Звярът

40.

— Е, добре, може и да съм си помислила, че се шегуваш.

Докато Мери се отпускаше в джакузито, пълно с мехурчета, Рейдж се пресегна в топлия, пенест водовъртеж и ооооо, даааааа, ето го и него, тялото на неговата шелан, хлъзгаво и гладко, извивката на кръста й, заоблеността на хълбоците й и толкова много други неща.

— Падна ли ми.

Облегна се на стената на ваната и я притегли към себе си, разтваряйки бедрата й и намествайки я точно върху нетърпеливата си възбуда. Не проникна в нея обаче. По-късно щеше да има време за това.

— От колко време ме чакаш? — попита Мери, обвивайки ръце около шията му.

— От часове.

Гърдите й се скриваха и показваха, скриваха и показваха, докато нивото на водата се променяше от нейните движения, и Рейдж облиза устни при вида на лъсналите й зърна и пяната върху кожата й.

Напомняше му на горнище на бански, предало я по най-чудотворния начин.

— Мислех, че след сладоледа отиде да се биеш в града?

— О, така направих. — Ръцете му се раздвижиха и уловиха гърдите й в шепите си, притискайки ги една към друга, докато палците му си играеха със зърната им, избърсвайки ги от пяната. — Аха.

Мери простена гърлено и като че ли трябваше да положи усилие, за да си събере мислите… особено когато той я придърпа към себе си и засмука едно от връхчетата, дразнейки го с език. Под повърхността на водата ерекцията му се раздвижи и хълбоците му подскочиха.

— Какво каза? — измърмори, докато се прехвърляше на другото зърно.

Докато я стискаше и мачкаше, усети, че си мисли, да… да, помнеше това от онези нощи в началото, когато нямаше търпение да се прибере и да свали дрехите й, когато Последното хранене беше на заден план, защото неговата Мери бе всичко, от което се нуждаеше.

— Наистина не пом… а, да, откога ме чакаш?

— От години.

— Това — тя простена — не е възможно.

— Ти майтапиш ли се? Прибрах се преди около десет минути.

Мери се засмя.

— И това е цяла вечност?

— Да те чакам сам във ваната? Абсолютно.

Освен това „да се биеш“ едва ли бяха думите, които той би използвал, за да опише онова, което беше правил из уличките на Колдуел. По-скоро беше патрулирал.

Не бяха видели нито един лесър… и това не беше добър знак. Въпросът бе откъде щеше да дойде следващата вълна от войската на Омега. Кой щеше да бъде главният лесър? Колко дълго щеше да продължи това затишие?

Врагът щеше да се върне. Такава бе природата на войната от векове. И понякога затишията бяха по-трудни, отколкото битките.

Леко проблясване откъм прозореца до тях привлече вниманието му — автоматичните стоманени капаци се спускаха, за да предпазят вътрешността на къщата от лъчите на слънцето.

И да им осигурят уединение.

Повдигна Мери, така че едното й коляно почиваше върху купчина пухкави бели хавлии до главата му, а другият й крак бе протегнат и подпрян на пода до джакузито. Тя се улови за перваза на прозореца и гърдите й се люшнаха.

Толкова много капане.

Толкова много топла вода и толкова много ручейчета от миниатюрни мехурчета, стичащи се по кожата й, надолу по корема, хълбоците, бедрото й.

По женствеността й.

Рейдж протегна език и зарови лице точно там, ближейки я лениво, мислейки си, че му се щеше да не беше използвал пяна, защото тя прикриваше малко нейния вкус. Притегли я към себе си и продължи да я боготвори с уста, слушайки я как стене, усещайки оргазма й…

Нещо се подхлъзна, кракът й в ръба на ваната вероятно, и тя изгуби равновесие, той се плъзна надолу и ето че се озова под водата. Тя се смееше, а приливна вълна оплиска мраморния под.

— О, не! — каза Мери. — Най-добре да избърша…

— Не още.

Изръмжа и я сложи под себе си, а водата я повдигна към тялото му.

— Обвий крака около мен.

Тя се подчини, а той посегна между тях, насочи се, а после…

— О, да — процеди.

Започнаха да се движат заедно: той обви ръка около кръста й, прониквайки в нея с мощни тласъци, а тя се оттласкваше на-пред-назад, подпряла крака на таза му. Толкова прекрасна, толкова тясна, че той дори не забелязваше пяната в лицето си, нито това, че непрекъснато трябваше да се хваща наново за ръба на ваната.

Иииииииииии имаше и още нещо, на което не обръщаше внимание.

Нова доза преливане по пода.

Тъкмо когато започна да свършва в нея, когато топките му се напрегнаха и острата като нож наслада прониза тялото му и накара хълбоците му да се стрелнат напред, отново и отново…

… откъм вратата на спалнята се разнесе думкане.

— Рейдж! Хей, Рейдж!

— Не сега — излая той, без да прекъсва тласъците си, а оргазмът на Мери я беше приковал към него.

— Рейдж! Какво, по дяволите! — долетя друг глас.

— Не сега! — изкрещя той в отговор.

Още блъскане. От цял куп юмруци.

С един последен тласък, Рейдж изруга и замръзна.

— Мери, толкова съжалявам.

Тя се засмя и зарови лице в извивката на врата му.

— Вината не е твоя…

По вратата отново се заблъска… толкова мощно, че беше очевидно, че отвън стоят цял куп братя. Цял куп братя, които викаха името му.

— Остани тук — промърмори той.

