Сбъдната любов

Глава 40

Куин беше наясно, че поставя Блей в неудобно положение. Заради чукането от съжаление. Но, Господи, като погледнеше в тези сини очи, проклетите му бездънни сини очи, готови да го приемат както преди… само това се въртеше в главата му. И да, технически се водеше секс, заради начина, по който желаеше тялото му, и особено една част от него. Ала зад секса се криеше много повече. Не можеше да го опише с думи; боравенето с изразните средства не му се отдаваше. Започна с целувката, защото искаше да усети връзката помежду им. Искаше да покаже на Блей какво има предвид, от какво се нуждае и защо е важно за него: имаше усещането, че целия му свят се срива, и евентуалната загуба на бебето щеше да боли много дълго.

И все пак да бъде с Блей, да усеща жегата, родена от допира помежду им, беше като обещание за изцеление. Дори и да траеше само докато бяха заедно в стаята, пак го искаше и копнееше, а после си припомняше моментите помежду им.

— Моля те, — прошепна той.

Само дето не даде възможност на Блей да отговори. Езикът му се изви като змия и облиза устните на другия мъж, плъзна се в устата му и я завладя. Отговорът на Блей не закъсня и той позволи на Куин да го притисне към възглавниците на дивана.

Две неясни мисли минаха през главата на Куин: вратата беше само затворена, но не и заключена, и той се погрижи за това, като с мисълта си завъртя месинговата топка и заключи. Следващата му мисъл бе, че не може да си позволят да опустошат стаята. Едно бе да остави спалнята си като разрушена от водородна бомба. Но тази стая беше за общо ползване, подредена красиво, с копринени възглавници и модерни завеси, и още много предмети, които изглеждаха лесни за трошене, късане, и не дай си боже, за цапане с петна. Освен това вече беше потрошил Хамъра си, изора градината със самолета, а после спалнята му сякаш беше мината през блендер. Така че лимита му за разрушения за тази година вече беше надхвърлен…

Най-разумно бе да изтичат до спалнята му надолу по коридора и да не дават нови причини на Фриц да се тревожи, но в същия момент талантливите ръце на Блей се стрелнаха към слабините на Куин и започнаха да разкопчават дюкяна му, и брилянтната идея за местенето в спалнята отиде по дяволите.

— О, Господи, докосни ме, — изръмжа и тласна таза си напред.

Просто трябваше да е малко по-спретнат и да се опита да опази чисто. Ако изобщо беше възможно.

Когато дланта на Блей се пъхна в кожените му панталони, Куин изви тялото си силно назад и зачака да го опипат. В стегнатия панталон нямаше много място за сериозно триене, а и чатала на панталона му се врязваше в топките, обаче на него изобщо не му дремеше. Господи, независимо от многото години свирки, чекии и мастурбиране, сега имаше усещането, че го докосват за пръв път. Искаше да върне услугата. Реши да действа, премести гърдите си напред и лицата им се доближиха. Как обичаше да потъва в тия сини очи, докато Блей го изпиваше с поглед разгорещен, див и сияещ. И отзивчив.

Куин го сграбчи здраво и доближи устата му до своята, хапеше устните му, изстрелваше езика си навън, целуваше го като луд…

— Чакай, чакай, — Блей се дръпна назад. — Ще счупим дивана.

— Какв…? — Пичът очевидно говореше на английски, но по дяволите, ако Куин можеше да си преведе в момента. — Дивана?

И тогава осъзна, че беше натиснал Блей толкова силно към облегалката отстрани, че вече бе започнала да се огъва. Очакваше се мебелировката да загине, след като двамата бяха решили да правят секс върху дивана, при условие че тежаха почти двеста и трийсет килограма заедно.

— О, мамка му, съжалявам.

Тъкмо се отдръпна и Блей взе нещата в свои ръце. Куин внезапно се озова по гръб на пода със събрани крака, а панталоните му бяха свалени до коленете. Блестяща идея. Благодарение на Блей, който реши да се прави на командос, члена на Куин реши, че е време да се покаже, удебели се и се изправи, изскочи от панталона и се просна надут и болезнен върху корема му. Той го хвана и го поглади няколко пъти, докато Блей свали кубинките му и ги хвърли настрани. Панталоните си заминаха след тях, и Господ бе свидетел, че Куин изпита за пръв път удоволствие, виждайки как кожата полетя зад гърба му.

