Жени

68

Беше сряда вечерта, 12:30 през нощта, и ми беше много лошо. Болеше ме стомахът, но успях да изпия няколко бири. Тами беше при мен и, изглежда, ми съчувстваше. Данси беше при баба си.

Въпреки че ми беше лошо, най-сетне си прекарвахме добре — бяхме просто двама души, които са заедно.

На вратата се почука. Отворих. Беше Джей, братът на Тами, заедно с друг младеж — Филбърт, дребен пуерториканец. Двамата седнаха и аз им дадох по една бира.

— Хайде да отидем да гледаме някой порнофилм — предложи Джей.

Филбърт просто си седеше мълчаливо. Имаше черни, внимателно поддържани мустачки, и лицето му беше почти безизразно. Не излъчваше никакви вибрации. Когато го погледнех, се сещах само за думи като „празен“, „скован“ и „мъртъв“.

— Ти защо не кажеш нещо, Филбърт? — попита го Тами. Той не отговори.

Станах, отидох до умивалника в кухнята и повърнах. Върнах се и пак си седнах. Отворих си нова бира. Много мразех да не мога да задържа бирата в стомаха си. Просто бях пил прекалено много дни и нощи без прекъсване. Трябваше да си почина. И да пийна нещо. Само бира. Човек има право да задържи една бира в стомаха си. Отпих голяма глътка.

Но бирата не искаше да се задържи. Отидох в банята. Тами почука на вратата:

— Ханк, добре ли си?

Изплакнах си устата и отворих вратата:

— Просто ми е лошо, това е.

— Искаш ли да си тръгват?

— Естествено.

Тя се върна при тях и каза:

— Момчета, защо не се качите при мен?

Е, това не го очаквах.

Тами беше забравила да си плати тока, или просто не искаше да го направи, така че горе имаше само свещи. По-рано същия ден бях купил бутилка с готова маргарита и тя я взе със себе си.

Аз останах да си пия сам. Успях да задържа следващата бира.

Докато пиех, ги чувах как си говорят там горе.

След това братът на Тами си тръгна. Видях го как отиваше към колата си под лунната светлина.

Тами и Филбърт останаха сами горе, на свещи.

Аз седях на тъмно и пиех. Мина един час. Виждах треперливото отражение от светлината на свещите в тъмното. Огледах се. Тами си беше забравила обувките. Взех ги и тръгнах да се качвам по стълбите. Вратата на апартамента й беше отворена и аз чух как тъкмо казва на Филбърт:

— Както и да е, всъщност имах предвид, че…

После тя ме чу как се изкачвам по стълбите:

— Хенри, ти ли си?

Хвърлих обувките нагоре по стълбите. Те паднаха пред вратата на апартамента й.

— Забрави си обувките — казах.

— Златен си — отвърна тя.

Към 10:30 на следващата сутрин Тами почука на вратата. Аз отворих и рекох:

— Проклета мръсна кучка.

— Не ми говори така.

— Искаш ли бира?

— Добре.

Тя седна и започна:

— Ами значи ние изпихме цялата маргарита. После брат ми си тръгна. А Филбърт беше много мил. Само си седеше и почти не говореше. Аз го попитах: „Как ще се прибереш сега? Имаш ли кола?“ И той каза, че няма. Само седеше и ме гледаше, така че аз казах: „Ами аз имам кола, ще те закарам у вас.“ И го закарах у тях. После, така или иначе бях у тях, си легнах с него. Бях доста пияна, но той не ме пипна с пръст. Каза, че на сутринта трябвало да ходи на работа.

Тами се засмя и продължи:

— По някое време през нощта се опита. Но аз си сложих възглавницата на главата и започнах да се кикотя. Стисках възглавницата и се кикотех. И той се отказа. След като отиде на работа, отидох с колата до майка ми и закарах Данси на училище. И ето, сега се върнах.

На следващия ден Тами беше на стимуланти. Само търчеше напред-назад из апартамента ми. Накрая ми заяви:

— Ще се върна довечера. Ще се видим тогава!

— Забрави — казах аз.

— Какво ти става? Много мъже биха се радвали да ме видят довечера!

Тами излезе и затръшна вратата. На верандата спеше една бременна котка.

— Изчезвай оттук, червенокоске! — изкрещях.

После хванах бременната котка и замерих Тами с нея. Изобщо не улучих и котката тупна в близките храсти.

На следващата вечер Тами беше на амфетамини. Аз бях пиян. Тами и Данси ми крещяха от прозореца на горния етаж.

— Ходи да сърбаш сперма, гъз такъв!

— Да, ходи да сърбаш сперма, гъз такъв! ХАХАХА!

— Майка ти е тлъста! — извиках в отговор.

— Ходи да гризкаш миши лайна, гъз такъв!

— Гъз такъв, гъз такъв, гъз такъв! ХАХАХА!

— Виненките ми смучат от пъпа! — извиках в отговор. Изведнъж някъде наблизо се разнесоха няколко изстрела — или от улицата, или иззад сградата, или от съседния апартамент. Бяха много наблизо. Живеехме в беден квартал, където имаше много проститутки, пласьори на наркотици и по някой и друг убиец.

Данси започна да пищи от прозореца:

— ХАНК! ХАНК! КАЧИ СЕ, ХАНК! ХАНК, ХАНК, ХАНК! ПОБЪРЗАЙ, ХАНК!

