Сбъдната любов

Глава 51

Куин прие форма върху покритата със сняг тераса и докато всички от Братството, освен Бъч, се материализираха покрай него, той не беше изненадан от цялото това перчене. Имотът, където щеше да се проведе събранието на Съвета, беше точно според стандарта на глимерата: много земя, която бе почистена и пейзаж. Малка къщичка с вход, която изглеждаше така сякаш принадлежеше на картичка от Котсуолдс*. Дяволски голямо имение, което в този случай бе направено от тухли и имаше назъбени ръбове, блестящи капаци и тъмносив покрив.

— Да го направим, — каза Ви, минавайки през страничната врата.

В момента, в който заблъска по нея, тя се отвори сякаш и това, заедно с още много други неща, беше уговорено. Но човече, ако това бе домакинята им? Жената, която стоеше пред вратата, беше облечена в дълга и тъмна вечерна рокля, която беше с деколте до пъпа, и имаше халка от диаманти около врата си с размера на нашийник на доберман. Парфюмът й толкова тежък, че беше като удар за синусите — въпреки факта, че той беше все още навън.

— Готова съм за вас, — каза тя с нисък дрезгав глас.

Куин се намръщи, мислейки си, че дори в това дизанейрско каквото и да беше, мацето се появи като лека жена. Не беше негов проблем обаче.

След като влезе с останалите вътре, стаята, в която влязоха, беше нещо като оранжерия, огромните посадени зелени неща и величествено пиано предполагаха много вечери с гости, втренчени в някакъв оперен певец, припяващ в стил йодел в ъгъла.

Заблуда.

— Насам, — обяви жената с изящен жест на ръката.

Като следа от нея, парфюмът — вероятно беше повече от едно пръсване от един източник, нещо като слой от всички видове гадости? — почти оцвети въздуха зад нея, и бедрата й се поклащаха с двойно старание с всяка стъпка, сякаш се надяваше, че всички зяпаха задника й и го искаха.

Мне. Заедно с останалите, той претърсваше всяко кътче и пролука, готов да стреля и задава въпроси, след като тялото падне на земята.

Точно влязоха в предния салон с маслените картини, осветени всяка отделно със светлини от тавана, и с тъмните червени ориенталски килими, и …

Мамка му, огледалото беше точно като онова, което висеше в къщата на родителите му. Същата позиция, същият размер от пода до тавана, същата рамка от позлатени листа.

Мда, побиха го тръпки. Лошо.

Цялата къща му напомняше за имението, в което бе израснал, всичко в това място, декорът, който беше далеч, далеч, далеч от средната класа, все пак нищо кичозно и тузарско. Мне, тази гадост беше изтънчена смес от старо богатство и класическо чувство за стил, което можеше да бъде само да бъде наследено, но не и научено.

Очите му затърсиха Блей.

Мъжът вършеше работата си, стоеше нащрек, оглеждаше мястото.

Майката и бащата на Блей не бяха толкова богати. Ала неговият дом беше по-добър в толкова много отношения. По-топъл — и това нямаше общо с отоплителните системи.

Как ли бяха родителите на Блей?, зачуди се внезапно. Беше прекарал почти повече време под техния покрив, отколкото под своя собствен, и те му липсваха. Последният път, в който ги бе видял… Господи, дълго време. Може би от онази нощ на внезапно нападение, когато бащата на Блей се беше преобразил от Господин Костюмен счетоводител до сериозен тип, пердашещ задници. След това, двамата се бяха преместили в убежището си, и тогава той и Блей окончателно се разделиха.

Надяваше се, че бяха добре…

Образът на Блей и Сакстън, застанали гърди в гърди, бедро до бедро, в спалнята на Блей, се вряза в мозъка му.

По… Дяволите… Това болеше.

И човече, кармата си знаеше работата.

Като се завърна в реалността, той последва кръшната снага и Братството в огромна трапезаря, която бе подготвена според указанията на Тор: цялата завеса беше дръпната пред многото прозорци, които имаха изглед към задните градини, и плъзгащата се врата, която се досети, че водеше към кухнята, беше барикадирана от тежък и античен бюфет. Каквато и маса да беше стояла в средата, беше преместена, и двадесет и петте съчетани махагонови стола със седалки от червена коприна бяха подредени в редица, гледащи към мраморно огнище.

Рот щеше да застане пред огнището и да отправи обръщението си, и Куин мина напряко и провери дали стоманения отвор на вентилационната система е затворен.

Така и беше.

От двете страни на огнището имаше две облицовани врати, които водеха към старомодна приемна зала. Той, Джон Матю и Рейдж направиха проверка в стаята, затвориха вратата и след това той зае позиция пред входа вляво, а Джон Матю направи същото отдясно.

