Звярът

31.

В девическото училище „Браунсуик” Вишъс беше адски неспокоен, докато се вмъкваше в поредната изоставена класна стая. Вдигнал пистолет, с пръст върху спусъка и долепил гръб до стената с ронеща се мазилка, той плъзна поглед по преобърнатите чинове и столове… голямото бюро до дъската… парчетата от тавана, паднали в ъгъла.

— Проклятие.

В следващата стая откри същото: студен въздух, стар мухъл, изпотрошени мебели, флуоресцентни лампи, увиснали от тавана като счупени зъби… и абсолютно никакви лесърски урни.

Убийците бяха обитавали някои от стаите, обикновено онези в спалните помещения, където имаше легла с матраци и здрави прозорци… но след като не откриха никакви урни в която и да е от тези сгради, двамата с Тор се бяха заловили да претърсят останалите постройки.

Тъй като след церемонията по въвеждането в Обществото на лесърите, убийците държаха урните си при себе си, единственото възможно обяснение бе, че Омега бе взел сърцата им със себе си, след като преди две нощи се беше развихрил като някоя домашна помощница на бойното поле отвън.

Шибаняк.

Вишъс наклони глава и каза в комуникационното си устройство:

— Тук няма нищо. Ти откри ли нещо?

— Не — разнесе се гласът на Тор в слушалката в ухото му. — Омега трябва да ги е взел със себе си.

— Аха. Мамка му.

Парчетиите, с които беше осеян дървеният под, скърцаха и пращяха под тежките му ботуши, ала не се налагаше да е безшумен. И докато образът на Омега, издокаран в униформата на френска камериерка с мрежести чорапи накара вампирските зъби на Ви да се издължат, той…

Замръзна на мястото си.

Извърна глава надясно.

Погледна през тройния прозорец, който все още имаше две от стъклата си, към асфалтовата алея отвън.

Светлина на фарове нахлу в класната стая, огрявайки гниещия скелет на някогашното средище на знание, преди да се плъзне по облеченото му в кожени дрехи тяло.

Миг по-късно фаровете угаснаха, а той се дематериализира до стъклото.

Една кола се бе появила и бе паркирала отвън, и на светлината от таблото й той видя тъмнокос мъж и червенокоса жена…

Интересно, помисли си, когато я усети.

— Имаме си компания — каза в устройството.

— А това е специалната ми стая.

Нааша спря пред масивна дъбова врата, с греди дебели като дънери и панти с размерите на ръката на едър мъж, и ако се съдеше по държанието й, човек би могъл да се закълне, че се кани да демонстрира за първи път невероятна нова придобивка, може би картина с маслени бои или пък мраморна статуя, ретро кола или сервиз от чисто сребро.

Не беше нищо такова.

Вратата се отвори със скърцане (което, предположи Асейл, бе запазено нарочно, вместо просто да бъде смазано с малко грес), пред очите му се разкри кървавочервена стая, осветена от факли, които пращяха в каменни поставки по стените, преливаща от кадифе и сатен. Нямаше мебели, освен легла върху издигнати подиуми, без възглавници и одеяла, само матраци, покрити с чаршафи.

Нааша първа пристъпи вътре и се завъртя в кръг, разперила широко ръце, сякаш демонстрираше великолепен изглед, търсейки очите му със своите. Зад гърба на Асейл долетя развълнувано писукане откъм жените… и изригнала възбуда откъм братовчедите му.

Троу мълчеше.

Асейл прекрачи прага. Покрай стената до вратата имаше редица тоалетки, без съмнение, за да могат жените да освежат грима си след края на сесиите, както и закачалки, където посетителите да оставят дрехите си. Отляво имаше две врати, боядисани в тъмносивия цвят на камъните, с надпис ЖЕНИ върху едната и МЪЖЕ върху другата.

— А сега е време за десерт — заяви Нааша с дрезгав глас и като посегна зад гърба си, свали ципа на роклята си. — Може да започнете от мен.

Роклята й се свлече на пода, разкривайки голото й тяло в цялата му прелест: високите й, стегнати гърди с цвят на сметана, цепката на гладката й женственост между дългите й, стройни крака. Не беше свалила диамантите си и те блещукаха на лунната светлина, а когато разпусна кока си, къдриците й с цвят нощно небе контрастираха ярко с кожата й.

— Затворете шибаната врата — нареди Асейл, без да поглежда назад.

Когато изскърцването на пантите оповести, че някой беше изпълнил заповедта му, той прекоси трите крачки, които ги деляха. Застанал съвсем близо до нея, видя как рубиненочервените й устни се разтвориха, а гърдите й се повдигнаха с нетърпение.

Той й се усмихна.

А после я сграбчи за тила и грубо я замъкна до един от подиумите. Гърдите й се люшнаха, когато я принуди да застане на четири крака, женствеността й — обърната към събралите се в стаята. Краката й не бяха достатъчно разтворени, така че той раздалечи коленете й насила. Сърцевината й лъщеше от възбуда, миризмата й беше като парфюм във въздуха.

— Ерик, Ивейл — процеди той. — Съблечете се.

