Сбъдната любов

Глава 67

Докато Куин наблюдаваше представлението, езикът му се показа и облиза устните му.

Насред празната стая Блей се беше покачил върху болничното легло, перфектното му тяло бе приведено напред, за да може да се храни от вената на Избраницата, ръцете му — тези способни, тренирани и здрави ръце — държаха крехката китка до устните си с нежност, сякаш дори в гърча на глада и храненето, той пак беше джентълмен.

Докато продължаваше да пие, тялото му се приближаваше дори повече, гръдният му кош се разширяваше и свиваше с всеки негов дъх, главата му леко се местеше при всяка глътка.

Куин можеше просто да си остане там, където беше. Така му се искаше да бъде също на леглото, да извие това тяло, за да се появи отзад. Искаше му се да е до врата му, докато Блей пие от Избраницата. Искаше да го чука дванадесет или петнадесет часа без да спира, когато и двамата приключат.

След цялата драма с Лукас, тази кратка и напрегната почивка от шока и болката невероятно и виновно облекчение: беше просто прекалено хубаво, че да се фокусира върху нещо такова — умореният му ум и изтощеното му тяло се готвеха да бъдат презаредени, за да може да се върне към реалността, отново силен за битка.

Боже, брат му…

Като поклати глава, той съзнателно даде на мозъка си нещо еротично, с което да се заиграе: докато ръката на Блей се спусна между краката му и намести нещо там, на него му стана доста ясно, че беше изцяло твърд.

Сякаш и тази изкусителна миризма не го правеше очевидно.

Точно когато Куин беше на ръба да излезе от контрол, Блей вдигна глава и издаде звук на задоволство. След това мъжът облиза раните, които беше направил.

Знаеш ли какво, помисли си Куин. Майната му на храненето. Всичко, от което имаше нужда, беше Блей…

— И вие, господине? — попита Избраницата.

По дяволите. Вероятно се налагаше да го направи.

Освен това Блей очевидно беше в състояние след хранене, тялото му бе бавно, очите — замъглени — и Куин се възползва от това, намести се между него и Избраницата, задникът му се опря в члена на Блей, когато се качи на леглото.

Блей простена, а Куин се приведе и хвана китката на жената. Задържа я с една ръка, а другата използва, за да дръпне края на впитата си тениска, после завря ръката на Блей в предната част на собствените му панталони.

Куин заглуши собствения си стон като отпи от вената на Избраницата, но звукът от Блей се чу.

Може би Избраницата щеше да предположи…

Очите на Куин се отвориха, когато Блей го удари, триенето заплашваше да го накара да свърши точно там и сега, което не беше нещо, което искаше да направи пред Селена.

Но, о, по дяволите, това беше…

Спусна собствената си ръка там, засили движението.

И Блей просто стисна здраво топките си.

Куин свърши при следващата си глътка, оргазмът се изстреля от него преди да успее да си помисли за каквото и да било скучно и неприветливо разсейване, удоволствието изригна с такава сила, че сякаш излезе от собствената си кожа.

Подсмихването на Блей беше толкова секси.

Както и да е, отплатата си е кучка и щеше да го докаже, Куин се закле пред себе си.

И както излизаше, не можеше да дочака за това. Той отдели зъбите си и спря да пие преди да се е наситил, тъй като жаждата му за нещо друго напълно беше взела превес и нямаше търпение да отпрати Селена.

Изведе Избраницата любезно, но доста набързо като че беше на автопилот — нямаше идея какво говореше, ала поне тя се усмихваше и изглеждаше доволна, така че вероятно го беше направил правилно.

Съвсем съзнателно обаче заключи вратата.

Като се обърна, завари Блей изтегнат и в очакване — ръката му се движеше нагоре-надолу между краката му. Зъбите му все още бяха удължени от храненето, а очите му блестяха под натежалите клепачи и о, по дяволите, беше секси…

Куин изрита кубинките си. Както и кожените панталони. Свали тениската.

Блей свърши преди дори да тръгне към леглото, мъжът се извиваше и стенеше, докато главата му падаше на възглавницата и бедрата му се стягаха.

Сякаш голият задник на Куин бе твърде много и не можеше да издържи.

Най-добрият. Комплимент. На. Света.

Куин се хвърли към леглото, метна се върху Блей, намери кадифените му устни и ги целуна. Дрехите се разкъсаха — копчетата на дюкяна на кожените панталони на Блей изхвърчаха и се приземиха като монети по пода, тениската му се разхвърча на парчета. И бяха тяло до тяло, нищо не ги делеше, само плът: докато се увиваха един около друг, Куин осъзна какво иска. И беше прекалено отчаян и гладен, за да поиска любезно — или дори да говори за това.

Можеше само да се откъсне от устните му, да се отдалечи малко… и да го дръпне отзад, притегли мъжа към себе си, докато той изтегна крак нагоре.

И ти да видиш, Блей поемаше оттук натам. И знаеше какво точно да прави…

Куин усети как го наместват с груби ръце, преди да усети беше на колене, лицето му беше към матрака, дъхът му се усещаше като парен чук в устата му. Всичко беше толкова непознато, да оставиш друг да поеме контрола — чувстваше се и уязвим, макар че искаше…

— О, по дяволите! — извика той, когато го усети, смесица от болка и удоволствие, разтягане и наместване, събрани в коктейл, който го накара да се възбуди толкова, че чак му се привидяха звезди.

И тогава Блей започна да се движи.

Куин хвана ръцете му и се изви назад, задържайки се, докато цялото това нещо с девствеността се изпаряваше във въздуха, но беше хубаво.