И Блей се захвана за работа. Куин трябваше да затвори очите си, когато усети как разтварят бедрата му и ръцете на боеца го издраха от вътрешната страна. Той пусна набъбналия си член незабавно — в крайна сметка, защо сам да се държи, след като Блей можеше…

Обаче другия мъж не го сграбчи с ръка. Пое го с топлата си, влажна уста, която Куин целуваше до припадък преди малко. За секунда, докато устата бавно го лапаше целия, през главата на Куин премина мисъл, от която топките му се свиха — сигурно Сакстън беше научил Блей как да го прави; шибания братовчед безспорно му беше духал многократно и беше получавал свирки. „Спри се”, заповяда си той. Каквито и уроци да бе научил, в момента Блей фокусираше вниманието си върху еректиралия му пенис. Така че нямаше смисъл да задълбава в миналото.

За да се увери, че не сънува, той отвори очите си. Пресвета Дево… Главата на Блей се движеше нагоре-надолу над ханша му, с ръка стискаше основата на пениса на Куин, а с другата си играеше с топките му. И тогава, сякаш очаквал да го погледне, Блей се отдръпна, пусна члена му и облиза устните си.

— Знам, че не искаш да правиш стаята на каша, — провлечено му каза. После изплези езика си и погъделичка пиърсинга на Куин — розовата плът дразнеше сивата бронзова халка с топче.

— По дяволите, свършвам, — излая Куин, усетил събралото се напрежение. — Аз..

Беше безсилен да се спре — все едно някой да скочи от скала и след десетина метра полет да реши да се върне обратно. С малката разлика, че той наистина не искаше да удря спирачки. И не спря. С могъщ рев, който със сигурност бе чут и в съседните стаи, гръбнака на Куин се надигна от пода, задника му се стегна, топките му експлодираха, а пениса му заблъска яко в устата на Блей. Не само слабините му усетиха освобождаването. Оргазмът разтърси цялото му тяло, енергията му се разпиля и той зарови пръсти в килима под него, стиснал здраво зъби, докато свършваше като животно.

За щастие Блей се справи чудесно с „почистването”, а това само засили удоволствието на Куин. Имаше и какво да наблюдава: до края на живота си нямаше да забрави гледката пред него. Устата на другия мъж засмукваше целия му член, бузите хлътваха и той продължи, докато не погълна всичко. И това се повтаряше отново и отново.

Обикновено Куин бе готов да изчезне веднага след това, но когато връхлитащите го вълни най-после утихнаха, той се чувстваше изцеден, ръцете му се свлякоха на пода, коленете му омекнаха и главата му се отпусна. Като пресметнеше и най-малките детайли, това сигурно бе най-върховния оргазъм в целия му живот. Вторият неповторим оргазъм след онзи, който изпита миналата вечер.

— Не мога да мърдам, — едва избоботи.

Смехът на Блей беше дълбок и секси.

— Изглеждаш малко изцеден.

— Може ли да върна услугата?

— Можеш ли да вдигнеш главата си?

— Още ли е закрепена към тялото ми?

— От това, което виждам, да.

Блей се изсмя отново, а Куин вече знаеше какво иска да направи — и донякъде остана изненадан от себе си. Въпреки многобройните си сексуални експерименти, никога не беше позволявал да го чукат. Просто нещата не се случваха така. Той беше завоевателят, той вземаше, той контролираше положението и запазваше превъзходството си. И никак не се интересуваше да предлага задника си. Ала сега го искаше. Имаше обаче един малък проблем — буквално не можеше да мърда. Всъщност имаше и още нещо — как щеше да каже на Блей, че е девствен?

Наистина го желаеше. И ако се стигнеше дотам, искаше Блей да знае предварително. По някаква причина чувстваше, че е важно.

Изведнъж лицето на Блей се озова пред погледа му, и божичко, боецът беше красив, руменина покриваше бузите му, очите му блестяха, масивни рамене скриваха всичко зад него. Усмивката му беше адски секси, толкова самодоволна и самоуверена — сякаш на Блей му беше напълно достатъчно, че бе подарил върховно удоволствие на някого и не изпитваше нужда самия той да свърши. Но това не беше честно.

— Не мисля, че скоро ще помръднеш, — каза Блей.

— Може би. Но мога да си отворя устата, — отвърна Куин мрачно. — Почти толкова широко, колкото и ти.

Унесен в мисли след зверския оргазъм, който подари на Куин, Блей съвсем забрави за собственото си тяло. Работата бе, че след толкова години, в които получаваше само откази, сега изпитваше страшна тръпка, осъзнал надмощието си над другия мъж; в момента той определяше темпото и водеше Куин на онова еротично и уязвимо място, където усещанията бяха много по-силни, отколкото с всеки друг преди него. Точно това се случи.

