Жени

33

Минаха ден-два, после един следобед, към един часа, някой почука на вратата. Беше Монти Риф, художникът — или поне така се представи. Освен това ми обясни, че сме се напивали заедно, когато съм живял на авеню „Делонгпри“.

— Не си спомням — казах аз.

— Идвах с Ди Ди на гости у вас.

— Така ли? Ами добре, влизай.

Монти вървеше в комплект с шест бири и една висока, достолепна жена.

— Това е Джоана Доувър — представи я той.

— Изпуснах четенето в Хюстън — каза ми тя.

— Лора Станли ми е разказвала за теб — рекох й аз.

— Познавате ли се?

— Да. Но аз й викам Катрин, като Катрин Хепбърн.

— Близки ли сте?

— Да, доста.

— Колко доста?

— Ами след ден-два тя ще ми дойде на гости.

— Честно?

— Да.

Изпихме шестте бири и аз излязох да купя още. Когато се върнах, Монти си беше тръгнал. Джоана ми обясни, че имал някаква среща. Заговорихме се за картини и аз й показах някои от моите. Тя ги разгледа и реши, че иска да купи две от тях.

— Колко струват? — попита.

— Ами малката е четирийсет долара, а голямата — шейсет. Джоана ми написа чек за сто долара. После каза:

— Искам да дойдеш да живееш при мен.

— Какво? Не е ли малко прибързано?

— Заслужава си. Аз имам пари. Само не ме питай колко точно. Помислих по въпроса и открих няколко добри причини да живеем заедно. Искаш ли да ти ги кажа?

— Не.

— На първо място, ако заживеем заедно, ще те заведа в Париж.

— Мразя да пътувам.

— Ще ти покажа един Париж, който ще ти хареса.

— Нека да си помисля.

Наведох се и я целунах. После пак я целунах, този път малко по-дълго.

— Мамка му — казах. — Хайде да си лягаме.

— Добре — отвърна Джоана Доувър.

Съблякохме се и легнахме. Тя беше висока метър и осемдесет. Преди нея бях спал само с миньончета. Беше странно усещане — където и да се протегна, все имаше жена. Загряхме. Полизах я три-четири минути, после се качих върху нея. Беше добра, доста добра. После се измихме, облякохме се и тя ме заведе на вечеря в Малибу. Разказа ми, че живее в Галвестън, щата Тексас. Даде ми телефонния си номер и адреса и ми заръча да й отида на гости. Отвърнах й, че ще го направя. Тя каза, че говори напълно сериозно за Париж и всичко останало. Беше хубаво чукане, а и вечерята също си я биваше.