Сбъдната любов

Глава 70

Куин нямаше идея къде се намира.

Преди да си тръгнат от стаята му, му бяха дали черна роба и му бяха казали да си сложи качулката, да гледа надолу и да скръсти ръце зад гърба си. Не биваше да говори, освен ако не го заговорят и беше ясно, че ще бъде съден спрямо действията си.

Без поведение на задник или женичка.

Можеше да се справи.

Следващата спирка, след като го поведоха по главното стълбище, беше джипът ескалейд на Ви; позна по острия мирис на тютюн и звука на двигателя. Кратко возене, което стана бавно. И после му казаха да излезе, изпод качулката му нахлу студен въздух, както и под долните краища на робата.

Босите му крака усетиха леденостудена и замръзнала земя, след което стъпиха върху равна отъпкана пръст, върху която нямаше сняг. Ако съдеше по акустиката, явно минаваха през коридор или може би пещера…? Не мина много преди да спрат, чу как някаква врата се отваря и после последва спускане. Малко по-късно отново спряха и се чу друг шепот, сякаш още някаква пречка биваше премахната.

Сега под босите му крака се усещаше гладък мрамор. И беше топъл. Също така мека светлина от свещи.

Боже, ударите на сърцето му бумтяха в ушите му.

След няколко метра отново го спряха и после чу шумолящ плат навсякъде около себе си. Братята сваляха робите.

Искаше да погледне, да види къде бяха, да разбере какво ставаше, ала не го направи. Както му бе казано, остана с наведена глава и очи в…

Тежка ръка се стовари в основата на врата му и гласът на Рот прогърмя на Древния език.

— Не си достоен да влезеш тук такъв, какъвто си сега. Кимни с глава.

Куин кимна.

— Кажи, че не си достоен.

На Древния език той отвърна:

— Не съм достоен.

Навсякъде около него братята извикаха на Древния език в изблик на несъгласие, което го накара да поиска да им се отблагодари за подкрепата.

— Макар да не си достоен, — продължи кралят — ти искаш да станеш такъв тази нощ. Кимни с глава.

Той кимна.

— Кажи, че искаш да станеш достоен.

— Искам да стане достоен.

Този път страшният рев от братята беше на одобрение и подкрепа.

Рот продължи:

— Има само един начин да бъдеш достоен и той е правилният начин. Плът от плътта ни. Кимни с глава.

Куин го направи.

— Кажи, че искаш да бъдеш плът от плътта ни.

— Искам да бъда плът от плътта ви.

Веднага щом гласът му заглъхна, започна пеене, дълбоките гласове на Братството се сляха, докато не създадоха перфектна мелодия. Той не се включи, защото не му бе казано да го направи, но когато някой пристъпи пред него, а друг — зад него, след което цялата група се приближи от страните му, тялото му ги последва.

Движеха се заедно, станаха едно цяло, мощните им рамене се движеха напред-назад в ритъма на песента им, теглото им се местеше и се виждаше по бедрата им — цялата им група започна да се движи напред.

Куин започна да припява. Не искаше, просто така се случи. Устните му се отвориха, дробовете му се напълниха с кислород и гласът му се присъедини към останалите…

Веднага щом го направи, той се разплака.

По дяволите, добре че имаше качулка.

Цял живот бе желал да принадлежи някъде. Да бъде приет. Да бъде един сред много, които уважава. Искаше това с толкова нужда, че отказът от какъвто и да било съюз почти го бе убил — и беше оцелял само защото въставаше срещу властта, обичаите и нормите.

Дори не осъзнаваше, че се бе предал, че някога ще открие тази дружба.

И все пак ето го тук, някъде на земята, заобиколен от мъже, които… го бяха избрали. Братството, най-уважаваните бойци на расата, най-силните войни, най-елитните… го бяха избрали.

И не беше някаква случайна грешка.

Да бъде определян като проклятие, но все пак да бъде приет тук и сега?

Внезапно се почувства цял по начин, който не бе изпитвал досега…

Рязко акустиката се промени, хоровото им пеене отекваше наоколо сякаш бяха влезли в огромно пространство с много високи тавани.

