Три сестри, три кралици

Единбургската крепост, ШотландияЗимата на 1528 г.

За пръв път брат ми ми пише така, както бе редно да стори преди, за да ми разкаже за страховете си относно своя брак. Обяснява, че няма предвид друга жена, макар да зная, че Ан Болейн обитава прекрасни покои, предоставени от Томас Улзи, и целият двор се изсипва да я види всеки ден, че тя добавя послеписи към писмата на брат ми, че дори това писмо може да е било съчинено, докато е висяла над рамото му и е измисляла любезните фрази.

Дори при това положение не мога да не му съчувствам. Той е малкият ми брат. Мисли — а Бог знае, че има основателна причина да мисли, — че бракът му е бил прокълнат още от първия ден. Спомням си горчивата, язвителна злоба на почитаемата ни баба и как тя заяви, че Катерина никога не бива да се жени за Хари, и си помислям — а ако е била права? А ако никога не е имало истинско разрешение от папата? Ако Катерина през цялото време е била снаха на Хари, и никога — негова съпруга? Какво друго би могло да обясни ужасната поредица от мъртви бебета? Какво друго на света би могло да обясни тази скръб?

Той пише:

— Бог да го благослови — казвам на съпруга си, Хенри Стюарт. — Каквото и да е желанието му към онази жена Ан Болейн, наистина е ужасно на един мъж да се случи подобно нещо — да е женен толкова дълго и да открие, че бракът му не е бил действителен.

— Това е истински кошмар — казва Хенри. — Но той явно се преструва, че няма никаква прекрасна млада жена, настанена в най-хубавите покои на двореца му.

— Винаги има прекрасни млади жени — казвам. — Но Хари никога преди не е мислил, че бракът му е недействителен. Имало е красиви млади жени и те са му раждали бебета — дори синове. Щом казва, че съвестта му е тревожна, тогава му вярвам.

— И смяташ ли сега, че Катерина трябва да бъде изоставена?

Помислям си за момичето, което дойде от Испания, за плахата невеста на сватбата с Артур, за вдовицата, която от такава ужасна нищета и унижение внезапно се издигна до положението на кралица на Англия, и за войнстващата кралица, която изпрати армията си срещу моя съпруг и поиска тялото му да бъде запазено като трофей.

— Тя никога не е мислила за никого освен за себе си — казвам студено. — Но сега брат ми мисли за Божия закон.

Мери ми пише коледно писмо, но то не е нищо повече от наскърбено изброяване на подаръците, които Хари е направил на Ан. Не пита за мен, нито за новия си зет, Хенри; не пита за сина ми, докато той поема властта си като крал. Както винаги, на Мери ѝ убягва най-важното. Говори само за бляскавите покои, които Ан е узурпирала в двореца Гринич, и как всички я посещават и пренебрегват Катерина. Казва, че Ан носи дрехи, украсени със злато, обшити със скъпоценни камъни, и сърцевидни камъни, инкрустирани в диадеми, подобни на малки коронки. За гривните ѝ говори целият двор; очевидно ще съм наскърбена до дън душа, ако видя рубините ѝ. Мери не казва нищо за тревогите на брат ни, и не се безпокои за състоянието на душата му.

Обзема ме раздразнение към Мери. Защо му е на краля да прекарва нощта при Катерина? Едва ли би могъл да създаде принц на Уелс, като спи в безплодното ѝ ложе. Възможно е папският легат да ги съветва изобщо да не се държат като съпруг и съпруга. Защо Катерина да бъде обслужвана от херцогини? Ако е вдовстваща принцеса на Уелс, то тя не е кралица и не би трябвало да бъде обслужвана като такава. Мери — самата тя вдовстваща кралица, — може да се замисли, че дворцовите правила съществуват, за да бъдат спазвани. Катерина се държеше високомерно заради титлата и положението си, принизяваше останалите от нас, докато тя се разпореждаше царствено. Навярно сега светът се променя. Моят свят се промени сто пъти, без да получа помощ от нея. Сега нейният свят също се променя, и аз не мога да намеря в сърцето си жалост към нея. Тя ме унищожи веднъж, а сега сама се изправя пред унищожението.