Сбъдната любов

Глава 47

Куин беше изминал единадесет мили на бягащата пътечка във фитнес залата на тренировъчния център, когато вратата се отвори. В секундата, в която видя кой е, той скочи на страничните степенки и натисна стоп бутона: Блей стоеше на прага, погледа му прескачаше из стаята, лицето му изглеждаше отвратително — и то не защото някой го беше пребил.

— Какво става? — попита учудено Куин.

Блей зарови ръка в червената си коса.

— Ъ, Лейла е долу в клиниката…

— Мамка му. — Той скочи и тръгна към вратата. — Нещо не е наред ли?

— Не, не, няма нищо. Просто я преглеждат. Това е. — Мъжът отстъпи встрани и освободи изхода. — Предположих, че би искал да знаеш.

Куин се намръщи и спря на място. Докато гледаше изражението на другия мъж, започна да нервничи и стигна до извода, че Блей се опитваше да намекне нещо. Трудно беше да се определи откъде разбра, но все пак, след като си бил приятел с някого още от детството си, се научаваш да разчиташ и най-дребните промени в изражението.

— Добре ли си? — попита Куин.

Блей извърна тялото си по посока на клиниката.

— Аха, разбира се. Тя е в манипулационната.

Ясно, очевидно темата беше приключена. Без значение за какво става въпрос.

Куин изтича по коридора, и почти разби затворената врата. В последния момент обаче чувството за благоприличие го възпря. Някои от прегледите на бременните жени включваха най-интимните части — и макар той и Лейла да бяха правили секс, определено не бяха чак толкова интимни. Почука на вратата.

— Лейла? Там ли си?

След момент доктор Джейн отвори вратата.

— Здрасти, влизай. Радвам се, че Блей те е открил.

Лицето на лекарката не издаваше нищо и той изпадна в истерия. Общо казано, когато докторите се държаха любезно професионално, не следваха добри новини. Застанала зад жената на Ви, Лейла прикова вниманието му, ала вместо нея, той сграбчи ръката на Блей и се вкопчи в нея.

— Моля те, остани, ако можеш, — промълви Куин с крайчеца на устата си.

Блей изглеждаше изненадан, но откликна на молбата и затвори вратата след себе си.

— Какво става? — попита настойчиво Куин.

Погледна към жената: Лейла стоеше със широко отворени очи, с дяволит поглед, треперещите ѝ пръсти си играеха с разпуснатата ѝ, заплетена коса.

— Имаме промяна, — отговори колебливо доктор Джейн.

Настъпи мълчание. Куин почти изпищя:

— Добре, слушайте, хора, ако някой не ми каже какво по дяволите става, ще откача напълно и ще излея гнева си върху обзавеждането…

— Бременна съм, — изплю Лейла.

„И какво точно се е променило?”, зачуди се той и главата му започна да бучи.

— Абортът спря, — каза Джейн. — И тя все още е бременна.

Куин примигна. После поклати глава, но не по нормалния начин, както когато възприемаш нечии думи. Не, той я раздруса, все едно клати снежна стъклена топка.

— Не схващам.

Доктор Джейн седна на въртящия стол и отвори картона на краката си.

— Тъкмо ѝ направих кръвния тест. Нивото на хормоните ѝ е леко повишено…

— Повръща ми се, — Лейла ги прекъсна. — Наистина…

Всички хукнаха към бедната жена, но Блей се оказа най-умен. Взе кошчето за боклук и го подаде на Избраницата да го ползва. Тя започна да повръща и Куин отметна косата ѝ назад, но самия той се почувства леко замаян.

— Тя не ми изглежда добре, — обърна се той към лекарката.

Джейн срещна погледа му над главата на Лейла.

— Това е нормална част от бременността. Очевидно и при жените вампири симптомите са същите…

— Но тя кърви…

— Вече не. Направих ѝ ултразвук. Видях гестационния сак. Тя все още е бременна…

— О, мамка му! — извика Блей.

За секунда Куин не можеше да проумее защо приятеля му изпсува. И тогава осъзна… тавана беше сменил мястото си със стените. Не, чакай. Той припадна. Последната му мисъл бе, че е страхотно, че Блей го хвана точно преди да се стовари като талпа.

В английския език съществуваха много по-важни думи от „в”. Съществуваха модерни думи, исторически думи, думи, които означаваха живот или смърт. Имаше многосрични, за които превърташ езика си, за да ги изречеш, и жизненоважни, които започваха и спираха войни… и дори поетични безсмислици, които звучаха като симфония, когато излизаха от устата. В общи линии „в” не играеше на голямата сцена. Едва се дефинираше като дума и откакто беше в употреба, служеше единствено като мост, като тръбопровод за думите с важно значение в дадено изречение.

