Сбъдната любов

Глава 32

На това му се казва могъща сила, помисли си Кор, докато разглеждаше войниците си, въоръжени и готови за нощ, изпълнена с битки. След денонощие на възстановяване, последвано от групово хранене, бяха нетърпеливи да излязат навън и да открият враговете, и той бе готов да ги пусне от подземието на склада.

Имаше само един проблем: някой обикаляше отгоре. Като по команда стъпките се преместиха над дървения капак над главата му. През последния половин час следеше движението на неканените гости. Единият тежеше доста и имаше мускулесто тяло. Другият гост бе доста лек — може би жена. Обаче не можеше да улови никаква миризма — подземното ниво беше херметически затворено.

Вероятно просто двама души минаваха оттук, въпреки че се чудеше и не можеше да си обясни защо двама, очевидно не бездомници, ще скитат наоколо през студената нощ? Които и да бяха, по каквато и причина да бяха дошли, обаче, той щеше да защитава правата си на незаконно настанил се, какъвто бе в действителност.

Нямаше да навреди, ако изчака. Ако можеше да избегне клането на няколко безполезни човешки същества, означаваше, че щеше да продължи да използва мястото напълно необезпокояван. Никой не каза нищо, когато стъпките продължиха. Гласовете се смесваха — нисък и висок. После звънна телефон.

Кор проследи звъненето и последвалия разговор, като се придвижи безшумно до другия люк, където се спря човека, водещ разговора. Застинал, той слушаше напрегнато и улови половината от много безинтересен разговор, който не подсказваше по никакъв начин що за хора обикалят горе.

Не след дълго непогрешимите звуци от секс се просмукаха долу. Зайфър се изсмя тихо и Кор хвърли поглед към копелето, за да го накара да млъкне. Макар всички люкове да бяха затворени отдолу, никога не се знаеше какви беди могат да донесат в даден момент тези плъхове без опашки.

Придвижвайки се безшумно, той се премести до вратата в другия край на склада, онази, която се отваряше към помещение, което приличаше на офис на склададжията. Открехна внимателно люка, стисна едно от оръжията си, дематериализира се навън и вдиша. Не беше човек. Така де, едното от съществата бе човек… ала другото не. В ъгъла външната врата се затвори и ключалката изщрака. Придвижвайки се като призрак през помещението, Кор притисна гръб към яката тухлена стена и надникна през един от замъглените прозорци. На подобието на паркинг отпред светнаха фарове.

Той се дематериализира навън през едно счупено стъкло и се стрелна към покрива на склада отсреща. Това вече бе интересно. Долу стоеше сянка — седнал зад волана на БМВ-то, свалил прозореца до долу, а на джипа се бе облегнала човешката жена. За втори път налиташе на сенки в Колдуел. Те бяха опасни.

Извади телефона си, откри по снимките в указателя си номера на Троу и нареди на войниците си да тръгват на бой. Можеше да се справи сам с двамата, които си тръгваха.

Някъде долу, сянката се протегна и придърпа за врата жената към него, а после я целуна. После запали колата, даде назад и потегли, без да се обръща. Кор хукна от покрив на покрив, следвайки мъжа, който се отправи към района на нощните клубове по пътя, който се движеше успоредно на реката.

Първоначално изпита хлад, все едно вятъра бе сменил посоката си, ледения порив като че идваше зад него, а не го връхлетя в лицето. После си помисли… не. Студът идваше от вътрешността му. Каквито и вълни да усещаше, всички идваха изпод кожата му…

Неговата Избраница беше някъде наблизо. Неговата Избраница. Незабавно изостави следата на сянката, смени посоката и се приближи до река Хъдсън. Какво ли правеше в този район…

Намираше се в кола. Пътуваше с кола. Инстинкта му подсказваше, че се движи с много висока скорост и няма да може да я проследи. Единственото обяснение бе, че се намира на северния път и се движи с повече от сто километра в час.

Тръгна обратно по посока на редиците складове, и се фокусира върху посоката, от която получаваше сигнала. Бяха изминали месеци, откакто за последно се храни от нея, и с ужас осъзна, че връзката, създадена от кръвта ѝ, потекла в неговите вени, бе започнала да избледнява — до такава степен, че не можеше да засече колата. Ала после забеляза луксозния седан, защото той намали, когато наближи изхода, преди пътя да се отклони към мостовете. Дематериализира се върху подпорните греди и застопори кубинките си на върха на една от вертикалните тръби на моста, докато чакаше колата да мине под него. След момент тя премина бавно, продължи напред и се отправи към половината от града, разположен от другата страна на реката.

Той продължи да следи колата, като спазваше безопасна дистанция, но все пак не можеше да заблуди никого. Ако той можеше да усети своята Избраница, означаваше, че и тя може да го надуши.

Въпреки това нямаше намерение да изгубва следите ѝ.