— Вярвам, че всичко е по вашия вкус? — каза жената.

Рив застана пред огнището и обърна лице към всички празни столове.

— Къде е твоят хелрен?

— Горе.

— Кажи му да слезе. Веднага. Иначе ако мръдне през къщата, е вероятно да бъде прострелян в гърдите.

Очите на жената пламнаха и този път, когато тръгна, нямаше преувеличение с бедрата, никакво отмятане на косата през рамото, казващо „огледай ме“. Очевидно, че посланието „хич не се шегуваме“ беше схванато и тя искаше мъжът й да оцелее през нощта.

В чакането, което последва, Куин държеше пистолета си в дланта, очите му — приковани в стаята, добрият му слух бе настроен да чуе нещо, каквото и да е подозрително.

Нищо.

Което предполагаше, че техните домакини изпълняваха заповеди…

Странно безпокойство го накара да настръхне, погъделичка го по гръбнака и го накара да се намръщи и да премине от настроен нащрек към режим ДЕФКОН 1**. От другата страна на камината Джон изглежда, че усети същото, пистолетът му се повдигна, очите му се присвиха.

И тогава студена мъгла удари глезените на Куин.

— Помолих няколко специални госта да се присъединят, — промълви Рив сухо.

В този момент две колони от мъгла се издигнаха от пода, приеха форма в раздвижения въздух…. които Куин веднага рапозна.

Добре че.

Без Пейн на длъжност по каквато и да е причина, той се чувстваше сякаш не им бяха достатъчни уменията, дори и с тези на Братството. Ала докато Трез и Ай Ем се явяваха, той пое дълбоко въздух.

Ето това беше двойка точни убийци, от типа, който наистина не искаш да имаш срещу себе си в какъвто и да е двубой. Добрата новина беше, че Ривендж имаше минало в редиците на сенките, а връзката на Рив с Братството и краля означаваше, че двамата братя очевидно идваха да изиграят роля на подкрепление.

Куин пристъпи, за да поздрави и двамата, приветствайки ги както останалите с ръкостискане, бързо придърпване и потупване по гърба.

— Хей, мой човек…

— Какво става…

— Как я караш…

След като посрещането приключи, Трез огледа наоколо.

— О’кей, значи ние просто ще стоим настрана, докато не проимате нужда от нас. Но без съмнение ние сме тук.

След няколко изредени „благодаря ви“ от братята, Рив каза няколко думи насаме на сенките… и след това двамата изчезнаха през булото на мъгливите си форми и се понесоха над пода, студеното раздвижване на въздуха ги увери в това.

Подходящият момент. След по-малко от минута домакинята се върна с дребен по-възрастен мъж до себе си. Като се вземе предвид начина, по който остаряваха вампирите, с ускорено физическо влошаване в края на живота си, Куин предположи, че на мъжа му оставаха пет години. Най-много десет.

Направиха се няколко представяния, но на Куин не му пукаше за тази тъпотия. Повече се тревожеше дали останалата част от къщата е празна.

— Има ли някакви догени тук? — попита Рив, докато жената настаняваше стареца върху един от трапезните столове.

— Както пожелахте, всичките си отидоха за тази част от вечерта.

Ви кимна на Фюри и Зи.

— Тримата ще претърсим помещенията. Да видим дали е така.

Въпреки че Блей вярваше на себе си, Братството, на Джон Матю и Куин, се почувства много по-добре, като знаеше, че сенките са наоколо. Трез и Ай Ем не само бяха превъзходни бойци и вродено опасни за всеки един, когото обявяваха за враг; те имаха поразително предимство пред Братството.

Невидимостта.

Не беше сигурен дали всъщност можеха да влязат в бой в подобно състояние, но нямаше значение. Всеки един, който влезеше тук — като, да речем, шайката шибани копелета, — гаранция, че щеше да направи преценка само за видимите здрави тела в стаята.

Не и на тези двама братя.

И това беше добре.

В този момент Ви се върна с Фюри и Зи от обиколката си — и Бъч беше с тях, предположи, че братът бе пристигнал с кола.

— Чисто.

Последва кратка пауза. И тогава, както беше уредено, Тор отиде до предната врата и отвори пътя за Рот.

Време е за шоу, помисли си Блей, очите му трепнаха по посока на Куин, преди да се фокусира отново.

Тор и кралят влязоха в трепезарията рамо до рамо, опрели глави, сякаш водеха дълбок разговор за нещо важно, ръката на брата върху тази на Рот, сякаш мъжът искаше да се прибере у дома.

Това всичко беше представление за пред домакина и домакинията.

