Сбъдната любов

Глава 6

— О, Господи, ще свърша… ще свърша…

На юг, в центъра на Колдуел, на паркинга зад Желязната маска, Трез Латимър се радваше да чуе новините — и никак не изглеждаше изненадан. Но все пак не беше нужно останалите жители на трите окръга да научат.

Докато проникваше и се движеше напред-назад в отзивчивото тяло под себе си, той затвори устата ѝ със силна целувка, езика му влезе между горещите устни и така прекъсна нежелания коментар. Колата, в която бяха, беше неудобна и миришеше на парфюма на жената — сладък, пикантен и евтин. Мамка му, другия път щеше да си избере някоя доброволка с джип или още по-добре, с Мерцедес S550 с достатъчно място отзад. Явно Нисанът не бе създаден за близо сто и тридесет килограмовото му тяло, особено когато чукаше безпощадно полуголата асистентка на стоматолога. Или беше асистентка на адвоката? Не можеше да си спомни.

Имаше по-наложащи проблеми. С рязко движение той се отдръпна от устните ѝ, защото колкото повече доближаваше до своя оргазъм, толкова повече зъбите му се показваха от горната челюст — не му се искаше да я пореже по погрешка. Вкусът на прясна кръв щеше да го докара опасно до ръба, а не беше сигурен, че е добра идея да се храни от нея…

Идеята наистина се оказа много лоша. И не само защото тя бе просто човек. Някой ги наблюдаваше. Той повдигна глава и погледна през задното стъкло. Тъй като беше сянка, очите му имаха три-четири пъти по-добро възприятие от очите на нормалните вампири, и той лесно виждаше в непрогледния мрак. Мда, някой ги наблюдаваше вляво, до служебния вход, все едно беше на кино с пуканки и млечен шейк в ръка. Явно беше време да приключва. Незабавно пое контрола, пъхна ръката си между телата им, докато не достигна слабините на жената. Продължи да я стимулира, докато я чукаше, и тя свърши толкова мощно, че отметна рязко глава назад и я удари във вратата. Без оргазъм за него. Все тая. Някой се мотаеше наоколо и превръщаше забавното бързо чукане в съвсем друго нещо, така че той трябваше да приключи. Дори и да не беше свършил. Имаше многобройни врагове благодарение на многобройните си връзки. Сблъскваше се и с усложнения… причинени от самия него.

— Пресвета дево…

Съдейки по рязкото издишане, как извиваше тялото си и по непрестанните контракции, които стягаха члена на Трез, асистентката на стоматолога-адвоката-или-май-на-ветеринаря си прекарваше жестоко. Той от друга страна мислено се бе откъснал от случващото се и всеки момент можеше да изскочи от колата и да насочи оръжието си към…. Беше жена. Аха, който и да ги дебнеше, със сигурност беше с женски произход. Трез се намръщи, когато осъзна кой ги следеше. Проклятие.

Е, поне не беше лесър. Нито симпат. Не беше и нарко-дилър, с който трябваше да се справи. Нито пък съперник сводник със собствено мнение. Нито вампир, изгубил контрол. Ай Ем, собствения му брат…

Не, не. В тъмното стоеше само една безобидна жена, заради която вече не можеше да се върне към блаженото си занимание. Изгуби настроение.

Асистентката-адвокат-ветеринар-фризьорка се задъхваше, все едно се опитваше да качи пиано по стълбите.

— Това… беше… жестоко… това… беше…

Трез извади члена си и го прибра в дюкяна. Имаше голяма вероятност след половин час топките му да посинеят, но по-късно щеше да му мисли.

— Ти си невероятен. Ти си най-невероятният…

Трез се остави пороя от глупави думи да го завърти.

— И ти, скъпа.

Целуна я, за да изглежда все едно го е грижа — и донякъде беше точно така. Човешките жени, които използваше, имаха значение, защото бяха живи същества, които заслужаваха уважение и внимание най-вече заради факта, че сърцата им все още биеха. Заслужаваха уважение заради времето, през което му позволяваха да използва телата им, а понякога дори да се храни от вените им — ценеше тези подаръци, давани винаги доброволно, а понякога дори в двойна доза.

А последната жена, която беше използвал, сега стоеше там и създаваше проблеми.

След като закопча ципа си, Трез отмести голямото си тяло, така че да не смачка десет-минутната си партньорка, като в същото време се опитваше да не си разбие черепа в тавана на колата. Обаче сладураната не искаше да помръдне. Просто си лежеше там като възглавница, хвърлена на седалката, краката ѝ все още разтворени, още възбудена, гърдите ѝ стърчаха и противодействаха на гравитацията като два пъпеша, залепени за гръдния ѝ кош. Сигурно имаше импланти.

