Сбъдната любов

Глава 28

Блей почти прекърши врата си, докато буташе и натискаше възглавниците на леглото на Куин. Положението бе извън контрол, ала той не искаше дори за миг да забавя темпото: таза му се тласкаше нагоре-надолу, члена му влизаше и излизаше от устата на Куин…

Слава богу, че лампите бяха загасени. Усещанията сами по себе си бяха трудни за възприемане, а какво остава ако се виждаха? Едва ли щеше да е способен да…

Оргазмът се изстреля от него, дъхът му спря, цялото му тяло се стегна, възбудата му бе нечовешка. Спазмите го разтърсваха, а устата буквално го доеше — бясно засмукваше и го освобождаваше от напрежението, през него преминаваха вълни на изтръпващо удоволствие — от главата чак до топките, и в един момент тялото му достигна съвсем различно ниво на съществуване…

Без предупреждение грубата ръка го преобърна с лекота, сякаш тялото му тежеше колкото перце. После се стрелна под таза му и го повдигна така, че да застане на колене. За кратко всичко притихна и единственото, което чуваше, бе тежкото и забързано дишане зад гърба си…

Чу как Куин свършва и осъзна веднага коя е причината. Макар тялото му да изтръпна в очакване, той знаеше, че трябва да се стегне и да се представи добре, и точно в този момент тежката ръка се стовари на рамото му и…

Проникването го жегна като нагорещено желязо, брутално и парещо, дълбоко във вътрешностите му. Издиша тежко и изруга — не защото болеше, макар наистина да му причиняваше болка по възможно най-приятния начин. Дори и желанието, таено толкова дълго, не беше причината. Не, по някакъв необясним начин имаше усещането, че го бележат, и по някаква причина това го накара да…

В ухото му прозвуча съскане, острите зъби се впиха в рамото му, Куин стисна здраво ханша му с ръце и така тялото му се оказа приковано по всички възможни начини. И после започна безмилостното чукане, от което кътниците на Блей затракаха, ръцете му трябваше да удържат изправени и двете тела, а краката и тялото му се заогъваха под напористата атака. Имаше чувството, че таблата на леглото се блъска в стената и за част от секундата си спомни как се клатеше полилея в библиотеката, докато Лейла беше подложена на същото. Блей проклинаше спомена за видяното. Не можеше да си позволи да отиде там, просто не можеше. Бог знаеше, че по-късно щеше да има достатъчно време да задълбае в темата. Обаче точно сега? Случващото се бе прекалено хубаво, за да се пропилява…

Тласъците продължиха и дланите му се плъзнаха по фините памучни чаршафи, той се намести и притисна ръце по-здраво в мекия матрак, за да се задържи на място. Господи, звуците, които издаваше Куин, грухтенето, отекващо между заровените в рамото му зъби, плющенето — дааа, наистина звучеше като таблата. Определено.

Напрежението в топките му отново нарасна и той почти се изкуши да стисне пениса си с ръка, ала нямаше никаква надежда. За да се крепи, му трябваха и двете ръце.

Куин, сякаш прочел мислите му, се пресегна и го сграбчи. Не беше нужно да му удря чикия. Блей свърши толкова мощно, че пред погледа му заиграха звездички, и точно в същия момент Куин също стигна до оргазъм, ханша му продължи да се движи и да пронизва Блей, и през цялото време замръзваше само за част секундата, преди да се отдалечи на сантиметър и после пак да проникне още по-дълбоко и да експлодира. И наистина химията между двамата и свършването едновременно бяха толкова еротични, че страстта им се разпали отново — не прекъснаха нито за да се възстановят, нито да си починат. Куин просто продължи тласъците, ако не друго, то оргазмът сякаш направи желанието му още по-силно.

Сексът ставаше все по-бурен и независимо от цялата сила на тялото си, Блей почти падна от леглото, докато го чукаха. Беше се подпрял с една ръка на таблата на леглото, за да не се удари в стената…

Чу се трясък.