Братовчедите му не чакаха втора покана, оставайки голи с бързина, която се дължеше толкова на готовността им да се подчиняват на заповедите му, колкото и на това, че от доста време не бяха имали жена.

И двамата бяха напълно готови, когато той им даде знак да се приближат.

— Ти — каза Асейл, махвайки към Ерик. — Тук.

Посочи към цепката й и братовчед му се озова там само за миг, възкачвайки я отзад и нахлувайки мощно, така че Нааша простена и изви гръб.

Асейл трябваше само да кимне и Ивейл начаса се включи, минавайки отпред и заглушавайки стоновете и пъшкането й с доста внушителната си анатомия.

— Ами ти? — предложи му се една от жените, приближавайки се до него и слагайки ръка на рамото му. Беше блондинката, която по време на вечерята нито за миг не беше откъснала поглед от него. — Нека се насладим…

Асейл се отърси безцеремонно от допира й.

— Изчакай реда си с братовчедите ми.

След това мина встрани и си намери една пейка близо до баните. Седна, кръстоса крака и загледа представлението, докато останалите жени също се разсъблякоха и започнаха да се опипват; тела се изтегнаха върху подиумите, глави и ръце се преплетоха с крака и гърди.

— Не ми казвай, че е заради някакво неуместно пуританство.

Сухият глас го накара да погледне към Троу. Той все още беше напълно облечен, но ако се съдеше по онова, което изпъваше елегантния му панталон, това нямаше да трае дълго.

Асейл оголи вампирските си зъби в усмивка.

— Никога не съм си падал по бързата храна. Твърде елементарна е за моите вкусове, независимо за колко изискана иска да мине.

— Миналата нощ не беше точно така. — Троу се наведе към него и на свой ред се усмихна, разкривайки кучешките си зъби. — Мисля, че си прекара доста добре в гостната.

— Кажи ми, Кор знае ли, че си тук?

Троу се отдръпна, присвивайки преценяващо очи.

— За бизнесмен ми се струваш доста любопитен относно неща, които не те засягат.

— Съвсем простичък въпрос.

Зад тях в стаята някой получи мощен оргазъм и Асейл погледна натам. Ерик и Ивейл бяха пораздвижили нещата и в момента и двамата проникваха едновременно в доста употребяваната женственост на Нааша, единият — отдолу, легнал по гръб, а другият — възседнал я отгоре. Една от другите жени се беше присъединила към тях и домакинята смучеше чифт пищни гърди с розови зърна.

— С Кор сложихме край на отношенията си, ако мога така да се изразя.

Асейл отново се съсредоточи върху мъжа пред себе си.

— Толкова е трууудно да сложиш край — изтананика той.

— Интересите ни вече не са еднакви. Той не иска да се откаже от домогванията си към трона.

— Нима? — Асейл обходи лицето на другия мъж с изпитателен поглед, търсейки признаци на напрежение. — И колко дълго възнамеряваш да останеш тук?

— Не знам. Нито ме е грижа. Твърде дълго прекарах в бруталната компания на диваци и копнея за по-културно общество.

— Мммм.

Асейл се изправи, заставайки очи в очи с другия мъж… и протегна ръка към грижливо завързаната папийонка на врата му.

Очите на Троу се разшириха от изненада, а Асейл го блъсна назад, приковавайки тялото му към каменната стена, задържайки го на място за гърлото.

След това притисна гърди в неговите и прокара език по долната му устна.

Разсмя се, когато усети тръпката, пробягала по тялото на плячката му и видя как върху красивото лице се разигра някакъв вътрешен диалог… конфликтът в него очевидно бе толкова голям, че Троу не можа да задържи реакцията си за себе си.

— Имаш вкус на скоч — промърмори Асейл, докато ръката му се спускаше надолу, за да улови масивната ерекция. — И ми се струваш гладен.

Троу задиша тежко, като Нааша, ала стоеше вкаменен на мястото си, сякаш бе еднакво шокиран както от действията на Асейл… така и от собствената си реакция.

— Е — изръмжа Асейл, на милиметри от устните му. — Гладен ли си… за десерт?

Странен звук се изтръгна от другия мъж, смесица от умоляване и отрицание.

А после Троу го блъсна в раменете, запращайки го назад върху едно от леглата.

След това избърса уста с ръкава си и му показа среден пръст.

Асейл разтвори крака, разкривайки възбудата зад елегантния си панталон.

— Сигурен ли си?

Троу изруга и се обърна към вратата. В следващия миг вече беше излязъл, несъмнено — за да отиде в стаята си, където и да беше тя.

Асейл се надигна и опъна сакото си. Щеше да бъде забавно да пречупи Троу.

И може би докато го правеше, щеше да успее да научи какво точно прави тук.

Инстинктът му казваше, че Рот и Вишъс с основание се тревожат заради глимерата. Троу също кроеше нещо… и да открие какво, както и да го съблазни, принуждавайки го да излезе от сексуалната си зона на комфорт, бе точно това, от което Асейл се нуждаеше, за да отвлече мислите си.

Май наистина щеше да се позабавлява.