Сбъдната любов

Глава 24

Докато Зайфър лежеше на твърдия бетон, годините му като член на шайката копелета означаваха, че е добре запознат с липсата на покрив над главата, на което сега се наслаждаваше: задникът му се беше вцепенил от студа, както и от липсата на матрак под тежкото му тяло. Под главата му също нямаше възглавница, а раницата, в която беше донесъл малкото си неща в мазето на новата им квартира. На всичко отгоре тънкото и твърдо одеяло, с което се завиваше, не бе достатъчно дълго и оставяше краката му изложени на хладния влажен въздух. Но беше в рая. Абсолютният рай. Във вените му препускаше кръвта на тази женска и о, тази насита. Почти цяла година не беше се хранил нормално, от което беше свикнал с умората и неспокойните мускули, и с болките. Ала това вече беше свършило. Разбира се, сякаш преливаше от сила, кожата му отново се опъваше до нормалните си размери, височината му се бе възвърнала до последния сантиметър, умът му беше както логичен като на математик, така и изострен във всеки един момент. Сега, ако имаше легло, разбира се, би му се насладил. Меки възглавници, приятно ухаещи чаршафи, чисти дрехи… топлина през зимата, хлад през лятото… храна за празния стомах и вода за пресъхналото гърло… всички тези неща бяха хубави, стига да ги имаш. Обаче не бяха необходими. Чисто оръжие, наточено острие, бойци със същите способности от двете му страни. Това искаше той. И разбира се, докато чакаше, беше хубаво да има жена, която да има желание и да лежи по гръб. Или по стомах. Или настрани с едно коляно, опряно в гърдите й, с вагина, готова за него. Не беше чак толкова дребнав. О, Срайб Върджин, това беше… блаженство. Не беше дума, която употребяваше често — и не му се искаше да спи след като беше толкова буден. Дори докато другите лежаха, потънали в сън като мъртви, всеки като възроден, подобно на него, той остана напълно осъзнаващ вътрешната си нажеженост. Имаше само едно нещо, което му лазеше по нервите. Краченето. Отвори леко едно око. В периферията на светлината от свещите, Кор крачеше напред-назад, пътят му бе ограничен от две от масивните колони, които държаха горния етаж. Водачът им никога не беше спокоен, ала тази нервност в момента бе различна. Като съдеше по начина, по който държеше мобилния си, очакваше обаждане — и това обясняваше защо беше там. Единственото място, на което имаше сигнал тук долу, беше под един от двата отвора за тавана: панелите им бяха направени от дърво и стоманеното резе, което беше прикрепено отдолу, бе единствената промяна, която бяха направили, след като бяха прогонили скитниците, окупирали външните етажи и се бяха нанесли. Така вампирите не можеха да се материализират долу. И по дяволите, знаеше се, че хората не бяха достатъчно силни, за да отворят тези тежки дървени дъски, дори само за да надникнат… Звънящият звук, който се чу от телефона на предводителя им, това фалшиво звънче звучеше толкова весело, сякаш беше камбанка, разклатена от пролетен бриз. Кор се спря и погледна телефона, докато той иззвъняваше още веднъж. Още два пъти. Очевидно мъжът не искаше да изглежда сякаш бе чакал. Когато най-после вдигна и допря телефона до ухото си, брадичката му се вирна и тялото му се успокои. Отново се контролираше.

— Елан, — рече той гладко. После пауза. И след това тези вечно смръщени вежди слязоха дори още по-надолу. — На коя дата и по кое време? — Зайфър седна. — Кралят го е свикал? — тишина. — Не, изобщо. Само Съветът ще бъде допуснат във всеки случай. Ще останем в покрайнините, както поискахте.

Последната част беше произнесена с немалко количество ирония, макар че беше съмнително, че аристократът от другата страна на линията се беше усетил. От малкото, което Зайфър бе видял и чул от Елан, син на Ларекс, не беше впечатлен въобще. И все пак слабите биваха лесно манипулирани и Кор знаеше това много добре.

— Има нещо, което трябва да знаеш, Елан. През есента имаше опит за покушение над Рот и не се изненадвай, ако срещу мен и бойците ми има обвинения на тази среща… какво? Стана пред Асеил всъщност, но всякакви други подробности са без значение. Така че, разбира се, може да се досетиш, че Рот свиква това събиране с цел да ме разобличи с моите хора, помниш ли, че те предупредих за това? Само помни, че си бил напълно защитен. Братята и кралят не знаят за отношенията ни — това е така, стига някой от твоите довереници да не ни е изпял. Ние обаче останахме безмълвни докрай. Още повече, знай също, че не ме е страх да ме заклеймят като предател или да стана мишена за Братството. Осъзнавам обаче, че си далеч по-културен и изтънчен ум, и не само уважавам това, ще направя всичко по силите си, за да избегнеш каквото и да било насилие.

А-ха. Да бе, помисли си Зайфър и завъртя очи.

— Трябва да помниш, Елан, че си защитен.

Докато Кор се усмихваше все по-широко, показваше всичките си зъби, сякаш бе на ръба да ги впие във врата на другия мъж и да разкъса гръкляна му. Малко след това си размениха „довиждане“ по телефона и Кор затвори. Зайфър заговори.

— Всичко наред ли е?

Водачът им извърна глава и когато очите им се срещнаха, Зайфър направо съжали идиота от другата страна на телефона… както и Рот и Братството. Блясъкът в очите на водача му беше чисто зло.

— О, да. Всичко е напълно наред.