Двор от крила и разруха

Глава 46

Берон спусна щита си в последния момент, но отблъснатите пламъци обгориха ръката на Ерис — право през ръкава му. И бледата, прекрасна ръка на майката на Люсиен.

Околните изкрещяха, скачайки на крака, но аз не можех да разсъждавам трезво, не чувах нищо друго, освен думите на Берон; очите ми виждаха само онези кошмарни мигове В недрата на Планината как Амаранта води Рис по коридора, за да го подложи на невъобразими изтезания…

Фейра.

Изправих се, глуха за гласа му. И запратих вълна от басейна към Берон, обградих го заедно със стола му в сфера без въздух.

Той я атакува с огън, изпарявайки част от водата, но аз го притиснах още по-силно.

Щях да го убия. Да го убия, и то с радост.

Фейра.

Не знаех дали Рисанд крещи името ми, или го шепне по връзката. Може би и двете.

Огненият щит на Берон се блъсна във водната ми сфера, толкова мощно, че образува вълнички по повърхността й със съскаща пара между тях.

Затова оголих зъби и забих юмрук от бяла светлина в огнената му преграда — бялата светлина от Двора на Деня. Онази, която унищожаваше заклинания и магии.

Берон облещи очи и щитът му започна да отслабва. А моята вода го притисна още по-плътно.

В следващия миг усетих две ръце върху лицето си. Две виолетови очи се озоваха пред моите, спокойни, но и настойчиви.

— Отстоя позицията си, любов моя — каза Рис. — Но ако го убиеш, противният Ерис ще заеме мястото му.

Тогава ще ги избия всичките.

— Колкото и интригуващ експеримент да предлагаш — измърка ми Рис, — само ще усложни положението ни.

А в съзнанието ми прошепна:

Обичам те. Обвиненията на онова заядливо копеле не значат нищо. Той никога не е познал радостта в живота си. Нищо хубаво не му се е случвало. За разлика от нас.

Лека-полека започвах да чувам разни неща — шуртене на вода, пращене на огън, тревожното дишане на околните, ругатните на Берон, пленен в стесняващото се кълбо от светлина и вода.

Обичам те — повтори Рис.

И аз разхлабих магията си.

Пламъците на Берон избухнаха като разцъфващо цвете и заотскачаха от щита, с който Рис ни беше обгърнал.

Не за да ни предпази от Берон.

Останалите Велики господари вече бяха на крака.

— Ето как си пробила защитните ми заклинания — рече тихо Таркуин.

Берон така се беше запъхтял, че изглеждаше сякаш всеки момент щеше да избълва огън.

Хелион обаче просто седна на мястото си, потривайки брадичка.

— Питах се къде е отишла онази малка частица от магията ми. Съвсем малка. Като една люспа от цялото тяло на риба. Но винаги усещам, когато нещо се докосне до празното място. — Той се подсмихна на Рис. — Нищо чудно, че си я направил Велика господарка.

— Направих я Велика господарка — отвърна непоколебимо Рис, сваляйки ръце от лицето ми, без да се отдалечава от мен, — защото я обичам. Силата й изобщо не е повлияла на това мое решение.

Не можех да свикам на помощ нито думите си, нито чувствата си.

Хелион попита Тамлин:

— Ти знаеше ли за силите й?

Тамлин наблюдаваше двама ни с Рис. Признанието на другаря ми още висеше във въздуха между нас.

— Това не засягаше никого — заяви Тамлин на Хелион, както и на всички присъстващи.

— Тези сили принадлежат на нас. Така че ни засяга — процеди ненавистно Берон.

Мор впи в него поглед, от който всеки по-слаб елф би избягал.

Господарката на Есента стискаше ръката си. По бледата й като лунна светлина кожа се разстилаше огненочервено петно. Лицето й обаче не издаваше болка. Аз седнах и й казах:

— Съжалявам.

Очите й се надигнаха към моите, облещени от почуда.