Тор всъщност водеше Рот с това държане за ръката, завеждайки го до огнището, поставяйки го точно в средата. А разговорът? Беше за това къде стоят двамата домакини, къде бяха разпределени столовете, къде стояха братята и бойците… и двете сенки, разбира се.

Докато Рот кимаше, кралят бавно раздвижи главата си наоколо сякаш пронизващите му очи попиваха детайлите в стаята. И после изказа признателност на домакина и домакинята, след като бяха доведени напред, за да целунат масивния му черен диамантен пръстен.

След това, най-доброто от глимерата започна да пристига.

От определеното си място в задната част на стаята до стената от прозорци, Блей имаше добра видимост към всеки един от тях. Исусе, можеше да си спомни някои от тях от живота си преди нападенията, преди да започне да живее в имението и да се бие с братята. Родителите му не бяха на еднакво равнище с тези мъже и жени, но по-добре от покрайнините — все пак кръвните линии на семейството му бяха добри и те бяха включени в много фестивали и празнувания в големите къщи.

Така че тези приятелчета не бяха непознати за него.

Но беше дяволски сигурен, че не са му липсвали.

Всъщност трябваше да се засмее на себе си, след като няколко от жените се намръщиха и погледнаха към деликатните си покрити крака, обувки Лубутен се вдигнаха и затрепериха… сякаш хладината на сенките беше отчетена.

Когато Хавърс пристигна, лечителят на расата изглеждаше леко изтощен. Без съмнение бе нервен, че ще види сестра си отново и имаше причина да бъде. От това, което Блей беше разбрал, Мариса бе сритала задника му насред стаята на последното официално събрание на Съвета.

Блей съжаляваше, че е пропуснал това нещо.

Мариса пристигна малко след брат си и Бъч се запъти към нея, поздравявайки я с продължителна целувка преди да я заведе с горда и защитаваща ръка до място в ъгъла, точно до неговото. След като ченгето й помогна да седне, застана до нея, огромен, широк и с лош поглед… особено докато сключваше поглед върху Хавърс и се усмихна, оголвайки зъби.

Блей установи, че завижда мъничко на двойката. Не заради семейното отчуждение със сигурност. Но Господи… да имаш възможност да те видят с половинката ти публично, да им покажеш любовта си, да имаш уважавана връзка от всички останали? Хетеросексуалните двойки имаха това за даденост, защото не познаваха нищо различно. Съюзите им бяха разрешени от глимерата, дори и двойките да не бяха влюбени, да изневеряваха един на друг или иначе казано да бяха измама.

Двама мъжки?

Мнеее.

Още една причина да негодува срещу аристокрацията, предположи той. Макар че в реалността той имаше чувството, че нямаше да се притеснява дали ще бъде дискриминиран. Мъжът, когото желаеше, никога нямаше да застане до него публично, и то не защото Куин даваше пукната пара за това какво мислеха хората. Първо, мъжът не беше така открит. И второ, сексът не създаваше двойки.

Иначе това копеле щеше да е сгодено за половината Колдуел, по дяволите.

О, ама какво говореше той.

Отдавна бе превъзмогнал мечтата по Куин.

Наистина.

Напълно…

Млъквай, измърмори на себе си, докато последният от Съвета пристигна.

Рив не загуби никакво време. Всяка секунда, през която Рот бе пред групата, кралят не само беше фатално открит, ала също и го настигаше шансът слепотата му да бъде разкрита.

Кралят на симпатите се обърна към Съвета, пурпурният му взор изследваше тълпата с лукава усмивка на лицето му — сякаш може би се наслаждаваше на факта, че тази група от всезнайковци нямаше никаква представа, че гълтач на грехове ги водеше.

— Така, свиквам тази среща на Съвета. Датата и часът са…

Докато встъплението продължаваше, Блей държеше погледа си зает, проверявайки гърбовете на мъжете и жените, къде бяха ръцете им, дали някой не мърдаше. Естествено, групата се беше появила с черни вратовръзки и кадифени облекла, жените със скъпоценности и мъжете със златни джобни часовници. И все пак, беше изминало много време откакто се бяха събирали официално и това значеше, че тяхното желание да се съревновават един с друг за по-високо социално положение не оставяше никакво съмнение, че всички просто ужасно много страдаха от свободно време.

— … нашият водач Рот, син на Рот.

Докато любезното ръкопляскане звучеше и тълпата се изправяше в столовете си, Рот пристъпи една крачка напред.

Човече, сляп или не, той определено изглеждаше като сила на природата: въпреки че не бе облечен в някаква кралска роба, кралят бе неопровержимо начело, масивното му тяло и дългата тъмна коса, и черното наметало, го правеха повече заплаха, отколкото всеки друг монарх.

И това бе идеята.