Вече знаеше как изглежда и звучи Куин, когато свършва, и можеше да каже без да преувеличава, че досега не беше виждал приятеля си толкова превъзбуден, изтегнат на килима, докато мускулите на врата му се напрягаха, коремните плочки се стягаха и таза му се движеше рязко. Оргазмът на Куин продължи буквално двайсет минути. А после просто остана да лежи безмълвен. До този момент Блей не беше забелязвал постоянния цинизъм на лицето на Куин — сбърченото чело, сарказма, изкривил устата му, челюстта, която никога, нито за миг не се отпускаше. Сякаш всички гадости, причинени от семейството му, бяха изкривили завинаги чертите на лицето му.

Не беше съвсем вярно. По време на оргазъма, и сега, когато се поуспокоиха, не се забелязваше никакво напрежение. Лицето на Куин изглеждаше… толкова по-младо, без следа от предразсъдъци, и Блей се зачуди как досега никога не се беше замислял за възрастта му.

— Е, ще ми дадеш ли нещо да смуча, докато се възстановявам? — попита Куин.

— Какв…?

— Казах, че съм жаден. Искам нещо за смучене. — Куин захапа долната си устна и ярко белите му зъби се забиха в плътта. — Ще ми помогнеш ли?

Очите на Блей се завъртяха учудено.

— Аха… мога да ти помогна.

— Тогава ми покажи как сваляш панталоните си.

Блей се изправи толкова бързо на крака, че опроверга законите на физиката, и докато събуваше обувките си, ръцете му трепереха, опитвайки се да разкопчаят панталоните. Оттам нататък нещата се развиха бързо. През цялото време, докато правеше стриптийз, Блей не откъсваше поглед от Куин. Гледаше как отново се възбужда и пениса му се втвърдяваше въпреки случилото се преди малко, здравите му бедра се стягаха и таза му се въртеше, а под опънатата мургава кожа на стегнатия му корем се виждаше всяко потрепване.

— О, да… — изсъска Куин, зъбите на горната му челюст се издължиха и ръката му обхвана пениса, галейки го бавно и продължително. — Така те искам.

Блей задиша учестено и сърдечния му ритъм стигна тавана, когато разноцветните очи на Куин се спряха на слабините му.

— Ето това искам, — изръмжа мъжкаря, пусна своя пенис и протегна двете си ръце.

За секунда Блей не беше сигурен как ще се нагласят в тази поза. Куин лежеше успоредно на дивана, така че нямаше много място…

Коварно ръмжене раздра въздуха, когато Куин сви пръстите си — сякаш нямаше търпение да сграбчи онова, което искаше.

Майната му на предварителното планиране.

Коленете на Блей се подчиниха на повика, свиха се и нагласиха тялото му надолу към главата на Куин. Оттам Куин пое нещата в свои ръце. Дланите му се плъзнаха, сграбчиха пениса и придърпаха, и преди Блей да се усети, едното му коляно беше преместено зад главата на Куин, а другия му крак се озова чак до ханша на приятеля му, отместен встрани.

— О… мамка му… — изръмжа Блей, усетил пениса си между устните на Куин.

Тялото му се премести напред, докато не се озова проснат на възглавниците на дивана, и тогава усети, че всъщност има голямо предимство. Стисна здраво дивана с ръце, разпредели тежестта си между коленете, краката и дланите… и започна да чука бясно любимата уста на Куин. Другият мъж го пое целия, дори когато Блей разгъна коленете си и се отпусна с цялото си тяло. Пръстите на Куин се забиваха в задника му, а невероятното духане, и… божичко, пиърсинга на езика, чиято топчица влизаше в пениса му след всяко засмукване… Блей усети, че в него се надига същия мощен оргазъм като на Куин. И все пак, някъде дълбоко в съзнанието си, се зачуди дали не причинява болка на приятеля си. Както вървеше, щеше да свърши право в стомаха на мъжа, за бога…

Беше твърде късно, за да се притеснява за това. Тялото му надделя и се разтърси от серия мъчителни спазми, преминали по целия му гръбнак чак до краката. И тъкмо когато излезлите от контрол усещания започнаха да отшумяват, светът се изкриви пред него, сякаш чувството му за равновесие се беше изпарило заедно с…

Не, светът си беше наред. Просто Куин го надигна от пода, измъкна се изпод тялото му и сега се нагласяше зад него…

Куин проникна със скоростта на светкавица и другия мъж изстена толкова силно, че сигурно го чуха чак в Канада. Пронизващият писък накара Куин да се намръщи, въпреки напрежението и удоволствието. Дори успяха да разместят дивана. Все тая. Ако случайно счупеха проклетата мебел, щеше да купи нова; сега нищо не можеше да го спре.