Обаче в един определен контекст, тази скромна буква си беше голяма работа. В-любен.

Разликата между „да обичаш” някого и да си „в-любен” беше като извивките на Гранд Каньон. Като главата на карфица за целия Среден Запад. Все едно да чуеш въздишката на ураган.

— Сега разбирам защо той…

Блей седна на пода на манипулационната с отпуснатото тяло на Куин в скута си и повече не чу нито дума от това, което каза Лейла. Дали не беше нещо от сорта на „обича те”. Той вече знаеше, че другия мъж го обича като приятел от десетилетия. И това не променяше нищо. А дали не беше добавила едно „в” като „В-любен”? В този случай той се замисли дали да не издърпа медальона на Куин и да напише с малки букви на него „ти си единственият”.

— Как е другия ми пациент? — попита доктор Джейн, докато Лейла лягаше отново на купетката.

— Диша, — отговори Блей.

— Ще се съвземе.

„Да се надяваме”, помисли си Блей и се загледа в лицето на Куин — сякаш отпуснатите му черти на припадналия мъж можеха да дадат отговор на надеждите му.

Избраницата вероятно не беше казала „влюбен”. Не можеше да е това. Просто отказваше да повярва, че страхотния секс помежду им бе способен да пренапише нечии думи.

— Сигурна ли си, че това е добре, — чу Лейла да пита доктор Джейн.

— Повръщането? Съдейки по онова, което Елена ми сподели, може да се счита като симптом на успешна бременност. Всъщност може да бъде знак, че всичко върви добре. Заради хормоните е.

— Нали не се налага да се връщам при Хавърс?

— Ами, Елена се прибира тази вечер след гостуването при баща си. Така че трябва да разберем дали ще е съгласна да ти помогне, и тогава ще преценим какво да правим. Няма да те лъжа… мисля, че е чудо.

— Съгласна съм.

Докато жените разговаряха, Блей наблюдаваше затворените клепачи на Куин. Наистина беше чудо. Направо…

Като по команда мъжа се окопити, плътните му, тъмни мигли трепкаха, докато се опитваше да разбере доколко е сериозно положението и дали трябва да остане в съзнание.

— Лейла! — изкрещя и се изправи рязко.

Блей се отдръпна и го остави да стане. Почувства се малко глупаво. Особено когато Куин скочи на крака и хукна към жената. Блей остана на мястото си, подпрял гръб на затворените шкафчета под мивката, коленете му стърчаха сгънати, а ръцете му бяха опрени на бедрата. Макар да го разкъсваше на парчета, стоеше и наблюдаваше двамата — ръката на Куин супер нежно отместваше русите коси от лицето на Лейла. Той ѝ говореше нещо, нежно и успокояващо.

Преди да се осъзнае, Блей се озова в коридора и тръгна, без да знае накъде. Беше трудно да приеме съчувствие от Куин, но още по-трудно бе да гледа как го дава на някой друг — дори и този друг да го заслужаваше. Мисълта, че през периода си на нужда Лейла бе получила същото, което той получаваше през последните два дни, накара сърцето му да се свие — и това не беше най-лошото. Очевидно якото чукане бе изпълнило биологичното си предназначение. Тя беше забременяла — и благодарение на Пейн той имаше усещането, че ще задържи бременността.

В крайна сметка посещението при сестрата на Ви предния ден се оказа правилно решение. Естествено, само ако предположеше, че това бе причината за огромния обрат. Но въпреки това, макар да нямаше никакъв смисъл, той усещаше…

— Добре ли си?

Той спря на мига — гласа на Куин му подейства като шок. Всеки друг би предположил, че мъжа ще остане с Избраницата. Той се стегна, пъхна ръце в джобовете и пое дълбоко дъх, преди да се обърне.

— Да, добре съм. Предположих, че двамата ще искате да останете насаме.

— Мерси, че ме хвана. — Мъжът вдигна ръце. — Не знам какво се случи вътре.

— Почувства облекчение.

— Предполагам.

Настъпи неловко мълчание. Но и двамата бяха специалисти в тази област, така че нищо ново.

— Слушай, мисля да се върна в къщата. — Блей сложи усмивка на лицето си с надеждата приятеля му да се върже. — Една нощ почивка ще ми се отрази добре.

— О, да. Сакстън вероятно те чака.

Блей отвори уста, но после улови онова „Защо?”, което се канеше да излети между устните му.

— Да, със сигурност. Грижи се за твоето момиче. Може би ще се видим на Последното хранене.

Той се отдалечи и се шмугна в офиса, осъзнал, че се държи като страхливец, криейки се зад несъществуваща връзка. Но пък когато се порежеш лошо, имаш нужда от превръзка.

Исусе, нищо чудно, че Сакстън скъса с него.

Какъв шибан романтик се извъди.