Звярът

48.

— Нали си даваш сметка, че той е женен?

Джо подскочи в стола си и се намръщи. Браянт се беше навел към нея над рецепцията, лицето му — убийствено сериозно, папийонката му — толкова съвършено завързана, че сякаш беше от пластмаса, а не от коприна.

— За какво говориш? — Тя му подаде една папка. — Това е за срещата ти в един и половина.

— Бил. Женен е.

— За какво… моля?

— Виж. — Браянт прокара грижливо поддържаните си нокти по ръба на папката. — Видях те. На един светофар. Беше в неговата кола. Просто не искам да бъдеш наранена.

За първи път в живота си, Джо се облегна назад и наистина го погледна. Интересно, излъчването му доста добре успяваше да изличи някои дребни недостатъци, които й бяха убегнали до този момент: очите му бяха прекалено близко разположени, горната му устна бе лекичко провиснала, носът му имаше малка издутина в края.

— Просто се тревожа за теб — заключи той. — Като по-голям брат.

Джо скръсти ръце на гърдите си. Сега като се замислеше, гласът му имаше мъничко писклив тембър, който беше леко дразнещ.

— Ехо? — каза той. Сякаш бе очаквал точно определена реакция и възнамеряваше да я получи. — Джо, чу ли какво казах?

Определено беше дошъл моментът да продължи напред, реши тя. Да си опресни CV-то. Да го качи в сайтове за търсене на работа. Да направи нещо друго.

Прекарала бе година и половина, вехнейки по този нарцисист, поддържана от случайно намигване тук и нехайна забележка там, скъсвайки се от работа, за да е сигурна, че и професионалният, и личният му живот текат гладко… И в крайна сметка, потискайки либидото си, защото едностранно сексуално напрежение с един задник беше по-безопасно, отколкото да се опита да си намери истински мъж.

— Подавам двуседмично предизвестие.

— Какво?

— Чу ме.

— Ти да не полудя? Напускаш, защото ти казах, че гаджето ти е женено? При положение че вече го знаеш? Сделката беше сключена в този офис. Ти се запозна с нея…

— Няма нищо общо с Бил. С него работим заедно върху една история. — Е, добре де, това беше леко преувеличено. — Просто имам нужда от повече, отколкото ти си в състояние да ми дадеш.

— Това заради изпита за брокер на недвижими имоти ли е? Окей, ако настояваш да се явиш…

— Нищо такова. — Джо си погледна часовника. — Освен това е обяд, така че излизам в почивка.

Прехвърли главния номер на гласова поща, взе си чантата от пода и заобиколи бюрото. Браянт се изпречи на пътя й, сякаш имаше намерение да спори, но тя поклати глава.

— Най-добре да започнеш да си търсиш нова рецепционистка, ако искаш да има време да я обуча.

— Джо, държиш се наистина непрофесионално.

Джо понижи глас:

— Караш ме да лъжа жените, с които излизаш, така че да не открият какъв задник си. Вземам дрехите ти от химическото чистене. Уреждам ти час при фризьора. Колко пъти съм карала колата ти на технически преглед? И най-добре изобщо да не си отварям устата за всички оплаквания от съседите ти заради шума, който вдигаш, момчето, което чисти басейна, проблемите ти с климатика и с унищожителя на насекоми. Всичко това е непрофесионално. Но не се тревожи. Ще си намериш друга глупачка. Мъжете като теб винаги си намират. Просто вече няма да съм аз.

Джо излезе през стъклените врати, под октомврийското слънце навън, прекалено слабо, за да повиши особено температурите, но достатъчно ярко, за да я накара да извади тъмните си очила.

Качи се във фолксвагена, без изобщо да се учудва, че Браянт не я последва — несъмнено вече беше погълнат от поредната криза за срещата си за вечеря. Или пък си проверяваше прическата в личната си тоалетна. Или пък правеше кой знае какво. В едно обаче беше сигурна — то нямаше нищо общо с нея.

Никога не бе имало нищо общо с нея, не и от негова страна. А онова, което беше казал за Бил? То бе самозащитен рефлекс, защото тя бе добър лакей и той не искаше да му се изплъзне.

Ала както му беше казала — щеше да си намери друга. Без съмнение.

Докато се отдалечаваше, Джо погледна кантората за недвижими имоти в огледалото за обратно виждане и си помисли за Бил и Трой. Те бяха свестни мъже, но не бяха нещо, което да привлече наистина вниманието й.

Кога щеше да срещне истински мъж?

Все тая. Трябваше да си намери работа, а да не забравяме и онази история с вампирите.

Извади телефона си и позвъни на Бил.

— Отивам към фермата, ако искаш да се видим.

— Готова ли си да се качваме?

Гласът на Рейдж накара Мери да подскочи върху дивана, изритвайки на пода одеялото, с което бяха завити краката й. Тя седна и се огледа из билярдната, после вдигна очи към Рейдж, който се беше надвесил над нея.

— Заспах. Къде са всички? Състезанието свърши ли?

Рейдж кимна и като седна на малката масичка, закрепи щеката върху показалеца си.

— Бъч победи. Копелето му. Двамата с Ви току-що тръгнаха към Дупката.

Мери се прозя широко и отметна косата си назад. Върху огромния телевизор над камината, чийто звук беше изключен, течеше стар филм със Стивън Сегал, който тъкмо раздаваше юмруци на някаква улица.