Берон изплю:

— Не й говори, човешка измет такава.

Рис разби щита му, огъня му, всичките му защити.

Разби ги, като че хвърляше камък през стъкло, и изстреля тъмната си сила в Берон с такава мощ, че столът му се люшна назад. А после се разпадна на черен, лъскав прашец под тялото му.

И Берон се строполи по задник на пода.

Призрачен вятър отнесе блещукащия абаносов прах, част от който остана по пурпурния му жакет, по кестенявата му коса.

— Друг път не смей да говориш така на другарката ми! — предупреди го Рис, пъхвайки ръце в джобовете си.

Берон скочи на крака и без дори да се изтупа от праха, заяви на всички в залата:

— Срещата приключи. Дано Хиберн ви изтреби до един!

Неста също се изправи от стола си.

— Срещата не е приключила.

Тонът й накара дори Берон да замлъкне. Ерис премери пространството между сестра ми и баща си.

Тя стоеше с изопнат като струна гръб, същинска колона от стомана.

— Вие сте всичко — каза на Берон, на цялата зала. — Вие сте всичко, което стои между Хиберн и края на доброто в света. — Тя съсредоточи нетрепващ, свиреп поглед във Великия господар на Есента. — Бил си се срещу Хиберн в последната война. Защо сега отказваш?

Берон не благоволи да отговори. Но и не си тръгна. Ерис дискретно махна на братята си да седнат.

Неста забеляза жеста му и се поколеба. Сякаш осъзнала, че разполага с цялото им внимание, че всяка следваща дума е от значение.

— Мразете ни, щом искате. Не ме вълнува. Но ме вълнува, ако позволявате толкова невинни да страдат и да умират. Поне опитайте да защитите народа си. Защото Хиберн ще ги използва за назидание. И тях, и всички нас.

— И откъде знаеш? — намеси се презрително Берон.

— Влязох в Котела — отвърна с равен тон Неста. — Там ми се разкри сърцето му. Хиберн ще разруши стената и ще избие всички и от двете й страни.

Истината ли казваше, или лъжа, не можех да преценя. Лицето й не разкриваше нищо. Но никой не си позволи да й противоречи.

Тя погледна към Калиас и Вивиан.

— Съжалявам за гибелта на онези деца. Гибелта дори на едно дете е потресаваща. — Тя поклати глава. — Но отвъд стената гледах как деца заедно с целите им семейства измират от глад. — Тя кимна към мен. — Ако не беше сестра ми… Аз щях да съм едно от тях.

Очите ми запариха и примигнах, за да прогоня сълзите.

— Твърде дълго — продължи Неста — човеците отвъд стената страдаха и погиваха, докато вие в Притиан процъфтявахте. Не докато властваше злата кралица. — Тя изтръпна, сякаш дори мисълта за Амаранта й беше омразна. — Доста преди това. Ако някога ще се борите за нещо, сторете го сега, за да защитите онези, които сте забравили. Покажете им, че не сте ги изоставили. Само веднъж.

Тесан се покашля.

— Колкото и великодушен да е призивът ви, никоя точка от Мирния договор не изискваше от нас да се грижим за човешките си съседи. Трябваше да ги оставим на мира. И ние се подчинихме.

Неста не помръдна от мястото си.

— Миналото си е минало. Грижа ме е само за пътя напред. За безопасността на всички деца, били те елфически, или човешки. Вие отговаряте за защитата на тези земи. — Тя обходи с поглед лицата на околните. — Как е възможно да не се биете за тях?

При последните си думи надникна към Берон и семейството му. Наглед само Ерис и майка му обмисляха речта й и дори изглеждаха впечатлени от странната, разгорещена жена, стояща пред тях.

Не намирах думи да изразя онова, което бушуваше в сърцето ми. С Касиан май беше същото.

— Ще си помисля — бе единственото, което отговори Берон.

Сетне само погледна към семейството си и всички изчезнаха.