— По дяволите, — изруга с дрезгав глас. — Лампата…

Очевидно Куин не се интересуваше от мебелировката. Мъжът само отметна главата на Блей настрани и започна да го целува, острия език проникваше в устата на другия, ближеше го и го смучеше… сякаш не можеше да се насити. Блей се замая. Чувстваше се съвсем зашеметен от всичко. Във фантазиите си беше представял Куин като свиреп любовник, ала това тук беше на съвсем друго ниво. Затова думите му прозвучаха като от разстояние:

— Ухапи ме… отново.

Силното ръмжене над него прониза ушите му и поредното съскане разкъса мрака, Куин се нагласи, масивното му тяло се изви така, че острите зъби да могат да се впият от другата страна на гърлото. Блей изруга и разчисти останалото по шкафчето, после гърдите му заеха мястото на избутаните предмети, а мократа му от потта кожа заскърца по лакираната повърхност, когато той се излегна на една страна. Отпусна ръка, напипа твърдия под и се подпря — така и двамата запазваха равновесие, докато Куин се хранеше и го чукаше толкова хубаво…

Изгубиха броя на оргазмите, докато възглавниците не се озоваха на пода, чаршафите се разкъсаха, още една лампа се счупи и, не беше сигурен, но май събориха картината, която висеше над спалнята, на земята. Когато най-после тишината замени напрежението и всички усилия, Блей дишаше тежко и все още се чувстваше като под вода. Куин изпитваше същото.

Растящото мокро петно на гърлото на Блей само доказваше, че нещата бяха толкова извън контрол, че Куин бе забравил да запечата разкъсаната вена. Все тая. Не му пукаше, не можеше да мисли, нямаше да се тревожи. Блаженото реене след секса бе твърде добро, за да се разваля, тялото му бе станало свръх-чувствително и вцепенено, разгорещено и уморено, наранено и преситено.

Чаршафите имаха нужда от сменяне. И Фриц определено трябваше да намери някакво супер лепило за тези лампи.

Зачуди се къде точно лежи. Опипа наоколо с ръка и усети килима и драперията на леглото и… дървения скрин. А, да — висеше от долния край на леглото. Което обясняваше главоболието и притока на кръв в главата. Когато Куин най-после се отдръпна от него, Блей искаше да се премести, но тялото му беше твърде заинтересувано да се отнасят с него като с неодушевен предмет. Или по-скоро като с парцал, може би…

Този път го повдигнаха с грижовни ръце и внимателно го обърнаха по гръб. Някой се раздвижи наоколо и после той усети как го наместват върху вече върнатите по местата им възглавници. Най-накрая Куин му метна леко одеяло до кръста, сякаш знаеше, че все още е твърде разгорещен, за да понесе повече завивки и в същото време усеща хладни тръпки от потта, изсъхваща по кожата му. Косата му бе отметната назад от челото и главата му наместена на една страна. Устни като коприна целунаха дългия му врат и после бавното, продължително засмукване заздрави прободните рани, за които той копнееше и които получи.

Когато това приключи, позволи главата му да бъде извърната към Куин. Макар да бе тъмно като в рог, знаеше точно как изглежда лицето, загледано в неговото — със зачервени бузи, полузатворени клепачи, червени устни…

Благоговейната целувка, притиснала устните му, не беше по-тежка от застиналия, горещ въздух в стаята. Беше целувка на изкусен любовник, от онези, които искаш дори повече от горещия секс, който току що си правил…

В дълбините на сърцето му се зароди паника и само за миг отекна навън. Ръцете му от само себе си се изстреляха напред и изблъскаха Куин.

— Не ме докосвай. Никога повече не ме докосвай по този начин.

Скочи като пружина от леглото и един господ знае къде точно в стаята се приземи. Запрепъва се, блъсна се в няколко от мебелите, но после се ориентира по тънкия лъч светлина, проникващ под вратата. Грабна халата си от пода и излезе, без да погледне назад. Не можеше да понесе гледката в стаята. Ако се обърнеше, всичко щеше да изглежда твърде реално.

По някое време Куин пусна осветлението в стаята с мислите си — не понасяше да стои повече в мрак. Светлината изпълни пространството, той присви очи и си направи сянка с ръка. Погледа му се оправи и той огледа наоколо.

Хаос. Пълен хаос.

