Сбъдната любов

Глава 31

— Точно това търся.

Докато говореше, Трез обиколи огромния празен склад, а стъпките от тежките му ботуши отекваха в пространството. Агентката по недвижими имоти, застанала до вратата зад него, изглеждаше облекчена и Трез го усети. Пазаренето с хората беше лесно като да откраднеш близалка от бебе.

— Може да преобразите тази част на града, — заговори жената. — Пред вас се открива истинска възможност.

— Съвсем вярно. — В действителност мястото едва ли беше подходящо за магазини и ресторанти с изискана клиентела. По-скоро ставаше за няколко студия за татуировки и пиърсинги, евтини закусвални и може би порно киносалон.

В крайна сметка тези неща не го притесняваха. Дори и сутеньорите се гордееха с работата си, а и той самия имаше склонността да се довери повече на някой, който прави татуировки, отколкото на така наречените „издигнали се граждани”.

Трез се завъртя наоколо. Мястото беше гигантско, височината и широчината му бяха почти еднакви, с много редици прозорци едни над други — доста от тях бяха изпочупени и покрити със шперплат. Покривът изглеждаше стабилен, покрит с гофрирани ламаринени листове, които пазеха от снега, но не и от студа. Подът беше бетонен, но очевидно под него имаше още един етаж — на определени места по земята бяха разположени люкове, но очевидно никой от тях не можеше да се отвори с лекота. Електричеството изглеждаше добре, въпреки че нямаше следа от вентилационна система или климатици, а водопровода бе пълен ужас. Той, обаче, виждаше помещението по съвсем различен начин в съзнанието си, направо си го представяше — клуб от класата на Лаймлайт. Естествено, проекта щеше да погълне много средства, и щеше да отнеме няколко месеца, преди да бъде завършен, ала накрая Колдуел щеше да си има ново модерно заведение, а той щеше да разполага с още един източник на печалби. И така всички печелеха.

— Имате ли вече оферта?

Трез погледна към жената. Беше абсолютна професионалистка в черното си вълнено палто, хубавия костюм и полата под коляното — почти цялата ѝ кожа бе покрита, и то не само защото бе декември. И макар да излъчваше строга официалност с пригладената си коса, за Трез изглеждаше красива като всички други жени: имаше гърди и мека нежна кожа, и място между краката, с което да си поиграе. А и тя го харесваше. Разбра го заради начина, по който отместваше погледа си от него, а и заради факта, че не знаеше какво да прави с ръцете си — първо ги пъхна в джобовете на палтото, после започна да си играе с косата, придърпа и приглади копринената си риза….

На ум му идваха няколко неща, с които да занимае ръцете си. Трез се усмихна и тръгна към нея — спря едва когато навлезе в личното ѝ пространство.

— Да, искам го.

Потвърждението удари точното място, и бузите ѝ мигновено се зачервиха не от студа, а от възбуда.

— О, добре.

— Къде искате да го направим? — попита той провлачено.

— Да подпишете договора, нали това имате предвид? — Тя се покашля. — Всичко, което се изисква от вас, е да ми кажете какво… искате и аз… ще довърша процедурата.

Супер, не беше свикнала със случайния секс. Колко сладко.

— Тук.

— Моля? — най-после го погледна в очите.

Той се усмихна бавно и внимателно, така че зъбите му да не се покажат.

— Офертата. Нека я изготвим тук.

Очите ѝ се ококориха.

— Наистина ли?

— Да, наистина. — Той се приближи още малко, но още не се докосваха. Щеше да му достави удоволствие да я съблазни, но трябваше да се увери, че тя е сто процента съгласна. — Готова ли сте?

— Да… подпишем… договора.

— Аха.

— Тук, ъх, тук е студено, — отвърна тя. — Може би в моя офис? Там изготвяме… повечето… от офертите.

Изневиделица от нищото го връхлетя образа на брат му, седнал на дивана у дома, втренчен в него, сякаш е огромен проблем — и когато образа се заседя, той осъзна, че е правил секс с всяка жена, изпречила се на пътя му през последните… мамка му, от колко дълго?