— Хайде да те облечем, — предложи той, докато придърпваше предниците на дантеленото ѝ бюстие в опит да ги закопчее.

— Ти беше фантастичен…

Тя се бе отпуснала като желе — като изключим твърдите като камък фалшиви цици; съгласяваше се и съдействаше, докато той се опитваше да я приведе в нормален вид, после я изправи да седне и заглади косата ѝ.

— Много се забавлявах, миличка, — измърмори той и наистина си го помисли.

— Може ли да се видим отново?

— Може би. — Усмихна ѝ се със стиснати устни, за да не оголи зъбите си. — Ще се навъртам наоколо.

Тя измърка като котка в отговор и започна да диктува номера си, но той дори не си направи труда да го запомни. Тъжната истина бе, че жени като нея с лопата да ги ринеш; в няколко милионния град със сигурност имаше поне няколко стотин хиляди мацки на по двадесет и няколко, с тесни дупета и палави крака, които търсеха удоволствия. Всъщност, всички те бяха просто разновидност на една и съща жена, ето защо той държеше на свежите попълнения. С толкова много общи черти, отчаяно се нуждае от непрестанен поток от нови момичета, за да не му доскучава.

Минута и половина по-късно Трез излезе от колата и дори не си направи труда да изтрие спомените ѝ. Като сянка той можеше да прилага много умствени трикове, но спря да го прави преди много години. Не заради усилията, които се изискваха — просто от време на време се връщаше при същата жена.

Погледна часовника си за секунда. Вече закъсняваше за срещата с Ай Ем — но първо, преди да изчезне, трябваше да се справи с проблема, който стоеше до вратата.

Отправи се натам и спря пред жената — тя вирна брадичка и сложи ръка на кръста си. Беше от типа „винаги на разположение”, имаше руси коси и обичаше късите панталонки — затова изглеждаше безумно на кучешкия студ, облечена в пухеното си розово зимно яке и голите до задника крака. Приличаше на снежна топка, забита на клечки за зъби.

— Май си зает? — настойчиво заговори. Очевидно опитваше да запази самообладание, но като се имаше предвид как потропваше с високите токчета, беше разгорещена и превъзбудена — и то не в добрия смисъл.

— Здрасти, миличка. — Така наричаше всички. — Забавлява ли се тази вечер?

— Не.

— Е, жалко. Слушай, ще се видим скоро…

Жената направи огромна грешка, като го сграбчи за ръката, докато минаваше покрай нея, и ноктите ѝ се забиха в копринената риза и стиснаха кожата му. Трез извърна рязко глава — очите му горяха. Поне успя да се овладее, преди да оголи зъбите си.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — попита тя и се наведе към него.

— Трез! — извика някой.

Внезапно гласът на шефката на охраната се заби в мозъка му. И слава богу. Сенките бяха миролюбив вид по природа — разбира се, само ако преди това не са били агресивни.

Докато Хекс приближаваше бързо, сякаш усещаше, че може да се стигне до убийство, той се освободи от захвата на жената и усети петте огнени, болезнени следи от ноктите ѝ. Като потисна изблика на ярост, той се загледа в лицето на жената.

— Сега си върви у дома.

— Дължиш ми обяснение…

Той поклати глава.

— Не съм ти гадже, миличка.

— Много си прав. Той поне знае как да се отнася с една жена!

— Тогава се прибирай при него, — отговори мрачно Трез.

— Какво правиш — чукаш различно момиче всяка вечер?

— Да. И понякога по две в неделя. — Мамка му, трябваше да си премълчи. Чудеше се кога преспа с нея? Преди две вечери? Три? Вече беше късно. — Прибирай се вкъщи при мъжа си.

— Отвращаваш ме! Ти си шибан духач, мръсно копеле…

Когато Хекс застана между двамата и започна да говори с нисък глас на истеричката, Трез се почувства повече от щастлив за неочакваната подкрепа… защото точно в същия момент момичето с Нисана направи завой на паркинга и подкара право срещу тях. Свали прозореца си и се усмихна, осъзнала, че е поредната жена.

— Ще се видим скоро, любовнико.

И тогава се започна със сълзите: момичето с розовата шуба, което си имаше приятел и проблеми с обвързването, избухна в такъв плач, достоен за погребение на близък роднина.

Естествено, точно в този момент се появи Ай Ем. Усетил присъствието на брат си, Трез затвори очи.

„Чудесно. Просто прекрасно, мамка му.”