Извади пениса си и топлата вода беше жалък заместител на сърцевината на Мери, така че беше в наистина отвратително настроение, когато се изправи, протегна крак, за да стъпи на мрамора…

И се стовари с цялата си тежест на пода, защото всичката вода, която бяха разплискали, го беше направила по-гладък от ледена пързалка. Ръцете му замахаха във въздуха, тялото му се разкриви, нещо в гръбнака му изпука…

Тряс! Беше не толкова приземяване, колкото детонация, взривове от болка изригнаха в ръката, в рамото, в гърба, в задника и в един от краката му.

— Рейдж!

За момент единственото, на което беше способен, бе да се взира в тавана, докато се опитваше да си поеме дъх. Миг по-късно лицето на Мери изникна пред очите му.

— Ох. — А после кихна, кой знае по каква причина… а, да, защото носът му беше пълен с мехурчета… и, мамка му, това болеше. — Искам да кажа… наистина ох.

Междувременно многохилядното множество отвън все още думкаше ли, думкаше по вратата им. И да, имаше цял куп вода.

— Мери, ще ми направиш ли услуга?

— Искаш да повикам доктор Джейн?

— Не, освен ако цялата тази мокрота под мен не е кръв — сухо каза той. — Ще си облечеш ли халат, преди да са изкъртили вратата? Обичам братята си, но ако дори един от тях те види гола, ще го убия. След като ми свалят гипса, де.

След като се увери, че хелренът й е що-годе добре, Мери се изправи и предпазливо отиде до закачалката, където висеше един от пухкавите му халати. Предположи, че Рейдж ще го одобри, защото миришеше на него и беше толкова голям, че я покриваше от шията до глезените и пак оставаха цели метри.

След това отиде до вратата…

Е, доджапа, поправи се наум, докато водата буквално се плискаше около краката й. Да му се не види, това май нямаше да е по силите и на няколко кърпи и щеше да се наложи да го изсмучат с прахосмукачката за вода.

— Това е лошо, това е наистина лошо — каза тя.

— Добре съм… ох. Мамка му, май съм си счупил ръката.

— Никога вече няма да го правим.

— Кое, секса?! — изломоти той. — Какво?

Мери се обърна и го видя, гол-голеничък, покрит с розовеещи мехурчета, насред гигантска локва, с изражение на пълен, неподправен и неописуем ужас върху лицето.

Тя избухна в толкова силен смях, че трябваше да протегне ръка и да се подпре на стената.

— О, господи, трябва да спра…

— Кажи ми, че пак ще правим секс…

— Естествено! Ала може би не и във ваната, когато е толкова пълна.

— Исусе, не ме плаши така. Ще ми докараш аневризъм.

— Като нищо вече си го получил. И може ли да ги пусна най-сетне?

Рейдж изпръхтя, докато се надигаше, за да седне, а татуировката на гърба му се гърчеше, сякаш и звярът се чувстваше малко понатъртен.

— Добре, обаче нямам представа защо припират толкова. Мамка му, разлей малко вода и ето ти повсеместна истерия.

— Малко? Тук има достатъчно вода за олимпийски басейн.

Изпита истинско облекчение, когато стигна до килима, където не й се налагаше да мисли точно къде стъпва.

— Идвам! Вече може да престанете да блъскате! — надвика тя врявата.

Когато стигна до вратата, откри, че е заключена. Несъмнено Рейдж беше пуснал резето със силата на ума си… което я накара да се усмихне.

Отвори и се изправи срещу…

— Леле. — Е, добре, отвън имаше цял куп братя. — Това да не е някакъв конгрес?

Бъч стоеше най-отпред, с чаша (несъмнено пълна с „Лагавулин“) в ръка и иронична усмивка на устните. Зад него бяха Джон Матю и Блей, и Куин. Ви. Зейдист. И Фюри. И Тор.

— Какво правехте там вътре? — попита някой.

— Недей да отговаряш на този въпрос, Мери! — изкрещя Рейдж.

— Да не решихте, че има пожар в килера?

— Идвам! — извика Рейдж.

От групичката се надигна едно колективно Ауууууууу!, когато Рейдж се появи зад нея.

— Леле, тая ръка изглежда ужасно — отбеляза Бъч. — Така де, все едно имаш втори лакът.

Мери погледна през рамо и също потръпна.

— О, Рейдж, трябва да ти я наместят.

Рейдж изгледа свирепо групичката.

— Дайте ми една лепенка и ще се оправя. А сега ще ни оставете ли насаме?

Бъч поклати глава.

— Първо, не, няма, защото къде си мислиш, че се дява всичката тази вода? И второ, ти отиваш право в клиниката…

— Нищо ми няма!

— Тогава защо я държиш със свободната си ръка?

Рейдж сведе поглед надолу, сякаш сам не беше усетил какво прави.

— Мамка му.

Мери го потупа по рамото.

— Аз ще дойда с теб.

Той я погледна и понижи глас:

— Не така си представях, че ще свършим.

— Ще има и други възможности…

— Само не и във вода — разнесе се колективният отговор.

Мери отиде в банята и се върна с една хавлия, която уви около кръста на мъжа си, затъквайки крайчеца, така че да остане на мястото си.

След това се повдигна на пръсти и прошепна:

— Ако слушаш, ще си поиграем на медицинска сестра и пациент, след като те гипсират.

Смехът на Рейдж бе дрезгав и мъничко порочен, погледът му под натежалите клепачи беше горещ.

— Дадено.