Е, очевидно, ако не бяха в подходяща възраст, за да имат партньор, не се занимаваше с тях. Избягваше и тези в период на овулация. Което свеждаше бройката до колко — дузина, или две? Чудесно. Какъв герой.

Какво, по дяволите, правеше? Не искаше да се връща в офиса на жената — най-малкото защото не разполагаше с достатъчно време, ако искаше да бъде в Желязната Маска за откриването. Така че единствената възможност оставаше точно тук, изправени, полата ѝ вдигната до кръста, краката ѝ около ханша му. Бързо, по същество, и после всеки по пътя си. И това, разбира се, след като ѝ каже колко пари е готов да плати за сградата.

И после какво? Надали щеше да я изчука при подписването. Рядко повтаряше, и то само ако жената го привличаше адско много или ако наистина изпитваше голяма възбуда — а в този случай не беше така. За бога, в крайна сметка какви бяха облагите му от изживяването? Нямаше да я види гола. Нито пък кожата им щеше да се трие една в друга. Освен ако… ама разбира се. Кога за последно беше истински с жена? По обичайния, нормален начин. С вечеря, малко музика, целувки по врата, които водят до спалнята… после продължителен, бавен, търпелив секс, последван от няколко оргазъма. И без паническо задушаване, когато всичко свърши.

— Няма ли да кажеш нещо? — жената го гледаше любопитно.

Ай Ем винаги имаше право. Нямаше нужда да продължава с глупостите. По дяволите, дори не изпитваше влечение към агентката на недвижими имоти. Тя стоеше пред него, под ръка, а и сватбения пръстен на ръката ѝ предполагаше, че няма да създава много неприятности след това, защото имаше какво да губи.

Трез отстъпи назад.

— Слушай, аз… — Телефонът в джоба на палтото му зазвъня и той си помисли, че момента е перфектен. Погледна го — беше Ай Ем. — Извини ме. Трябва да отговоря. — Хей, какво правиш, малкото ми братче?

Ай Ем отговори тихо, сякаш снишил гласа си.

— Имаме компания.

Тялото на Трез се напрегна.

— Каква и къде?

— Аз съм вкъщи.

О, проклятие.

— Кой е?

— Спокойно, не е годеницата ти. Анс Лай е тук.

Първосвещеника. Фантастично.

— Ами, зает съм.

— Не е дошъл да види мен.

— Тогава по-добре да се връща там, откъдето е дошъл, защото за него съм супер зает. — Отсреща настъпи мълчание и той избухна. Не можеше да стои на едно място, затова закрачи наоколо: — Слушай, какво очакваш да направя?

— Да спреш да бягаш и да разрешиш проблема.

— Няма с какво да се справям. По-късно ще се видим, става ли?

Чакаше да чуе отговор. Вместо това връзката прекъсна. Все пак, когато очакваш брат ти да разчисти бъркотията ти, не може да искаш да се сбогува с теб с топли чувства.

Трез затвори и хвърли поглед към агентката. Усмихна се широко, отиде до нея и погледна надолу. Устните ѝ бяха малко по-тъмно червено коралово от нужното, но на него не му пукаше. Червилото нямаше да остане дълго на устните ѝ.

— Нека ти покажа колко горещо може да стане тук, — каза той с мръснишка усмивка.

В същото време в имението на Братството, в стаята на Лейла, между замесените в ситуацията се усещаше по-ведро настроение. Фюри вече не се опитваше да превърне Куин в стенен орнамент, Лейла стоеше, докато я преглеждаха. И вратата най-накрая бе затворена, така че случващото се щеше да стане само пред погледа на четиримата свидетели. Куин с нетърпение очакваше д-р Джейн да проговори. Тя най-после преметна слушалката около врата си и седна. Изражението ѝ не му даваше никаква надежда.