Ерис се ответря последен. По лицето му воюваха противоречиви чувства — навярно защото бе очаквал друг завършек на срещата.

Но накрая и той се изпари и мястото им край басейна остана празно, с изключение на черния, лъскав прашец.

Неста седна бавно с обичайното си студено изражение, като че го използваше за маска, с която прикриваше гнева си от бягството на Берон.

Калиас ме попита тихо:

— Овладя ли леда?

Кимнах леко.

— Напълно.

Калиас потри лицето си, а Вивиан допря пръсти до ръката му.

— Има ли значение, Кал?

— Не знам — призна си той.

Само за секунди бях обрекла съюза ни. Само за секунди, защото нямах контрол над самата себе си, защото…

Ако не беше това, щеше да е нещо друго — каза по връзката ни Рис от съседния стол. Преметнал беше ръка през облегалката на моя и си играеше с блещукащия плат по гърба на роклята ми. — По-добре сега, отколкото след време. Калиас няма да се откаже; просто му трябва време да премисли нещата.

Таркуин обаче заяви:

— Ти ни спаси В недрата на Планината. Загубата на малко зрънце сила е справедлива цена.

— Но май е взела доста повече от малко зрънце — възрази Хелион, — щом беше на косъм да удави Берон, независимо от всички предпазни заклинания.

Може би ги бях преодоляла просто защото бях възкресена и заклинанията не бяха пригодени за такива като мен.

Хелион хвърли силата си, топла и чиста, като рибарска мрежа във въздуха между себе си и щита ни. Сякаш търсеше невидима нишка помежду ни. Сякаш ме имаше за паразит, смучещ от магията му. И с радост щеше да пререже тази нишка.

Тесан обяви:

— Стореното — сторено. Освен ако не я убием — силата на Рис забуча предупредително в залата, — няма какво да предприемем.

Тонът му не беше изцяло помирителен. Успокоителните му думи прозвучаха някак остро. Като че, ако не трябваше да се съобразява с Рис и силата му, вероятно щеше да ме завърже за някой олтар и да ме разпори, за да провери къде съм скрила зрънцето от магията му — и как да си го върне.

Станах и погледнах Тесан в очите. После и Хелион. Таркуин. Калиас. Както беше направила и Неста.

— Не съм ви откраднала силите. Вие ми ги дарихте заедно с безсмъртието. Благодарна съм ви и за двете. Но вече ми принадлежат. И ще ги използвам както сметна за добре.

Приятелите ми се бяха изправили на крака и вече се подреждаха в строй зад мен. Неста застана от лявата ми страна. Рис дойде от дясната, но без да ме докосва. Позволи ми да се възправя сама срещу останалите господари, да ги гледам отвисоко.

Заявих с тих, но не и изнемощял глас:

— С помощта на тези сили — моите сили — ще сразя Хиберн. Ще изгоря армиите му, ще ги издавя, ще ги смразя. С помощта на тези сили ще изцеря ранените. Ще преодолея защитните заклинания на Хиберн. Вече го извърших веднъж, ще го повторя наново. А ако смятате за най-важно да си върнете дребните частици от магиите ви, попаднали у мен, то приоритетите ви са сериозно сбъркани.

По връзката просветна чувство на гордост. Великите господари и антуражите им мълчаха.

Вивиан обаче кимна и стана с вдигната брадичка.

— Аз ще се бия на ваша страна.

Кресеида се надигна само секунда по-късно.

— Аз също.

И двете надзърнаха към господарите си.

Таркуин и Калиас се изправиха.

Накрая стана и Хелион, запращайки самодоволна усмивка към двама ни с Рис.

А за финал към тях се присъедини Тесан. И Тамлин, който не промълви и дума… който почти не бе помръднал през последните минути. Не че ме интересуваше, щом всички стояха на крака.

Шест от седем. — Рис се изкиска по връзката. — зле, Унищожителко на проклятия. Никак не е зле.