Двор от крила и разруха

Глава 48

Хелион се беше измъкнал от стаята на Мор, преди да се събудим — макар че определено ги чувах цяла нощ. Толкова ясно, че Рис забули стаята ни от край до край с щит. Азриел и Касиан изобщо не се върнаха.

Но докато чоплеше вяло закуската си, Мор далеч не приличаше на елфа, търкаляла се в леглото с разкошен Велик господар. Кафявите й очи гледаха някак празно, а иначе златистата й кожа бледнееше.

Когато най-накрая реши да се появи, Касиан я поздрави ведро:

— Изглеждаш ужасно. Хелион не ти е дал да мигнеш цяла нощ?

Тя го замери с лъжицата си. Сетне и с овесената си каша.

Касиан улови първия снаряд, а срещу втория вдигна щит и Сифонът му лумна като разпален въглен. Кашата се свлече на пода.

— Хелион искаше да се присъединиш — отвърна кротко тя, доливайки чашата си с чай. — Доста.

— Може би следващия път — каза Касиан и се строполи в стола до мен. — Как е сестра ти?

— Снощи ми се стори добре, но и все така разтревожена…

Не попитах къде са били двамата с Азриел цяла нощ. Главно защото не знаех дали на Мор щеше да й се понрави отговорът.

Касиан си сипа от платата с плодове и сладкиши, видимо разочарован от липсата на месо.

— Готови ли сте за още един ден, посветен на спорове и кроежи?

Двете с Мор изсумтяхме недоволно. Рис влезе с влажна от ваната коса и се ухили широко.

— Така ви искам.

Въпреки тежкия ден, който ни очакваше, се усмихнах на другаря си.

Цяла нощ спах сгушена до гърдите му, под топлата закрила на крилото му. Интимност, различна от секса — по-дълбока. Сякаш не само телата, но и душите ни се усукваха в силна прегръдка.

Като се събудих, крилото му още беше разгърнато над мен, а дъхът му гъделичкаше ухото ми. Заоглеждах спящото му лице и гърлото ми се сви от прилив на чувства, гърдите ми се напрегнаха до болка. Познавах напълно необятната си любов към него, но в онзи миг, докато го наблюдавах… я изпитах с всяка пора на тялото си, толкова всепомитаща, че очаквах да ме порази, да ме погълне цялата. И следващия път, когато някой го обидеше…

Мисълта продължаваше да витае из съзнанието ми, докато закусвахме и се обличахме, преди да се върнем в онази зала, разположена в една от кулите на двореца. За да изградим гръбнака на новия ни съюз.

Сложих си короната от предишния ден, но смених роклята от Звездопада с нова — от коприна с цвят на абанос и с горен пласт от лъскав тюл, черен като обсидиан. Полите й се носеха зад мен в изящен шлейф, а тесните ръкави завършваха с остър връх, прикрепен към средните ми пръсти с ониксови халки. Ако вчера бях паднала звезда, то днес мистериозният шивач на Рис ме беше превърнал в Кралица на нощта.

Спътниците ми се бяха облекли в унисон с мен.

На първата среща бяхме самите себе си — открити, загрижени, приятелски настроени. Но днес щяхме да покажем на другите дворове какво можехме да отприщим върху враговете си. На какво бяхме способни, ако ни предизвикаха.

Хелион, отново надянал маската на рязък, арогантен сноб, вече се беше настанил в стола си, когато влязохме в прекрасната зала на върха на една от многото позлатени кули на двореца. Погледът му се задържа върху Мор и устните му се извиха в сладострастна усмивка. И днес изглеждаше ослепително в кобалтовата си роба, поръбена със златисто, която подчертаваше сияйната му тъмна кожа. Към нея носеше и златни сандали. Азриел, чиито сенки оставяха диря зад гърба му, го подмина без поздрав. Сенкопоецът не прояви и капчица емоция към Мор, когато се срещнахме във фоайето.

Тя не го попита къде е бил цяла нощ и цяла сутрин, а той самият не разкри нищо по свое желание. Но поне май нямаше намерение да я игнорира. Просто възприе обичайната си бдителна мълчаливост, а Мор с радост го заряза, отпускайки облекчено рамене, когато той ни поведе към срещата, навярно извървял същия маршрут още преди минути, за да се увери, че е безопасен.

Само Тесан си направи труда да ни поздрави, като минахме през обгърнатия в глицинии свод, но зървайки облеклото ни, израженията ни, отпрати шепнешком молитва към Котела. Любовникът му, пак облечен в капитанската си броня, ни премери с поглед, разперил леко крила, ала остана на мястото си до другите Перегрини.