Изтичах горе. Тами се беше проснала на леглото, а разкошната й червена коса беше разпръсната по възглавницата. Тя ме видя и едва-едва пророни:

— Простреляха ме. Простреляха ме.

Тя посочи едно петно на дънките си. Вече не се шегуваше. Беше ужасена.

На дънките й наистина имаше червено петно, но беше сухо. Тами просто обичаше да си играе с боите ми. Пипнах петното, за да се убедя, че е сухо. Нищо й нямаше, освен че беше надрусана до козирката.

— Слушай, нищо ти няма — казах й аз. — Нищо ти няма, не се притеснявай…

Докато излизах, Боби изтича нагоре по стълбите.

— Тами, какво има? Добре ли си?

Боби очевидно първо се беше облякъл, което обясняваше известното закъснение.

Докато ме подминаваше на стълбите, бързо му казах:

— Господи, човече, постоянно ми се бъркаш в живота.

Боби нахлу в апартамента на Тами, а след него там влезе и съседът от другия апартамент — продавач на автомобили на старо и доказан психопат.

Няколко дни по-късно Тами слезе при мен с някакъв плик.

— Ханк, управителката току-що ми връчи предупреждение за напускане.

Показа ми го и аз го прочетох внимателно.

— Май е сериозно — рекох.

— Казах й, че ще платя просрочения наем, но тя отговори: „Не те искаме тук, Тами!“

— Не бива толкова дълго да не плащаш наема.

— Виж, аз имам пари. Просто не обичам да плащам.

Тами винаги беше нередовна във всичко. Колата й не беше регистрирана, номерата й отдавна бяха с изтекъл срок и караше без книжка. Беше я оставяла по цели дни на забранени за паркиране места и частни паркинги. Когато я спираха ченгета и тя беше пияна, надрусана или без документи, просто започваше да им говори нещо и те винаги я пускаха. Когато й лепнеха глоба за неправилно паркиране, просто късаше документа и го хвърляше.

— Ще намеря телефона на собственика на сградата и ще му се обадя — заяви тя. — Не могат просто така да ме изритат. Знаеш ли му телефона?

Собственикът на нашата жилищна сграда не живееше в нея.

— Не — отвърнах.

Точно в този момент Ърв, който притежаваше публичен дом и в добавка работеше като охрана в кварталния салон за масажи, мина край моя апартамент. Ърв беше висок два метра и беше на метадон. Освен това беше по-свестен от всеки от първите три хиляди души, с които ще се разминеш на улицата.

Тами изтича навън:

— Ърв! Ърв!

Той спря и се обърна. Тами вирна циците си към него и попита:

— Ърв, имаш ли телефона на собственика на сградата?

— Не, нямам го.

— Виж, Ърв, много ми трябва. Намери ми го и ще ти духам!

— Нямам го — повтори той.

После отиде до вратата на апартамента си и пъхна ключа в бравата.

— Хайде бе, Ърв, наистина ще ти духам, ако ми кажеш телефона!

Той се поколеба и я погледна:

— Честно?

После отвори вратата, прибра се и я затвори зад гърба си.

Тами изтича до съседната врата и започна да блъска по нея. Съседът Ричард я отвори предпазливо, без да сваля веригата. Той беше плешив, живееше сам, беше религиозен, на около четирийсет и пет, и постоянно гледаше телевизия. Беше розов и чистичък като жена. Постоянно се оплакваше от шума в моя апартамент — казваше, че не можел да спи от него. Управителката го посъветва да се премести. Ричард ме мразеше. А сега една от моите жени беше на вратата му.

— Какво искаш? — просъска той, без да маха веригата.

— Виж, скъпи, трябва ми телефона на собственика на сградата… Ти живееш тук от години. Знам, че го имаш. Много ми трябва този телефон!

— Махай се — каза той.

— Виж, скъпи, аз мога да бъда много мила с теб… Ще ти дам целувка, голяма хубава целувка!

— Махай се, разпътна жено — просъска той. — Блудница!

После затръшна вратата.

Тами дойде при мен:

— Ханк?

— Да?

— Какво означава блудница? Знам какво е лудница, но какво е блудница?

— Блудница, скъпа моя, означава „курва“.

— Ах, това мръсно копеле!

Тами изскочи навън и взе да чука по вратите на останалите апартаменти. Хората или ги нямаше, или не искаха да отворят. Накрая тя се върна при мен:

— Не е честно! Защо искат да ме изгонят? Какво съм направила?

— Не знам. Помисли си. Може да си направила нещо и да си забравила.

— Нищо не си спомням.

— Ела да живееш при мен.

— Няма да изтърпиш детето.

— Да, права си — съгласих се.

Минаха няколко дни. Собственикът на сградата не се появи — не обичаше да се разправя с наемателите. Управителят не отстъпи от намеренията си. Дори Боби спря да се показва, започна да вечеря сам с полуфабрикати, пушеше си тревата и слушаше музика на уредбата си.

— Ей, човече — каза ми той. — На мен твоята мацка дори не ми харесва! Само ни разваля старото приятелство, човече!

— Така е, Боби — съгласявах се аз.

Отидох до пазара и докарах празни кашони. После сестрата на Тами, която се казваше Кати и живееше в Денвър, полудя — някакво гадже беше скъсало с нея — и Тами трябваше да отиде да се грижи за нея, заедно с Данси. Закарах ги до гарата и ги качих на влака.