Три сестри, три кралици

Единбургската крепост, ШотландияЕсента на 1528 г.

Парламентът се събира да заседава, и тъй като Арчибалд не е дошъл в съвета на лордовете, нито се е заклел във вярност на Джеймс, нито е предал замъците и земите си, както му е било наредено да стори, те потвърждават, че е предател, потвърждават смъртната му присъда.

Но дори сега, против волята на шотландските лордове, против правата на един крал, противно на желанията на своята сестра, брат ми продължава да подкрепя Арчибалд, макар че той вдигна оръжие и срещу мен, и срещу сина ми. Невероятно, но само няколко седмици след бягството на Джеймс идва писмо от Англия, написано от писар, адресирано до Джеймс като крал, което го съветва да възстанови правомощията на Арчибалд и да му върне имуществото, в качеството му на най-добрия и благоразумен съветник, с когото Шотландия разполага.

— Не казва нищо за вас — отбелязва Джеймс.

— Не — казвам. — Навярно не пише никакви лични писма. В Англия върлува тежка болест.

Потната болест — ужасната болест, която някои хора наричат „болестта на Тюдорите“ — се е разразила отново, а Хари изпитва ужас от нея още откакто баба ни заяви, че двамата с Артур трябва да избягват всякакъв досег с болни. Момчетата на Тюдорите са толкова редки и ценни създания, че не могат да рискуват да се заразяват. Докато неговите поданици измират в магазините си, зад тезгясите си, в църквите по време на молитва, по улиците на път за вкъщи, Хари се отправя стремглаво на обиколка из Англия, гостува ту в един благороднически замък, ту в друг, и отсяда там само ако обитателите се закълнат, че зад високите им стени не върлува болест. Самата Ан Болейн се е разболяла и е заминала за Хевър. Ако Богът на Катерина е милостив към кралицата, която Му се моли така пламенно, Ан Болейн ще умре там.

Джеймс не се подчинява на нареждането на Хари да върне правомощията и земите на Арчибалд, и казва, че, напротив, ще изправи бившия си втори баща на съд. Заедно с малка войска от верни лордове заминават за замъка Танталън и го обсаждат. Мисля си за малкия замък с изглед към морето, за бялата скала зад него, за вълните, разбиващи се в подножието на скалистите брегове. Изпитвам ужас за дъщеря си Маргарет, а Джеймс предлага награда за нея, докато Арчибалд удържа в продължение на седмици, а после се хвърля в светкавично нападение срещу нашата армия и пленява топовете ни. Препуска през земите, опустошени по негови заповеди, и изпраща отряди да подпалят есенната орлова папрат по хълмовете на юг от Единбург, така че усещаме мириса на дим по улиците като заплаха за палеж. В продължение на месеци той настоява да бъде помилван и върнат на власт, а междувременно тормози хората около замъка си, плячкосва и опожарява. Най-накрая поема по големия път на юг към Англия, настанява дъщеря ми в замъка Норхам, и — наистина е удивително — се настанява в Лондон като миротворец: все така като слабия глас на разума сред вихъра на моя грях.

Прелюбодеец, измамник и предател, той е посрещан топло от хора, които би трябвало да са мои приятели, и от сестрите ми. Отказва да отговори на исканията ми да изпрати дъщеря ми. Не знам как някога ще я прибера отново у дома. Нима ще бъде отгледана така, сякаш няма майка? Нима той мисли, че може да я вземе, сякаш съм мъртва? Не мога да се заставя да разбера тази несправедливост. Арчибалд изостави мен и моята кауза, взе земите ми, отвлече двете ми деца, и поведе война срещу собствените си хора в името на амбицията си, и въпреки това е приеман като оскърбен съпруг и изпратен в изгнание герой. Както нощта следва деня, писмо от сестра ми, Мери, следва пристигането му в Лондон, но е ясно към какво е насочено вниманието ѝ.