Глава 17

Кор не бе очаквал това. Докато се дематериализираха с войниците му в общото уредено убежище, той очакваше място, което бе затворено или може би на ръба на конфискуване от властите, място в такова състояние, че една жена би била принудена да си продаде кръвта и тялото, за да върже двата края. Нищо подобно. Околностите на имота бяха по стандартите на глимерата, главната сграда се разпростираше на хълма, сякаш светеше с топла светлина, храстите бяха подрязани до съвършенство, най-малката къщурка точно до портите беше в идеално състояние, въпреки очевидната си старост. Може би беше братовчедка на лесър от някакво знатно потекло?


— Коя е жената? — попита той Троу. Подчиненият му сви рамене.


— Не познавам лично семейството й. Но мога да потвърдя обвързването й със славна кръвна линия. — Наоколо бойците му бяха неспокойни, кубинките им стъпкваха снега отдолу, докато крачеха напред-назад, дъхът им напускаше шумно ноздрите им, сякаш бяха състезателни коне на началната линия.


— Чудя се дали знае за какво се е проявила като доброволка, — промърмори Кор, без всъщност да се интересува дали бе така или не.


— Да действам ли? — попита Троу.


— Да, преди другите да се спуснат на воля и да разбият малката й къщурка.


Троу се дематериализира на старомодната порта, върху извития й горен край и нещо, подобно на фенер, който някой би казал, че ще подхожда на куклена къщичка. Дясната му ръка обаче изглежда не бе убеден от магията. Светещото тяло отгоре бе напълно премахнато, със сигурност защото Троу му беше оказал натиск, почукването на боеца беше силно и бързо, настоятелно, а не като молба. Миг по-късно портата се отвори. В нощта се разнесе огнена светлина, златно жълтите лъчи бяха така ярки, че изглеждаха поне отчасти способни да разтопят снежната покривка — и точно насред това прекрасно осветяване, женска фигура проряза тъмнината със силует с извивки. Беше гола. И ароматът, който се понесе по студения вятър, беше знак, че е готова. Зайфър изръмжа леко.


— Съобразявай се, — заповяда Кор. — За да може гладът ти да не бъде използван като оръжие срещу нас.


Троу й заговори и после бръкна във вътрешния си джоб, за да извади парите. Жената ги прие и протегна ръка нагоре, за да се подпре на портата, тялото й така се изви, че със съблазън едната й гърда бе огряна от меката светлина. Троу погледна през рамо и кимна. Останалите не почакаха още подкани. Бойците на Кор се струпаха на входа, мъжките им тела бяха толкова големи и толкова много на брой, че жената веднага стана невидима. С псувня на уста, той също се приближи. Зайфър естествено тръгна пръв, хвърли се на устните й и обхвана гърдите й, ала не беше сам. Тримата братовчеди за бореха за място, единият отиде зад нея и изви бедра, сякаш отриваше пениса си в задника й, другите двама посягаха към зърната и вагината й, ръцете им се стопляха, докато я обграждаха. Троу проговори силно сред надалите се стонове.


— Ще остана отвън на пост.


Кор понечи да заповяда друго, ала после осъзна, че така би изглеждало, че опитва да избегне сцената, а това не беше мъжка постъпка.


— Да, най-добре, — промърмори той. — Аз ще стоя на пост вътре.


Мъжете му вдигнаха женската, ръцете им като кинжали държаха нейните, както и бедрата й, кръста й и всички заедно я понесоха обратно към удобното убежище, Кор бе този, който затвори вратата и се увери, че няма заключващ механизъм, който да ги заключи вътре. Също така огледа и къщурката отвътре. Докато копелетата му отнасяха плячката си към огъня, пред който имаше огромна мека кожа на пода, той се приведе до най-близкия прозорец, повдигна пердето и погледна през стъклото. Старо и обковано с олово, с дървени подпори, не стоманени. Не беше сигурно. Чудесно.