Куин се настани на предната седалка на мерцедеса, пистолета му Хеклер и Кох четиридесет и пети калибър дискретно се поклащаше на кръста му, и погледа му непрестанно се местеше между огледалото за задно виждане към страничното огледало и после към предното стъкло. Господи, толкова много неща трябваше да се обяснят и оправят. Лейла и малкото. Инцидента с Чесната. Онова, което Куин причини на собствения си братовчед предната вечер. И разбира се, ситуацията с Блей.

О, Господи… Блей. Когато Фюри приближи изхода на пътя, който водеше към мостовете, мозъка на Куин остави настрана притесненията за Лейла и започна да си припомня всякакви картини, звуци и вкусове от случилото се през деня. Осъзнаваше, че случилото се между тях не беше сън, и тялото му помнеше всяко движение, все едно секса се бе отпечатал върху плътта му и завинаги промени начина, по който изглеждаше. И въпреки това, когато му се наложи да се справя с ново-възникналата драма, кратката им среща му се стори праисторическа, все едно не се бе случила предната вечер. Страхуваше се, че няма да се повтори никога. „Никога повече не ме докосвай по този начин.”. Изръмжа и разтри главата си.

— Не е заради очите ти, — каза Фюри.

— Какво?

Фюри погледна към задната седалка.

— Хей, как сте там? — попита той жените. Когато д-р Джейн и Лейла отговориха положително, той само кимна. — Вижте, за секунда ще вдигна преградата, става ли? Всичко е наред, да знаете.

Братът дори не им даде възможност да отговорят и Куин замръзна на мястото си, когато преградата зад него се вдигна, разделяйки седана на две части. Нямаше да избяга от очната ставка, ала и не гореше от желание да проведе разговора, а щом Фюри вдигна преградата, се очакваше грозна картина.

— Не очите ти са проблема, — каза Братът.

— Прощавай?

Фюри се извърна.

— Не се вбесих заради дефекта, свързан с очите ти. Лейла е влюбена в теб…

— Не, не е.

— Виждаш ли, сега наистина ме вбесяваш.

— Попитай я.

— Докато абортира твоето бебе? — отсече братът. — Да, точно това ще направя.

Куин трепна и Фюри продължи.

— Гледай какво е положението с теб. Обичаш да живееш на ръба и да дивееш — честно, смятам, че дори ти помага да се справиш с гадостите, на които си бил подложен от семейството си. Ти си като иконоборец — отричаш всичко традиционно и мразиш правилата. Нищо не може да те нарани. И дори и да не ти се вярва, поведението ти не ме тревожи. Прекарвай нощите и дните си както можеш. Но в мига, в който разбиеш сърцето на някоя невинна — особено ако е под моята опека, — тогава вече имаме проблем.

Куин погледна навън през прозореца. Първо, браво на големия мъж до него. Мисълта, че го съдеше заради характера му, а не заради генетичната мутация, му подейства освежаващо. Не че не беше съгласен с брата — наистина се държеше така допреди година. Преди това наистина му беше изтървал края и то във всяко отношение. Сега бе променен.

Очевидно мига, в който Блей намери половинката си, му подейства като ритник в ташаците и най-после го накара да порасне.

— Вече не съм такъв, — отговори той.

— Значи наистина си готов да се обвържеш с нея? — Когато той не отговори, Фюри вдигна рамене. — И ето те отново. Последното, което ще кажа — отговорен съм за нея законно и морално. Може и да не се държа като типичния Примейл в някои аспекти, но към останалите си задължения се отнасям съвсем сериозно. От мисълта, че си я забъркал в тази каша, ми се повдига, и не мога да повярвам, че не го е направила, за да ти угоди — каза, че и двамата сте искали малко? Сигурен ли си, че не си бил само ти, а тя го е направила, за да те ощастливи? Това ми звучи повече като нея.

Въпросът бе риторичен. Куин не можеше да критикува логиката, дори и да бе погрешна. Ала когато прокара ръка през косата си, реши да запази за себе си факта, че Лейла го потърси и сама отиде при него. Ако Фюри искаше да мисли, че вината е изцяло негова — щеше да го понесе. Бе готов да понесе всичко, което ще откъсне вниманието и натиска от Лейла.

Фюри се загледа в него.

— Не е редно, Куин. Истинските мъже не постъпват така. Виж положението, в което се намира тя. Ти ѝ го причини. Заради теб е на задната седалка на колата, а това никак не е редно.

Куин затвори очи и ги стисна. Думите на Фюри щяха да отекват в съзнанието му през следващите сто години. Може и повече.

Когато се качиха на моста и оставиха мигащите светлини на центъра зад себе си, той стисна здраво прокълнатата си от бога уста, и Фюри също замълча.

В крайна сметка братът каза всичко, което имаше да се каже.