Жени

47

След две вечери отидох до къщата на Тами на „Ръстик Корт“. Почуках. Вътре не светеше. Изглежда, нямаше никого. Погледнах в пощенската кутия. Имаше писма. Написах й бележка: Тами, търсих те по телефона. Дойдох, но те нямаше. Добре ли си? Обади ми се. Ханк

Към единайсет на следващата сутрин пак отидох с колата. Нейната кола не се виждаше. Бележката ми си стоеше на вратата. Все пак позвъних. Писмата си стояха в пощенската кутия. Оставих й нова бележка: Тами, къде си, по дяволите? Обади ми се. Ханк.

После обиколих целия квартал, като търсех да видя очуканото червено камаро.

Вечерта пак отидох до тях. Валеше. Бележките ми се бяха намокрили. В пощенската кутия имаше още повече писма. Оставих й една моя стихосбирка, с посвещение. После се върнах във фолксвагена. На огледалото за обратно виждане висеше малтийски кръст. Свалих го, занесох го до тях и го завързах за бравата на вратата.

Не знаех къде живеят приятелките й, майка й, любовниците й.

Прибрах се и написах няколко любовни стихотворения.