Значи всичко това всъщност се случи. Колко иронично — в сравнение с обърканото му съзнание кашата в стаята изглеждаше като подредена по военна заповед. „Да не си ме докоснал така”.

„Ах, по дяволите”, помисли си той и разтърка лицето си. Не можеше да го вини.

Относно едно нещо показа финес колкото булдозер. Подейства като топуз. Като брониран танк. Проблемът бе, че толкова се увлече, че не успя да прояви търпение. Инстинктът му, чист като октан и също толкова запалим, го подсети, че срещата им всъщност беше нещо като „така и така ще се случи”.

О, Господи, той маркира другия мъж. Мамка му. Изобщо не беше добре, като се има предвид, че Блей вече беше влюбен и имаше връзка… и сега се връщаше в леглото на любовника си. И в същото време, когато някой мъжкар се отдадеше на интимности с този, когото желае, и особено ако се случваше за пръв път, ставаше точно така — маркираше. И… ада се отприщи на земята…

Нямаше нужда да споменава, че изживя най-хубавия секс през живота си, единственото точно попадение след дългата история на случайни връзки. Работата се състоеше в това, че накрая искаше Блей да осъзнае това, и докато търсеше точните думи, за да направи признание, се опита да подготви почвата с докосвания. Мъжът съвсем ясно му показа, че не иска да се сближават по този начин. Което доведе до второто, дори по-дълбоко съжаление.

Сексът за отмъщение нямаше нищо общо с привличането; просто си избираш най-удобния за целта партньор. И Блей го използва, точно както той сам пожела.

Усещането за празнота се завърна, десетократно по-могъщо. Стократно. Неспособен да понесе емоцията, той скочи на крака и изруга: осезаемата болка в долната част на гърба му имаше много малко общо със самолетния инцидент и се дължеше повече на чукането през последния час… или повече… горе-долу.

По дяволите.

Влезе в банята и не включи осветлението — от спалнята влизаше достатъчно светлина и той пусна душа. Този път изчака водата да потече гореща — тялото му едва ли щеше да понесе още един шок. Звучеше патетично, но последното нещо, което искаше, бе да отмие миризмата на Блей от тялото си, въпреки че го влудяваше. Господи, сигурно същото изпитваха и хелрените в къщата, когато се разгонеха: беше на крачка да изхвърчи в коридора, да нахлуе в стаята на Блей и да изрита Сакстън оттам. Всъщност, би се радвал братовчед му да гледа, само за да усети какво е…

За да прекъсне нездравословния ред на мисли, той пристъпи в стъклената кабина и взе сапуна.

„Блей има стабилна връзка”, отново си припомни той. Сексът между тях преди малко бе лишен от всякакво емоционално обвързване. И той, в момент на самота, получи от собственото си лекарство. Изглежда съдбата за пореден път му поднасяше заслуженото.

Миеше се и чувстваше, че сапуна не е дори наполовина толкова нежен колкото кожата на Блей, и далеч не мирише толкова хубаво. Водата не бе гореща като кръвта на боеца и шампоана не му подейства така успокояващо. Нищо не можеше да се сравни с Блей. И никога нямаше да може.

Когато Куин обърна лице към струята и отвори уста, молбите му бяха Сакстън отново да изчезне от картинката, макар да осъзнаваше, че желанието му е гадно. Проблемът бе, че имаше усещането, че Блей ще се върне при него само ако отново узнае за изневерите.

Затвори очи и си припомни момента, в който целуна Блей накрая… съвсем истински, когато устните им се срещнаха нежно в тишината след бурята. И когато съзнанието му пренаписа сценария, не го избутваха в далечния край на границите, които сам си беше поставил. Не. В неговото въображение нещата се случиха така, като трябваше — той галеше лицето на Блей и в същото време светна лампите със съзнанието си, за да може двамата да се взират един в друг. В своята фантазия той отново целуна най-добрия си приятел, отдръпна се и…

— Обичам те, — той заговори на струята под душа. — Аз… те обичам.

Затвори очи въпреки болката и вече не можеше да се разбере колко от водата, стичаща се по бузите му, е само вода, или нещо друго.