— Мисля, че даваха същия филм, когато заспах? — попита тя лениво, посочвайки към екрана.

— Всъщност, това беше преди три филма. — Рейдж я погали по бузата. — Този е друг, не се чувствай гадно. Ужасно си приличат. Ще ме оставиш ли да те отнеса горе?

— И сама мога да се кача.

— Знам. — Той остави щеката настрани и й подаде ръка. — Въпросът е, ще ми попречиш ли да те вдигна?

Тя се усмихна.

— Не.

Рейдж я притегли към себе си и в следващия миг тя вече беше в силните му ръце, а той си проправяше път между масите за билярд. Когато излязоха във фоайето, тя се прозя и се намести удобно за пътуването.

— Прекалено си добър с мен — промълви.

— Дори не и наполовина на това, което заслужаваш.

На втория етаж той спря пред вратата на спалнята им и Мери се протегна и отвори. Без никакво усилие, той я отнесе до леглото и я положи върху нейната половина.

— Можеш ли да ми измиеш зъбите? — попита тя. — Това е истинският въпрос.

— Имаш го.

Той се извърна и тя се засмя.

— Беше реторичен въпрос.

— Щях да ти донеса четката за зъби и чаша вода. — Той сложи ръце на хълбоците си и се вгледа в нея. — Освен ако не си твърдо решена да се добереш до умивалника?

Човече, беше невероятно изглеждащ мъжки екземпляр, помисли си Мери, измервайки с поглед огромните му рамене и издутите мускули на ръцете, плоския корем и тесния таз, дългите, мощни крака. И разбира се, русата коса, ярките синьо-зелени очи, костната структура на лицето, излязла сякаш изпод четката на гениален художник, а не нещо, което просто се беше родило на този свят.

— Мери?

— Просто се любувам на гледката.

— О? — Той се завъртя и й показа дупето си. — Харесва ли ти?

— И още как. Какво ще кажеш да свалиш тази риза?

Той я погледна през рамо и присви очи.

— Ти да не би да ме сваляш?

— Ами да, май точно това правя.

Рейдж се обърна към нея, улови ръба на впития си потник и изръмжа.

— Първо ме помоли.

— Моооооооооооля те…

Храааааас. И ето че голите му гърди лъснаха пред нея, всичката тази мускулатура хвърляше сенки под приглушената светлина от лампата върху бюрото.

Той плъзна ръка между краката си и улови коравата дължина, която сериозно издуваше кожените му панталони.

— Искаш ли да видиш още нещо? — провлече.

— Да — отвърна тя задъхано.

Пръстите му свалиха бавно панталона, измъчвайки я, докато разкриваше ерекцията си сантиметър по сантиметър.

На свой ред Мери пъхна ръка в панталона си и разтвори крака, докато Рейдж се галеше.

— Ела тук — повика го.

Рейдж се озова върху леглото и върху нея за частици от секундата и тя го притегли към себе си. Простена и обви крака около дупето му, а той се задвижи със сила, съединявайки ги, разтърсван от тласъци, все по-бързи и яростни, докато леглото не заскърца, възглавниците паднаха на пода, а завивката се усука под нея.

Тя се вкопчи в гърба му и усети как звярът се надига под ноктите й, сякаш искаше да излезе.

— Мери — каза Рейдж, заровил лице в шията й. — О, мамка му, Мери…

При звука на дрезгавия му глас оргазмът я връхлетя като мълния и насладата я накара да изкрещи, докато тазът му се блъскаше в нея отново и отново, а той еякулираше.

Когато най-сетне се отпуснаха отмалели, тя го помилва по гърба, галейки звяра, който се надигна под допира й. И беше наистина странно — в мигове като този, колкото и безумно да изглеждаше, Мери имаше чувството, че тримата са заедно.

— Искаш ли да дойдеш да си вземеш душ с мен? — попита Рейдж, заровил лице в шията й. — Сещам се за някои забавни неща, които можем да направим с малко сапун.

— Нима? И какви са те?

— Чистотата е близо до божествеността… Нямаше ли такъв човешки израз?

Мери се прозя и се протегна, усещайки го все още в себе си.

— Имам идея. Ти започни, а аз ще дойда след малко.

— Съвършено.

След няколко дълги целувки, Рейдж излезе от нея и се изправи. Освободи се от панталона, смъкнат около глезените му и се отправи към банята чисто гол.

На това му се казваше гледка.

Беше като древногръцка статуя от плът и кръв.

Разнесе се шум от течаща вода и Мери долови миризмата на шампоана, който използваха, а после сапун… и балсам.

Тя събра сили, протегна се отново и стана от леглото. Докато стигне до банята, Рейдж вече беше отметнал глава назад и плакнеше косата си. Тя се съблече бързо и се присъедини към него и лъщящото му, възбудено тяло, проблясващо на светлината от огледалата.

— Ето те и теб — промърмори той, притегляйки я към себе си.

Мина известно време преди да се върнат в спалнята и дотогава краката й бяха толкова отмалели, че беше благодарна, че не трябва да отиде далеч. Загърната в халата на Рейдж, тя дощапука до бюрото, за да свали перлените си обици, а той отнесе дрехите, които бяха разпилели навсякъде, в коша за пране в дрешника.

Беше свалила едната си обица, когато забеляза папката.

— Какво е това?

— Кое? — попита той от дрешника.

Мери разгърна папката…

… и усети, как въздухът напуска дробовете й.