Жени

23

След това съм заспал. Явно бях изпил повече уиски, отколкото си мислех. Не си спомнях как съм стигнал до апартамента на Никол. На сутринта се събудих в чуждо легло, а зад гърба ми имаше някой. Погледнах към стената пред очите си и видях голямо декоративно „Н“. „Н“ като „Никол“. Беше ми лошо. Отидох в банята. Опитах се да си измия зъбите с четката на Никол, но вместо това повърнах. Измих си лицето, сресах се, изсрах се, изпиках се, измих си ръцете и изпих голямо количество вода направо от крана. После се върнах в леглото. Никол стана, също си направи тоалета и се върна. Легна с лице към мен. Започнахме да се целуваме и да се галим.

„Невинен съм пред теб, Лидия — помислих си аз. — По моя си начин.“

Никакво лизане. Стомахът ми все още се бунтуваше. Качих се върху бившата съпруга на известния лекар. Образованата жена, която беше обиколила света. На етажерката си имаше романите на сестрите Бронте. И двамата харесвахме Карсън Маккалърс. „Сърцето е самотен ловец“. Ръгнах я особено яростно три-четири пъти и тя простена. Сега познаваше писател отблизо. Не много известен писател, разбира се, но все пак успявах да си плащам наема с писане, а дори това само по себе си беше изумително. Един ден щях да напиша за нея в някоя от книгите си. Чуках културна кучка. Почувствах, че приближавам върха. Пъхнах език в устата й, целунах я и свърших. Когато се изтърколих встрани, вече ми беше тъпо. Прегърнах я за кратко, после тя отиде в банята. Може би чукането с нея щеше да е по-приятно, ако бяхме в Гърция. Америка е ужасно място за чукане.

След това започнах да посещавам Никол по два-три пъти в седмицата, следобед. Пиехме вино, говорехме си и понякога правехме любов. Открих, че не държа чак толкова на нея, просто се занимавахме. С Лидия се бяхме сдобрили още на следващия ден. Тя ме разпитваше къде ходя следобед.

— До супермаркета — отговарях.

И наистина беше така. Винаги първо отивах до супермаркета.

— Не съм забелязвала да прекарваш толкова много време в супермаркета — каза тя.

Една вечер се напих и споменах на Лидия, че познавам някаква Никол. Казах й къде живее Никол, но освен това уточних, че „не е нищо особено“. Нямам представа защо й го казах, но когато човек пие, понякога не разсъждава особено трезво.

Един следобед отивах от магазина за алкохол към апартамента на Никол. Носех две опаковки по шест бири в бутилки и още една бутилка с уиски. Наскоро с Лидия пак се бяхме скарали и аз бях решил да остана да спя при Никол. Вървях си, вече леко пиян, когато чух тичащи стъпки зад гърба си. Обърнах се и видях Лидия.

— Ха! — каза тя. — Ха!

Тя издърпа пазарската торба от ръката ми и започна да вади бирените бутилки една по една и да ги разбива на тротоара. Всяка бутилка шумно избухваше. На булевард „Санта Моника“ има голямо движение. Точно започваха да се събират колите за следобедния час пик. А всичко това ставаше точно пред входа на Никол. Накрая Лидия стигна и до бутилката уиски. Вдигна я над главата си и изкрещя:

— Ха! Значи щеше да изпиеш това, а после щеше да я ЧУКАШ!

И разби бутилката в цимента.

Вратата на Никол беше отворена и Лидия изтича нагоре по стълбите. Никол стоеше на най-горното стъпало. Лидия започна да я удря с голямата си дамска чанта. Чантата беше с дълга дръжка и тя я въртеше с всичка сила.

— Той е мой! Мой! Стой далеч от мъжа ми!

След това Лидия изтича обратно надолу по стълбите, изхвърча навън и се отдалечи по улицата.

— Божичко — каза Никол. — Коя беше тази?

— Казва се Лидия. Дай ми една метла и торба за боклук.

Слязох на улицата и започнах да мета счупените стъкла и да ги събирам в торбата. Помислих си, че този път онази кучка наистина прекали. Първо щях да отида да си купя още алкохол. А после щях да остана да спя при Никол — може би дори няколко вечери.

Бях се навел да събирам стъклата, когато чух зад гърба си странен шум. Обърнах се. Беше Лидия, с Нещото. Качила бе Нещото на тротоара и караше право към мен с около петдесет километра в час. Отскочих встрани и колата профуча на сантиметри от мен. Когато стигна до края на пресечката, Лидия скочи от тротоара обратно на улицата, направи десен завой и се изгуби от поглед.

Продължих да мета стъклата. Почистих всичко. След това порових в пазарската торба, с която бях дошъл, и открих една невредима бутилка бира. Изглеждаше много добре. Наистина имах нужда от нея. Вече се канех да си я отворя, когато някой ми я издърпа от ръката. Пак беше Лидия. Този път изтича с бутилката до вратата на Никол и я метна към стъклото. Метна я толкова силно, че бутилката мина през стъклото като някакъв голям куршум и не го разби на парчета, а проби кръгла дупка.

После Лидия пак се отдалечи на бегом, а аз се заизкачвах по стълбите. Никол продължаваше да стои на най-горното стъпало.

— За Бога, Чинаски, тръгвай си заедно с нея, преди да е избила всичко живо!

Обърнах се и слязох по стълбите. Лидия седеше в колата си, спряна до тротоара, а двигателят работеше. Отворих вратата и се качих. Тя потегли. И двамата не продумахме.