Ръка върху рамото му го накара да спре.

И тогава пеенето и движението спряха, последните тонове на гласовете им се изгубиха.

Някой го хвана за ръката и го дръпна напред.

— Стълби, — каза гласът на Зи.

Качи се по шест стъпала и последва прав коридор.

Когато го спряха, се озова с гърди срещу нещо, което изглежда бе мраморна стена от същия материал, от който беше направен и подът.

Зейдист се отдръпна, оставяйки го там.

Сърцето му бумтеше в гръдния му кош.

Гласът на краля бе силен като гръм.

— Кой предлага този мъж?

— Аз, — отвърна Зейдист.

— Аз, — повтори и Тор.

— Аз.

— Аз.

— Аз.

— Аз.

На Куин му се наложи да примигне няколко пъти, докато един по един всеки от братята се изказа. Всеки един от тях го предлагаше.

И после дойде ред на последния.

Гласът на краля отекна силна и ясно.

— Аз.

По дяволите, трябваше да примигне още веднъж.

Когато Рот продължи, се усети как в аристократичната му интонация, докато говореше на Древния език, звучи и неговата сила.

— Въз основа свидетелствата на членовете на Братството на черния кинжал и предложението на Зейдист и Фюри, синове на война на Братството на черния кинжал Агъни; Тормент, син на война на Братството черния кинжал Харм; Бъч О'Нийл, кръвен роднина на собствения ми род; Рейдж, син на война на Братството на черния кинжал Торчър; Вишъс, син на война на Братството черния кинжал, познат като Блъдлетър; и въз основа на моето собствено като Рот, син на Рот, считаме този мъж пред нас, Куин, син на никого, за подходящо предложен за Братството на черния кинжал. Тъй като е по силите ми и благоразумието ми да го сторя, и тъй като е добро за безопасността на расата и още повече след като законите бяха преправени, за да бъде това правилно и възможно, заобикалям всички изисквания за родословие. Можем да започнем. Обърнете го. Отвийте го.

Преди някой да дойде до него, Куин изправи рамене и успя набързо да изтрие очите си, за да бъде отново мъж след като го завъртят и махнат наметалото…

Куин ахна. Беше върху подиум и пещерата, която беше пред очите му, бе осветена от стотици черни свещи, пламъчетата създаваха симфония от мека златна светлина, която блестеше около грубите стени и се отразяваше в гладкия под. Ала не това грабна всъщност вниманието му. Точно пред него, между него и огромното осветено пространство, имаше олтар.

В чийто център имаше огромен череп.

Нещото беше древно, костта не беше бяла като на наскоро умрял, а имаше потъмнял и на места вдлъбнат слой от годините, свещени и почтени.

Това беше първият брат. Трябваше да е той.

След като очите му се отместиха от него, бе покосен от страхопочитание. Долу, гледащи нагоре към него, бяха живите носители на тази величествена традиция. Братството стоеше рамо до рамо, голите тела на бойците образуваха голяма стена от плът и мускули, а светлината от свещите играеше по тяхната сила и мощ.

Тор хвана ръката на Рот и поведе краля нагоре по стълбите, по които самият Куин преди малко се бе изкачил.

— Иди до стената и се хвани за клиновете, — нареди Рот на английски, докато го съпровождаха до олтара.

Куин се подчини без колебание, усети как лопатките и задникът му се опряха в камъка, докато ръцете му хващаха двете подобни на шипове издатъци.

Когато кралят вдигна ръката си, Куин внезапно разбра как точно всеки от братята бе получил подобния на звезда белег на гърдите си. Ръката на Рот бе покрита със стара сребърна ръкавица, зъбците съвпадаха по кокалчетата му и в юмрука му се виждаше дръжката на черен кинжал.

Възможно най-тихо Тор протегна китката на Рот към черепа.

— Господарю.

Докато кралят поднасяше острието, ритуалните татуировки, които бележеха рода му, отразиха блестящата светлина, а после и острото като бръснач острие, когато сряза кожата си.

Червена кръв потече и покапа в сребърна чаша, която бе поставена в короната на черепа.

