Жени

32

Лидия ме посрещна на летището. Както обикновено, много й се ебеше.

— Господи, колко много ми се ебе! — каза тя. — Пипам се по цяла нощ, но няма ефект.

Потеглихме към моя апартамент.

— Лидия, кракът ми е в ужасно състояние. Просто не знам как ще се справя с този крак.

— Какво?

— Честно. Не съм сигурен дали мога да чукам, когато кракът ми е в такова състояние.

— Тогава каква полза има от теб, по дяволите?

— Мога да пържа яйца и да правя фокуси.

— Много смешно. Честно те питам, каква полза има от теб, по дяволите?

— Кракът ми ще се оправи. Ако не се оправи, ще го отрежат. Имай малко търпение.

— Ако не беше пиян, нямаше да паднеш и да си срежеш крака. Алкохолът е виновен за всичко!

— Алкохолът не е виновен за нищо, Лидия. Чукаме се около четири пъти в седмицата. За човек на моята възраст това е доста добро постижение.

— Понякога направо си мисля, че не ти харесва да го правиш.

— Лидия, сексът не е всичко на този свят! Маниачка такава! Почини си малко, за Бога!

— Докога да си почивам? Докато ти зарасне кракът? И какво да правя междувременно?

— Можем да играем на скрабъл.

Лидия се разкрещя. Колата започна да се движи на слалом по улицата.

— КУЧИ СИН! ЩЕ ТЕ УБИЯ!

Лидия премина с голяма скорост през разделителната лента и влезе в насрещното платно. Прозвучаха клаксони и колите пред нас се пръснаха. Карахме право срещу движението, а колите завиваха наляво или надясно, за да ни избегнат. После, все така без предупреждение, Лидия зави обратно през разделителната лента и се прибра в нашето платно.

Запитах се къде беше полицията в този момент. Защо винаги, когато Лидия правеше нещо подобно, полицията изведнъж изчезваше мистериозно?

— Добре — каза тя. — Ще те откарам до вас и това е краят. Писна ми. Ще продам къщата и ще се преместя във Финикс. Глендолайн сега живее там. Сестрите ми казаха, че не бива да се хващам с дъртак като теб.

През останалата част от пътя и двамата мълчахме. Когато стигнахме до нас, аз извадих куфара си от багажника, обърнах се към Лидия и казах:

— Довиждане.

Тя плачеше беззвучно — цялото й лице беше мокро от сълзите. Без да отговори, даде газ и изчезна към авеню „Уестърн“. Аз се прибрах. Поредното четене.

Проверих си пощата, а след това се обадих по телефона на Катрин, която живееше в Остин, щата Тексас. Тя се зарадва искрено, че ме чува, а на мен ми беше приятно отново да чуя тексаския акцент и пискливия й смях. Казах й, че искам да ми дойде на гости и че ще й платя самолетния билет в двете посоки. Щяхме да отидем на хиподрума, на плаж в Малибу… изобщо, където си искаме.

— Ама, Ханк, ти нямаш ли приятелка?

— Не, нямам. Аз съм отшелник.

— А как така винаги пишеш за жени в стихотворенията си?

— Това са жени от миналото. Сега е настоящето.

— Ами Лидия?

— Лидия?

— Да, ти ми разказа за нея.

— Какво ти разказах?

— Как е пребила две други жени. Нали няма да й позволиш да ме пребие? Аз не съм много силна, нали знаеш.

— Няма да стане. Тя се премести да живее във Финикс. Казвам ти, Катрин, ти си точно онази изключителна жена, която съм търсил цял живот. Моля те, повярвай ми.

— Трябва да се подготвя. Трябва да потърся някой, който да се грижи за котката.

— Добре. Но искам да знаеш, че тук всичко е наред.

— Ама, Ханк, нали не си забравил какво ми каза за твоите жени?

— Какво ти казах?

— Каза ми: „Те винаги се връщат“.

— Просто съм се правел на голям мъж.

— Ще дойда — рече тя. — Веднага щом се оправя тук, ще направя резервация и ще ти съобщя подробностите.

Докато бях в Тексас, Катрин ми беше разказала за живота си. Аз бях едва третият мъж, с когото беше спала. Първо бил мъжът й, после някакъв автомобилен състезател-алкохолик, а накрая аз. Бившият й съпруг, Арнолд, се занимаваше с шоубизнес и изкуство. Не разбрах точно с какво. Изглежда, работата му беше постоянно да подписва договори с рокзвезди, художници и други подобни. Фирмата му имала дългове в размер на шейсет хиляди долара, но процъфтявала. Явно беше от онези фирми, които работят толкова по-добре, колкото повече са задлъжнели.

Не разбрах и какво беше станало със състезателя-алкохолик. Предполагам, че един ден просто е дал газ и е изчезнал. След това пък Арнолд започнал да шмърка кокаин. Кокаинът го променил до неузнаваемост. Катрин обясни, че вече не можела да го познае. Било ужасно. Викали „Бърза помощ“. А на следващата сутрин отивал на работа, все едно нищо не се е случило. След това в играта влязла и Джоана Доувър. Висока, достолепна полумилионерка. Образована и луда. Двамата с Арнолд започнали да работят заедно. Джоана Доувър търгувала с произведения на изкуството по същия начин, но който други хора търгуват с царевица на зелено. Откривала неизвестни, но перспективни художници, купувала нещата им евтино и ги продавала скъпо, след като станели известни. Имала усет за такива неща. Както и великолепно тяло, дълго метър и осемдесет. Двамата с Арнолд започнали да прекарват много време заедно. Една вечер Джоана минала да го вземе, облечена в скъпа прилепнала рокля. Тогава Катрин разбрала, че работата е сериозна. Затова започнала да ходи навсякъде, където ходели Арнолд и Джоана заедно. Станали като тройка. Арнолд имал много слаб сексуален нагон, така че Катрин не се притеснявала за това. Притеснявала се за бизнеса му. После пък Джоана излязла от картинката, а Арнолд започнал да шмърка още по-сериозно. Все по-често трябвало да викат „Бърза помощ“. Накрая Катрин се развела. Но все още се виждали. Всяка сутрин в 10:30 тя носела кафе в офиса му, за всички служители, а Арнолд й давал заплата. Така можела да задържи къщата. Двамата с Арнолд вечеряли заедно от време на време, но не правели секс. Въпреки това той имал нужда от нея. Освен всичко останало, Катрин вярваше в здравословната храна и ядеше единствено пилешко и риба. Прекрасна жена.