На следващата сутрин се изненадах, когато на вратата ми почука Ейприл. Ейприл беше бившата наркоманка, която бе на купона у Хари Аскът и си тръгна с гаджето си, сбръчкано от амфетамини. Беше единайсет сутринта. Ейприл влезе и седна.
— Винаги съм се възхищавала на това, което пишеш — каза тя.
Дадох й една бира и си отворих друга.
— Господ е кука в небето — каза тя.
— Уха — отвърнах.
Ейприл беше пълна, но не дебела. Имаше едри хълбоци и голям задник, а косата й беше права. Нещо в габаритите й подсказваше за вродена здравина, все едно можеше да се справи с горила с голи ръце. Умствената й недостатъчност ми харесваше, защото така не можеше да играе игрички. Тя кръстоса крака и ми показа огромните си бели бутове.
— Посяла съм доматени семена в мазето на блока, в който живея — продължи тя.
— Ще си набера, когато поникнат — отвърнах.
— Никога не съм имала шофьорска книжка — заяви Ейприл. — Майка ми живее в Ню Джърси.
— Моята умря — казах аз.
Отидох да седна при нея на дивана. Награбих я и я целунах. Докато я целувах, тя ме гледаше право в очите. Отдръпнах се.
— Хайде да се чукаме — предложих.
— Имам инфекция — каза Ейприл.
— Какво?
— Нещо като гъбички. Не е сериозно.
— Мога ли да го прихвана?
— Все едно пускам нещо бяло.
— Мога ли да го прихвана и аз?
— Не мисля.
— Хайде да се чукаме.
— Не знам дали ми се чука.
— Ще бъде готино. Хайде да отидем в спалнята.
Ейприл отиде в спалнята и започна да се съблича. Аз също се съблякох. Легнахме под завивките. Аз започнах да си играя с нея и да я целувам. После се качих отгоре й. Беше много странно. Все едно путката й беше хоризонтално, а не вертикално. Бях сигурен, че съм вътре, но постоянно се изплъзвах настрани, винаги наляво. Беше възбуждащо. Свърших и се изтърколих встрани.
След това я откарах до нейния апартамент и се качихме. Разговаряхме дълго и преди да си тръгна, си записах номера на апартамента и адреса. Докато вървях през фоайето, пощенските кутии ми се сториха познати. Много пъти бях доставял поща на този адрес. Качих се в колата и си тръгнах.