Тамлин пристигна последен и седна, впивайки презрително очи във всички ни. Не благоволих да го удостоя с внимание.

Хелион пък не даде възможност на Тесан да открие срещата. Просто преметна глезен върху коляно и заяви:

— Прегледах старателно графиките и цифрите, които си ни предоставил, Тамлин.

— И? — изплю Тамлин.

Ясно. Значи и днешната среща щеше да протече невероятно добре.

— И — подхвана невъзмутимо Хелион, напълно загърбил вятърничавия, общителен елф от предишната вечер, — ако успееш да събереш войските си достатъчно бързо, с Таркуин може и да задържите фронта, докато тези от нас, намиращи се в Средните земи, доведат по-големите легиони.

— Не е толкова лесно — процеди през зъби Тамлин. — Една трета от войниците ме напуснаха. — Той ме стрелна кръвнишки. — След като Фейра разнищи предаността им към мен.

Наистина го бях извършила в яростта си, в отчаяната си потребност от мъст… Не се бях замислила за бъдещето. Не ми беше хрумнало, че може на нас да ни потрябва армията му. Но…

Неста издаде гърлен, пронизителен звук и скочи от стола си.

Сестра ми залитна назад с ръка на гърдите, а аз се спуснах към нея и едва не се препънах в полите на роклята си.

Само още стъпка назад, и щеше да се прекатури в басейна с лилиите, но Мор смогна да я хване.

— Какво има? — попита я приятелката ми, крепейки я права.

Лицето на Неста се разкриви от болка. Недоумение и болка. По челото й изби пот, макар че пребледня като мъртвец.

— Нещо…

Дълбок стон прекъсна думите й. Тялото й пак я предаде и Мор я хвана по-здраво, оглеждайки лицето й. Касиан мигновено се озова до нея и подпря гърба й с длан, оголил зъби срещу невидимата заплаха.

— Неста — извиках, протягайки ръце към нея.

Мощен спазъм скова тялото й. И тя изви врат покрай Касиан, за да изпразни стомаха си в басейна.

— Отрова ли е? — попита Калиас, избутвайки Вивиан зад себе си.

Тя просто заобиколи ръката му. Тамлин остана на мястото си и продължи да ни наблюдава, стиснал челюсти.

Хелион и Тесан обаче тръгнаха напред с мрачни, съсредоточени лица. Силата на Хелион заблещука покрай него като ослепително ярки светулки, които се втурнаха към сестра ми и накацаха нежно по тялото й.

Тесан, обгърнат в златисторозово сияние, постави ръка върху рамото й. За изцеление.

— Нищо — обявиха двамата едновременно.

Неста отпусна задъхано глава върху рамото на Мор.

— Нещо не е наред — намери сили да пророни. — Не с мен. Не с мен.

С Котела.

Рис провеждаше безмълвен разговор с Азриел и Касиан — генералът следеше всяка глътка въздух на сестра ми. Но и двамата илирианци кимнаха предано, отправяйки се към отворените прозорци, за да отлетят.

Неста простена и тялото й се изопна, сякаш се канеше да повърне отново. И в следващия миг всички го усетихме.

Силен трепет пробяга през земята. През въздуха и скалите, и всички растения.

Като че някой велик бог бе издишал към нас.

Тогава дойде и ударът.

Рис се хвърли върху мен толкова светкавично, че в първия момент не осъзнах как се тресе планината, как се люлее дворецът. Паднахме върху каменния под и отгоре ни се поръсиха отломки. Долових, че Рис се готви да ни ответрее…

Ала тогава всичко секна.

Откъм долината отекнаха писъци. Но в двореца, сред нас, цареше тишина.

Неста повърна отново и този път Мор й позволи да се свлече на земята.

— Какво, по дяволите… — подхвана Хелион.

Рис се надигна от тялото ми с пребледняло лице. И устните му се обезкървиха, щом отправи взор на юг. Далеч, далеч на юг.

Усетих как магията му се изстрелва като копие, като комета.

А когато обърна поглед към нас, очите му веднага намериха моите. И страхът в тях — тъгата и страхът — накараха устата ми да пресъхне. Кръвта ми да се смрази.

Рис преглътна. Веднъж. Втори път. После обяви с пресипнал глас:

— Кратят на Хиберн току-що удари стената с помощта на Котела.

Шепот — и няколко смаяни възклицания.

Рис преглътна трети път и земята се изплъзна изпод краката ми, когато добави:

— Стената вече я няма. Разрушена е. И в Притиан, и на континента. — Сетне повтори, сякаш се мъчеше да убеди самия себе си. — Закъсняхме. Не действахме достатъчно бързо. Хиберн току-що унищожи стената.