— Някой да проникне в мен, — простена жената с дълбок глас. Кор не си направи труд да се увери дали беше съгласна с това или не, макар че развълнуваните й стонове предполагаха, че беше. Вместо това той огледа наоколо за други врати и места, от които можеше да се очаква засада. Изглежда нямаше такива. Къщата нямаше втори етаж, подпорите на покрива се виждаха над главата му, имаше само вратата на тясна баня, която бе отворена, разкриваше отляво вана с извити крака и старомодна мивка. Отворената кухня не беше нищо повече от малко по-голям барплот и няколко скромни уреда. Кор погледна към развиващото се действие. Жената лежеше по гръб, ръцете й бяха разперени встрани, вратът й — оголен, краката — широко разкрачени. Зайфър я беше възседнал и ритмично тласкаше, главата й се движеше напред и назад по бялата кожа, докато го поемаше. Двама от братовчедите се бяха лепнали за китките й, а другият беше извадил пениса си и я чукаше в устата. Разбира се, не цялата бе покрита от мъжки вампири и екстазът й, че бе използвана така, бе очевиден не само за окото, ала не се пропускаше и от слуха: освен еректиралия член, който влизаше и излизаше от устните й, тежкото й дишане и еротичните стонове изпълваха нажежения със секс въздух. Кор отиде до кухненската мивка. В умивалника нямаше нищо, никакви остатъци от храна, нито наполовина пълни зарязани чаши. По рафтовете обаче имаше чинии и когато отвори хладилника, в него бяха наредени хоризонтално бутилки бяло вино. Псувня от някой от мъжете го накара да върне поглед към играта. Зайфър тъкмо свършваше, тялото му се навеждаше напред, докато главата му се бе отметнала назад — и точно по средата на оргазма му един от близнаците го избутваше от мястото му, за да го заеме, повдигна бедрата на жената и проникна във влажната й розова вагина. Поне Зайфър изглежда нямаше нищо против да си сменят местата; той оголи зъбите си, зарови глава под тежките гърди на събрата си и захапа гърдата на женската, за да може да се храни близо до зърното й. Онзи, който я чукаше в устата, също свърши и тя погълна спермата му, засмука отчаяно главата на пениса на боеца, после пусна и облиза влажните си устни сякаш още бе гладна. Скоро след това още някой свърши, после между бедрата й отново проникна друг, ритмичните тласъци, които се случваха в лицето й, бяха същите и между краката й и сякаш им се наслаждаваше. Кор продължи натам и провери два пъти банята, но първото му наблюдение бе вярно — нямаше къде да се скрие нещо в това тясно помещение. След като бе обезопасил вътре, не му остана друго, освен да се облегне в ъгъла, който предлагаше най-добрия изглед за наблюдение на храненето. Докато нещата вземаха връх, бойците му загубиха каквато и да била нотка на възпитание, ако бяха имали такава преди това, удряха се един друг като лъвове над плячка, зъбите им проблясваха, очите им бяха обезумели от агресията, докато се бореха да я достигнат. Обаче не бяха изгубили напълно разсъдъка си. И се погрижиха за жената. Съвсем скоро някой сряза вената си и я допря до устните й. Кор сведе поглед към ботушите си и остави периферното си зрение да наблюдава наоколо. Имаше време, когато би получил ерекция от гледката — не защото го интересуваше сексът, ала по-скоро чувството беше подобно на това като видиш храна, стомахът ти да се разбунтува. И съответно преди, когато беше в период на нужда да обладае женска, правеше точно това. Обикновено в тъмното, разбира се, за да не бъде оскърбено или уплашено милото момиче. Можеше да си представи доста добре как пресилените физиономии, с които мъжете се перчеха, когато са в еротичните си прояви, го караха да изглежда по-добре. Сега обаче? Чувстваше се странно изключен от всичко това, сякаш наблюдаваше как група мъже местят тежки мебели или може би прекопават някаква тревна площ. Причината беше в Избраницата му, разбира се. Да допира устните си до чистата й кожа, да гледа в грейналите й зелени очи, да помирисва нежния й аромат — беше напълно незаинтересован от добре използваните съблазни на жената пред огъня. О, неговата Избраница… не знаеше, че такава грация въобще съществуваше и още повече, никога не бе предполагал, че ще бъде така докоснат от това, което му бе пълна противоположност. Тя беше на другия край, мила и всеотдайна, докато той бе брутален и непрощаващ, красива в сравнение с грозотата му, неземна на фона на неговото неприличие. И го беше белязала. Толкова несъмнено, сякаш го беше покосила и му бе оставила дълбок белег в плътта, бе ранен и отслабен от нея. Нямаше какво да се стори. Боже, дори споменът за моментите, които имаше с нея, когато бе напълно облечена и той бе смъртно ранен, бяха достатъчни да го накарат да се размърда в бедрата, пенисът му се втвърдяваше без видима причина. Дори да не бяха на различни страни във войната за трона, никога не би го оставила да дойде при нея, както правят мъжете, когато са омаяни от истинска жена. Онази хладна есенна нощ, когато се бяха срещнали под онова дърво, тя бе изпълнила това по свое собствено усмотрение. Нямаше нищо общо с него като цяло. Но о, как я желаеше въпреки всичко… Внезапно жената пред огъня се изви под сменящите се и свършващи над нея тела и той отново се фокусира върху нея. Сякаш усетила, че има ерекция, бляскавият й и неясен поглед се насочи към него и лека изненада просветна по лицето й — или поне по малката част, която виждаше от него, закрита от предмишницата, която й предлагаше да се храни. В очите й се откри шок. Очевидно не бе забелязала присъствието му, но сега, когато вече го бе видяла, страх, а не страст, ясно проблесна у нея. Тъй като не искаше да прекъсне действието, той поклати глава и направи към нея знак, за да я увери, че нямаше да се наложи да бъде ухапвана от него или по лошо, да прави секс с него. Посланието изглежда си свърши работата, защото уплахата напусна лицето й и когато един от бойците насочи вниманието й към члена си, тя го хвана и започна да го допира до лицето си. Кор се усмихна на себе си мръснишки. Тази курва нямаше да го получи, и все пак тялото му, с всичката си биологична глупост, настояваше да отвърне, сякаш свещената жена би го погледнала после отново. Колко глупаво. Като провери часовника си, той се учуди, когато видя, че вече бе минал един час. Така да бъде. Стига мъжете му да се подчиняваха на двете му главни правила, беше склонен да остави това да продължи. Трябваше да останат значително облечени и оръжията им трябваше да бъдат без сложени предпазители. По този начин, ако ходът на действията се обърнеше, щяха да могат да се защитят бързо. Всъщност беше повече от склонен да им даде това, което искаха. А след това действие? Много от тях щяха да са изпълнени със сили, а както вървяха нещата с Братството… щяха да имат нужда от тях.

Загрузка...