Водачеството, особено когато опираше до глимерата, беше базирано върху възприемането — и никой не можеше да отрече това, че Рот изглеждаше като жив, дишащ образ на сила и авторитет.

И този дълбок властен глас обаче не нараняваше.

— Признавам, че измина дълго време откакто съм ви виждал. Набезите отпреди две години покосиха много от семействата ви и аз споделям вашата болка. Аз също загубих кръвната си линия в нападения от лесъри, така че съзнавам точно през какво преминавате, докато се опитвате да възвърнете живота си, както е бил преди.

Един мъж се размърда в стола си…

Но беше просто промяна в позата, не прелюдията към изваждане на оръжие.

Блей се отпусна на поста си, както направиха още няколко други. Дявол да го вземе, нямаше търпение тази среща да приключи и да върне Рот обратно у дома в безопасност.

— Мнозина от вас познаваха баща ми добре и помнят времето му в Древната страна. Моят баща бе мъдър и сдържан водач, внимателен мъж, привърженик на логическото мислене и кралските обноски, който се занимаваше единствено и само с подобряването на тази раса и нейните граждани, — Рот направи пауза, черните наметала направиха кръг в центъра на стаята. — Споделям няколко от отличителните черти на баща си…. ала не и всички. Всъщност аз не съм сдържан. Не прощавам. Аз съм мъж на войната, не на мира.

С това Рот извади от ножницата си един от черните си кинжали, черното острие проблесна на светлината на кристалния полилей. Точно пред краля амбициозната тълпа реагира с колективно потреперване.

— Чувствам се много удобно в сблъсъци, дали от законен или смъртен вид. Баща ми бе посредник, който създаваше мостове между две страни. Аз градя гробове. Баща ми увещаваше. Аз взимам. Баща ми бе крал, който на драго сърце би седнал на масите ви за вечеря и би обсъждал с вас незначителни неща. Аз не съм такъв мъж.

Аха, дам. Без съмнение никой не се бе обръщал по този начин към Съвета. Ала Блей не можеше да не се съгласи с приближените. Слабостта не се уважаваше. Още повече, че с тази група, законът сам по себе си вероятно вече нямаше да пази трона на Рот стабилен.

Страх от друга страна?

Имаше много по-добър шанс.

— Моят баща и аз имаме нещо общо обаче, — Рот наведе глава, сякаш се взираше в черното острие. — Моят баща предизвика смъртта на осем от вашите близки.

Последва колективно ахване. Ала Рот не позволи това да го забави.

— По време на управлението на баща ми имаше осем покушения срещу живота му и без значение колко време отнемаше, без значение дали бяха дни, седмици или дори месеци, той успяваше да разбере кой стоеше зад всяко едно… и преследваше поотделно виновниците и собственоръчно ги убиваше. Може и да не сте чували истинските истории, но знаете за смъртните случаи — извършителите бяха обезглавени с изтръгнати езици. Разбира се, докато мислено се връщате назад, можете да назовете членове от вашите кръвни линии, които са били екзекутирани по този начин?

Безпокойство. Много безпокойство. Което предполагаше, че спомените бяха разпознати.

— След това ще си спомните, че тези убийства са приписвани на Обществото на лесърите. Казвам ви го това сега, знам имената, знам и къде са гробовете, защото баща ми се погрижи да ги запомня. Това бе първият кралски урок, на който ме научи. Моите поданици трябва да са почтени, защитени и да служат добре. Предателите, от друга страна, са зараза за всяко законно общество и трябва да бъдат изкоренени, — Рот се усмихна по напълно зъл начин. — Приказвайте каквото си искате за мен, научих се добре от водачеството на баща ми. И да сме наясно — моят баща, не Братството, изпълни тези убийства. Знам това, защото обезгалви четирима от тях пред мен. Ето колко бе важен урокът.

Няколко от жените се преместиха по-близо до който и мъж да стоеше до тях.

Рот продължи.

— Няма да се поколебая да последвам стъпките на баща ми в това. Признавам, че всички сте страдали. Уважавам вашите изпитания и желая да ви водя. Обаче няма да се поколебая да третирам каквото и да било бунтарство срещу мен и моите хора като акт на предателство.

Кралят снижи брадичка си и сякаш оглеждаше всички от мястото си до такава степен, че дори Блей почувства приток на адреналин.

— И ако си мислите, че това, което баща ми извършил, е насилствено, все още не сте видели нищо. Ще направя така, че тези убийства да изглеждат като милостиня. Кълна се в потеклото ми.

*Котсуолдс — прочуто с хълмовете си градче във Великобритания

**ДЕФКОН 1 — на англ. DEFCON 1, състояние на бойна готовност на армиите в САЩ, най-висок режим, който се активира при наличие на ядрено оръжие, например