимва на един от придружителите си, и мъжът отваря вратата на залата за аудиенции. Всички хора отвън надничат да видят какво правят по-висшестоящите от тях, докато един прислужник влиза с леген и кана, ленени кърпи, и голяма златна ножица.

Дамите ми веднага се разсмиват и започват да пляскат с ръце, но аз се чувствам неловко и се радвам, когато затварят вратата и молителите и посетителите не могат да ни видят.

— Не зная какво възнамерявате да правите. Не може ли да повикаме бръснар?

— Вие го направете — казва той закачливо. — Вие не искате брадата ми, вие я отрежете. Или ви е страх?

— Не ме е страх — заявявам дръзко.

— Мисля, че ви е страх — казва той: усмивката му проблясва през гъстата брада с цвят на лисича козина. — Но лейди Агнес ще ви помогне.

Хвърлям поглед към нея, за да проверя да не би това да не е позволено, но тя се усмихва, после се разсмива.

— Може ли? — питам със съмнение.

— Ако Самсон идва, за да бъде подстриган, кой ще му откаже? — казва Агнес Хауард. — Но не искаме да покосяваме силата ви, ваша светлост. Не бихме ви сторили зло за нищо на света.

— Ще ме направите красив и елегантен като английски придворен — уверява я той. — Ако нейна светлост малката кралица на шотландците не иска красива пищна брада на шотландски планинец в леглото си, не е нужно да я търпи. Принудена е да има мен, достатъчно див и буен за всяка жена — не е нужно да се примирява и с огромна брада.

Той сяда на едно столче, подпъхва ленената салфетка около врата си, и ми връчва ножицата. Вземам я и нервно клъцвам. Цяла туфа червени косми пада в скута му. Ужасена, спирам, но кралят се смее и казва:

— Браво, браво, кралице Маргарет! Действайте! — и аз клъцвам отново, и отново, докато всичко опадва. Той все още е с гъста брада, но водопадът от косми, който се спускаше по гърдите му, сега лежи на пода.

— Сега, лейди Агнес — казва той, — сигурен съм, че знаете как да обръснете един мъж. Покажете на нейна светлост как се прави и гледайте да не прережете бедното ми гърло.

— Не е ли по-добре да повикаме бръснар? — пита тя, точно както попитах аз.

Той се смее.

— О, удостойте ме с едно аристократично бръснене — казва той, а лейди Агнес поръчва да донесат гореща вода и бръснач и най-хубавия сапун и се залавя с него, докато аз гледам, а кралят се смее на ужасеното ми изражение.

Накрая тя го загръща в топли ленени кърпи, той леко потупва току-що оголеното си лице, а после разгъва кърпите да ми се покаже.

— Какво мислите? — пита. — Сега нравя ли ви се, ваша светлост?

Долната част на лицето му е с бяла кожа, далеч по-бледа от останалото, тъй като брадата го е пазила от слънцето и вятъра, докато бузите и челото му са с плътен тен, а около очите има бели бръчици от смях. Изглежда странно, но брадичката му е здрава и силна и има лека трапчинка, а устата му е чувствена, устните — пълни и добре оформени.

— Да — казвам, защото едва ли бих могла да кажа нещо друго.

Той ме целува топло по устата, а Агнес Хауард ръкопляска, сякаш цялата заслуга е нейна.

— Само почакайте, докато ме видят — казва той. — Моите верни лордове ще разберат, че наистина съм женен и споделил легло с английска принцеса, след като добих толкова английски и елегантен вид.

Оставаме в двореца Холирудхаус до есента, постоянно се провеждат турнири и празненства. Френският рицар Антоан д’Арси, месир Дьо ла Басти, е голям фаворит, и се кълне, че щял да бъде мой рицар, ако вече не бил обещан на Ан от Бретан. Престорвам се на обидена, но после той ми казва, че в нейна чест носи доспехи и сбруя в чисто бяло, и нищо не му приляга по-добре. Наистина не може да ги замени със зелено. Това ме разсмива и се съгласявам, че той трябва да бъде „белият рицар“ до края на живота си, но че ще знам и той ще знае, че сърцето му ми принадлежи. Това са прелестни глупости, особено когато ги чуваш от един толкова ослепително привлекателен млад мъж, то е и част от работата ми — да бъда красива кралица.