Не разбираше. Беше видял дъщеря си пред портата към Небитието: когато го пребиха и оставиха да умре покрай пътя, той се възнесе бог знае къде и се озова пред белия портал… и видя пред портите младо момиче, чиито очи отначало изглеждаха един цвят, ала после едното стана синьо, а другото зелено като неговите. Ако не беше станал свидетел на това, вероятно никога нямаше да легне с Лейла. Ала беше толкова сигурен, че това е съдбата, и никога не изпита грам съмнение…

Мамка му, може би малкото щеше да е резултат от връзката му с друга, някъде в бъдещето. Имаше малка вероятност отново да преспи с някоя друга. Всъщност никаква. След като Блей веднъж му се отдаде….

Абсолютно никаква.

Дори ако той и бившия му приятел никога повече не се озовяха под завивките, той нямаше намерение да бъде с никой друг. Кой можеше да се сравни с Блей? А и целомъдрието беше по-добре от това да се задоволиш с втория си избор, защото засега вселената му предлагаше само това.

Д-р Джейн прочисти гърлото си и пое ръката на Лейла.

— Кръвното ти налягане е малко по-ниско. Пулсът ти е бавен. Мисля, че и двете могат да се покачат, ако се нахраниш…

Куин буквално скочи върху леглото и протегна китките си напред.

— Веднага, ето. Давай…

Джейн сложи ръка върху китките му и се усмихна.

— Обаче това не ме притеснява толкова.

Той замръзна и с ъгъла на окото си видя как Фюри също застина.

— Ето какъв е проблема. — Докторката отново насочи вниманието си към Лейла и заговори меко и нежно: — Не знам много за бременността при вампирите, и колкото и да ми е неприятно да го кажа, но мисля, че отново трябва да отидеш при Хавърс. — Вдигна ръка, сякаш очакваше споровете да започнат. — Важно е за нея и за малкото — трябва да я заведем при някого, който може да я лекува правилно, макар че при други обстоятелства, никой от нас не би почукал на вратата на онзи човек. И, Фюри — тя погледна към брата — ти трябва да отидеш с нея и Куин. Присъствието ти ще улесни всички.

След думите ѝ всички стиснаха устни.

— Права е, — каза най-накрая Куин. И после се обърна към Примейла. — А ти трябва да кажеш, че си бащата. Така ще ѝ обърнат повече внимание. Ако аз се представя за бащата, той дори може да откаже да се погрижи за нея — ще се отнесе с нея като с пропаднала, изчукана от недъгавия. Може да ни обърне гръб и да не ни приеме.

Фюри отвори уста. И я затвори. Нямаше какво повече да се каже. Фюри извади телефона си и се обади в болницата, за да съобщи, че са на път, и по гласа му личеше, че е готов да подпали мястото, ако Хавърс и екипа му объркат нещо. Уредиха и това, и Куин се приближи към Лейла. С нисък глас ѝ каза:

— Този път ще е различно. Той ще се погрижи за теб. Не се притеснявай, с теб ще се отнесат като с кралица.

Очите на Лейла се бяха разширили, ала все още се държеше.

— Да. Добре.

В крайна сметка братът не беше единствения, готов да се нахвърли. Ако Хавърс отново покажеше към Лейла отвращение, типично за глимера, Куин бе готов да разбие на пух и прах егото му. Лейла не заслужаваше скапано отношение, дори и защото бе избрала да се чифтоса с отхвърления.

По дяволите, може би щеше да е по-добре, ако изгуби бебето. Наистина ли искаше да прокълне детето, което щеше да носи неговото ДНК?

— И ти ще дойдеш, нали? — попита тя, може би пропуснала част от думите.

— Да. Ще бъда там.

Когато Фюри затвори, погледа му прескачаше между двамата и жълтите му очи се присвиха.

— Добре, ще ни приемат веднага, щом отидем. Фриц ще загрее мерцедеса, но ще карам аз.

— Съжалявам, — каза Лейла и се загледа в прекрасния мъж. — Знам, че подведох Избраниците и теб, но самия ти ни каза да дойдем от тази страна и да започнем да живеем.

Фюри сложи ръце на кръста си и въздъхна. Поклати глава и по изражението му стана ясно, че ако имаше възможност, щеше да я предпази от всичко.

— Да, аз го казах. Аз съм причината за това.