О, човече, адреналинът бе невероятен и ставаше по-добре. Ръката на Блей се прокрадна през гърдите му и се спря там, ъгълът се промени, проникванията ставаха все по-дълбоки и по-дълбоки, по-бързи и по-бързи, леглото започна да се клати напред-назад до стената, задъхването в ушите му ставаше все по-силно и по-силно…

Връхната точка бе най-невероятният оргазъм, който бе получавал, не само неговото свършване, но и на Блей, как се затягаше около него, как бедрата му се движеха, как тазът му се мърдаше, огромните му ръце задържаха и двама им на леглото…

Когато Блей свърши, тласъците бяха толкова мощни, че главата на Куин се удари в стената — не че той забеляза или му пукаше. И после пенисът му започна да получава мускулни спазми…

И Куин се чувстваше добре наистина за пръв път в живота си. Беше… нещо по-кратко и от чудо.

Обикновено отнемаше малко време Блей да възстанови сили. И някак забавно, на Куин му беше добре от това.

Когато нещата най-накрая достигнаха пауза, която траеше повече от минута и половина, Куин реши да отпусне напрегнатите си ръце и се отпусна на леглото на една страна. Блей изглежда също беше изтощен, тялото му направи същото и се изтегна зад Куин.

Ръката на Блей остана на място.

И това, което имаше значение сега, въпреки цялото преживяване, беше отпуснатата тежест на тази ръка. Както лежаха, не бяха просто двама мъже, които бяха правили секс и лежаха един до друг, … а любовници.

Всъщност никога досега не беше имал любовник — и не защото за първи път се беше отдал в живота си. Беше правил много секс. Ала никога не се бе намирал някой, който да иска да го държи след това.

Да… Блей беше първият му истински любовник…

И макар че щеше да пропусне да отдаде тази чест на мъжа, що се отнасяше до него, струваше му се уместно, че и за Блей е така. Никой не можеше да ти отнеме първия — и се считаше за късметлия. Беше чувал от слуховете, че в много случаи е наистина болезнено — за жените — или просто някакво движение, нищо съществено.

Това той щеше да помни винаги.

Зад него Блей все още дишаше тежко, топлина се отделяше от него, телата им все още бяха в едно.

И на Куин му се прииска да се възползва от тази тишина: все така кротко — сякаш може би не искаше да се движи бързо, за да не забележи мъжът — той обхвана ръката на Блей със своята… и после постави своята върху тази на приятеля си.

Затвори очи и се замоли това да не е проблем. Да останат така просто за още малко.

По дяволите, внезапният страх, който почувства, не беше нищо повече от кратко мъчение и го накара да се замисли за същността на смелостта.

Точно колко малко имаше от нея, когато станеше дума за Блей. От нищото си спомни как казваше на мъжа, че се вижда с жена в продължителна връзка. Че това беше причината, поради която не можеше да приеме това, което му предлагаше Блей. В онзи момент мислеше наистина всяка дума, но не беше вярвал дълго в това убеждение.

Тогава си беше същински страхливец, нали…

— Боже, чувствам се отворен, — прошепна той.

— Какво? — дочу той сънливия отговор.

— Чувствам се… — гол.

Дали Блей щеше да се отдръпне точно сега? Щеше да се счупи на парченца, които никога нямаше да могат отново да си паснат.

Блей подсмъркна и изви ръката си, придърпа Куин по-близо, не го отблъсна.

— Студено ли ти е? Трепериш.

— Стопли ме?

Чу се шумолене и после върху им се метна едно одеяло. И после светлините изгаснаха.

Докато Блей си поемаше дълбоко въздух и се чувстваше спокоен за момента, Куин затвори очи… и се осмели да вплете пръсти в тези на приятеля си, с което ръцете им бяха една в друга.

— Добре ли си? — попита Блей приглушено. В главата му сякаш беше само автопилотът, но все пак го беше грижа.

— Да. Просто ми е студено.

Куин отвори очи в тъмнината. Единственото, което можеше да види, бе линията светлина, която идваше изпод вратата. Докато Блей се унасяше, дишането ставаше все по-бавно и спокойно, Куин гледаше напред, въпреки че не виждаше нищо пред себе си.

Смелост.

Мислеше, че има всичко, от което се нуждае — че начинът, по който беше израснал, го бе направил по-здрав и силен от всеки друг. Че начинът, по който си вършеше работата, влизаше в горящи сгради или скачаше върху капитанското място на неуправляем самолет, го доказваха. Че начинът, по който живееше живота си най-вече сам, означаваше, че е силен. Означаваше, че е в безопасност.

Истинската мярка за смелостта все още го очакваше обаче.

След прекалено много години най-после бе казал на Блей, че съжалява. И после след прекалено много драма най-после му бе казал, че е благодарен.

Но да пристъпи още по-напред и да бъде искрен за това, че беше влюбен? Дори след като Блей беше с друг?

Това беше истинското раздвоение.

И дявол да го вземе, щеше да го направи.

Не да ги раздели — не, не това. И не да бъде в тежест на Блей.

В този случай, както излизаше, отплатата всъщност беше дар.

Нещо, което беше направено без очаквания или уговорки. Беше скок без парашут, вяра на сляпо, падането без да знаеш дали има нещо, което да те хване.

Блей бе направил това не веднъж, а няколко пъти — и да, разбира се, Куин искаше да се върне във всеки един от тези моменти на уязвимост и да набие тогавашното си аз толкова здраво, че главата му да се проясни и да познае възможността, когато я види.

За съжаление, възможността не бягаше натам.

Беше време да си възвърне смелостта… и по всяка вероятност да понесе болката, която щеше да дойде, когато му откажат по по-любезен начин, отколкото бе необходимо.

Насили очите си да се затворят, приближи пръстите на Блей до устните си и ги целуна. После се предаде на съня, остави се да заспи, знаейки, че поне през следващите няколко часа беше в сигурните ръце на своя единствен любим.