— Моята плът, — обяви кралят.

След миг Рот облиза раната, за да се затвори. След това огромният мъж, с дългата си до кръста черна коса, брадата и величествената наметка, отиде към Куин.

Дори без способността да вижда, Рот някак знаеше как точно стояха всички, колко висок бе Куин, къде беше лицето му…

Защото кралят се протегна и хвана Куин за брадичката. После с огромна сила отметна главата на Куин назад и на една страна, оголвайки врата му.

Сега знаеше за какво бяха шибаните дръжки.

Жестоката усмивка на Рот оголваше огромните му остри зъби, които Куин не бе виждал никога досега.

— Твоята плът.

С бързина като мълния кралят се метна безмилостно, проби вената на Куин с жестоко захапване и с няколко силни всмуквания, преглътнати едно след друго. Когато най-после отлепи кучешките си зъби оттам, прокара език по устните си и се усмихна като господар на войната.

И после беше време.

На Куин не му бе нужно да му кажат да се приготви за предстоящото. Падна на ръцете си, стегна рамене и крака, готов да понесе каквото и да е.

— Нашата плът, — изръмжа Рот.

Кралят не остана на място. С безпогрешна точност той пъхна ръка в старата ръкавица и заби нещото в гърдите на Куин, ударът на зъбците беше толкова силен, че устните на Куин се отвориха и въздухът излезе непредвидено от тях. За миг всичко му се завъртя, но после се оправи и видя кристално ясно лицето на Рот.

Изражението на краля беше изпълнено от уважение и с абсолютна липса на изненада, сякаш бе очаквал Куин да издържи това мъжки.

И всичко продължи. Следващият беше Тор, прие ръкавицата и кинжала, каза същите думи, сряза ръката си, остави я да кърви над черепа, захапа Куин, след това го удари здраво като камион. След това Рейдж. Вишъс. Бъч. Фюри. Зейдист.

След като свършиха, Куин кървеше от врата и гърдите, тялото му бе покрито с пот и единствената причина, поради която не беше на пода, бе здравият му захват за клиновете.

Ала не го интересуваше какво още ще му правят; щеше да остане на крака, независимо от нищо. Нямаше представа каква е историята на Братството, но би се обзаложил, че нито един от тях не се бе стоварил като чувал с картофи по време на церемонията — нямаше против да бъде първият в някои неща, но не и в липсата на смелост.

Освен това, дотук добре, предполагаше той. Останалите братя стояха около него и се усмихваха широко, сякаш напълно одобряваха, че се справя с това — и това ако не го правеше още по-решителен.

С кимване, сякаш му бе дадена заповед, Тор поведе краля обратно към олтара и му подаде черепа. Рот вдигна високо събраната кръв и каза:

— Това е първият от нас. Нека възхвалим воина, който даде живот на Братството.

Боен вик се отприщи от братята, гласовете им отекнаха заедно като гръм в пещерата; след това Рот се доближи до Куин.

— Пий и се присъедини към нас.

Дадено.

С внезапен изблик на сила той грабна черепа и погледна право в очните ями, докато поднасяше сребърната чаша към устните си.

Отвори уста, изсипа кръвта в гърлото си, прие мъжете в себе си, попи силата им… и се присъедини към тях.

Наоколо братята ръмжаха одобрително.

Когато приключи, той постави обратно черепа в дланите на Рот и избърса устни.

Кралят се засмя дълбоко и масивните му гърди се задвижиха.

— Ще ти се иска пак да се хванеш за тези дръжки, синко…

Иииии това беше последното, което чу за известно време.

Като гръм от небето, който го удари право в главата, в него се заби внезапен прилив на енергия, превзе всичките му сетива. Той отскочи назад, намери дръжките и се хвана здраво за тях точно когато тялото му започна да се гърчи…

Имаше намерение да остане в съзнание.

Ама уви,… съжалявам, Чарли. Водовъртежът беше прекалено силен.

Тялото му се разтресе, сърцето му се разтуптя, умът му сякаш избухна като бомба. Буум! и всичко бе тъмно.