Жени

76

Върнах се в Лос Анджелис. Мина седмица и половина. Беше вечер. Телефонът звънна. Беше Сесилия и плачеше.

— Ханк, Бил почина. Обаждам се първо на теб.

— Господи, Сесилия, не знам какво да кажа.

— Много се радвам, че дойде онзи път. След като си тръгна, Бил говореше само за теб. Нямаш представа колко му беше важно, че дойде да се видите.

— Как стана?

— Оплака се, че му е много лошо, закарахме го в болницата и след два часа умря. Хората сигурно ще си помислят, че е от свръхдоза, но не беше така. Макар че исках да се разведа с него, аз още го обичах.

— Вярвам ти.

— Не ми се иска да те занимавам с всичко това.

— Няма проблеми. Бил нямаше да има нищо против. Просто не знам какво да кажа, за да ти помогна. Малко съм шокиран. Нека да ти се обадя по-късно, за да проверя дали си добре.

— Ще го направиш ли?

— Естествено.

„Точно това е проблемът с пиенето“ — помислих си аз и отидох да си налея питие. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.

Колкото и да беше болен и нещастен, Бил просто не приличаше на човек, който ще умре всеки момент. Смъртта често идва точно по този начин и макар да знаем за нея и почти всеки ден мислим как ще умрем, когато се случи толкова неочаквано и когато умре толкова изключително и мило човешко същество, е много трудно да го приемеш — ужасно трудно, независимо колко други хора, добри или лоши, са умрели преди това.

Същата вечер се обадих на Сесилия, после още веднъж следващата вечер, и още веднъж след това, а после спрях да й се обаждам.