Жени

59

Изтичахме нагоре по дългата рампа. Аз носех роклите и торбите на Тами.

Когато стигнахме до ескалатора, Тами изведнъж видя машината, на която можеш да си купиш застраховка „Живот“ преди полета.

— Моля те — казах аз. — Имаме само пет минути до излитането.

— Искам да оставя парите на Данси.

— Добре.

— Имаш ли две монети по двайсет и пет цента?

Дадох й две монети по двайсет и пет цента. Тя ги пусна в машината, която изплю едно талонче.

— Имаш ли химикалка?

Тами попълни талончето, но после трябваше да го сложи в плик. Прибра талончето в плика и се опита да го пъхне в процепа на машината.

— Не влиза! — оплака се тя.

— Ще изпуснем самолета.

Тя продължи да натиска плика, за да го натика в процепа. Но не успяваше.

Стоеше и тикаше плика в процепа. Пликът вече беше прегънат на две и всичките му ъгълчета бяха пречупени.

— Ще полудея — казах й аз. — Не издържам вече.

Тами пробва още няколко пъти. Пликът не влизаше. Накрая се обърна към мен:

— Добре де, да тръгваме.

Качихме се на ескалатора с нейните рокли и торби. Намерихме изхода. Настанихме се на две места в дъното на самолета. Сложихме си коланите.

— Видя ли? — рече ми тя. — Нали ти казвах, че имаме предостатъчно време?

Погледнах си часовника. Самолетът се плъзна по пистата.