Ритъмът беше като наказание, и в този случай Блей не само заслужаваше разплата, но дори си я просеше. С всеки тласък лицето му се притискаше по-силно към възглавниците; с всяко отдръпване не можеше да си поеме дъх; после пак го притискаха и всичко се повтаряше отново.

Блей намести краката си, така че Куин да проникне още по-дълбоко, и смътно забеляза, че бяха изблъскали дивана на една страна, но честно казано не му пукаше, стига да не го избутат чак в коридора. В последния момент, точно преди да свърши отново, той се осъзна за миг и грабна панталоните си, издърпа боксерките от тях и…

Ръката на Куин се пресегна, взе боксерките „Келвин Клайн” и направи всичко, за да задържи разлялата се сперма. Миг по-късно тялото на Блей бе повдигнато от дивана, така че да застане на колене. Куин успя да хване всичко, стискайки здраво главата на пениса му, която продължаваше да тупти…

Свършиха едновременно и виковете им се разнесоха в стаята. Замаян от оргазма, Блей погледна нагоре. В голямото старомодно огледало, закачено между двата прозореца отсреща, видя двамата, все още съединени… и гледката го накара да свърши още веднъж.

По някое време тласъците се забавиха; ритъма на сърцата им се укроти и двамата дишаха по-леко. Продължи да наблюдава в оловното огледало как Куин затваря очи и навежда главата си. Доближи я до гърлото му и Блей усети най-нежния допир. От устните на Куин. После свободната ръка на мъжа се плъзна около тялото му към гърдите на Блей…

Куин замръзна. Отмести се рязко. Отдръпна устните и ръката си.

— Съжалявам, съжалявам. Аз… знам, че не искаш подобни неща от мен.

Лицето на мъжа се промени и доби нормалното си цинично изражение. Блей се почувства ограбен и въпреки това не можеше да му каже отново да се приближи. Куин имаше право — в мига, в който проявеше нежност, Блей изпадаше в паника.

Двамата се отдръпнаха толкова бързо, че Блей не успя да се наслади на усещането за пълнота и притежание. Макар че наистина беше дошъл момента, в който да сложат край. Куин се покашля.

— Ъ… искаш ли да…

— Аз ще се погрижа, — измрънка Блей и отмести ръката на Куин, като сам притисна боксерките към слабините си.

По време на секса тишината в стаята навяваше интимност. Сега просто засилваше шума от движенията на Куин, който се опитваше да обуе кожените си панталони. Майната му.

Отново попаднаха в заешката дупка. Докато се чукаха, усещанията бяха толкова силни и завладяващи, че за тях не съществуваше нищо друго. Обаче след това, Блей усети тялото си замръзнало, някои места по него тупкаха, краката му бяха отмалели и омекнали, съзнанието му беше замъглено…

Нищо не беше сигурно. В никакъв случай.

Насили се да се изправи, събра дрехите си възможно най-бързо и грабна обувките. През това време Куин издърпа дивана на мястото му и внимателно нагласи краката върху вдлъбнатините, които се бяха образували на килима. Подреди и разхвърляните възглавници. Изпъна събрания ориенталски килим. Все едно не беше се случило. С изключение на боксерките, които Блей стискаше в юмрука си.

— Благодаря ти, — каза тихо Куин. — Аз, ъ..

— Аха.

— Ами… мисля да вървя.

— Да.

Това беше. Вратата се затвори зад него. Оставен сам, Блей реши, че има нужда от душ, още храна и после сън.

Вместо това, той остана в хола на втория етаж, загледан в огледалото, припомняйки си какво беше видял. В главата му се въртеше смътна мисъл, че не можеше да продължават да го правят. Не беше безопасно за емоционалното му състояние; всъщност бе равносилно с това да държиш ръката си над запалена горелка отново и отново, само че всеки път, щом преместиш дланта си над пламъка, да намаляваш разстоянието между плътта и изгарящия огън. Рано или късно се появяваха изгаряния трета степен и всъщност те бяха най-малкия проблем. Докато се усетиш и цялата ти ръка избухваше в пламъци.

Мина известно време и той спря да мисли за самосъхранението си. Все пак точно заради него започна всичко. И сега трябваше да спре.

Блей прокара ръка през косата си. Погледна към затворената врата и сви вежди, а съзнанието му кипеше ли, кипеше. Миг по-късно той стана и бързо излезе от стаята.

После се затича.

И след това хукна с всички сили.