Жени

90

Следващият ден беше събота и Дебра приготви закуска.

— Ще дойдеш ли с нас по антикварните магазини?

— Добре.

— Имаш ми махмурлук? — попита тя.

— Не е толкова зле.

Поседяхме мълчаливо, после тя каза:

— Хареса ми как чете в The Lancer. Беше пиян, но успя да достигнеш до хората.

— Понякога не успявам.

— Кога ще четеш пак?

— Обадиха ми се от Канада. Опитват се да осигурят финансиране.

— В Канада! Може ли да дойда с теб?

— Ще видим.

— Ще останеш ли и тази вечер?

— Искаш ли?

— Да.

— Тогава ще остана.

— Страхотно.

Закусихме и аз отидох в тоалетната, докато Дебра миеше чиниите. Пуснах водата, избърсах се, пак пуснах водата, измих си ръцете и излязох. Дебра миеше на умивалника. Прегърнах я изотзад.

— Можеш да си измиеш зъбите с моята четка, ако искаш — каза тя.

— Имам лош дъх, а?

— Не е толкова зле.

— Да бе.

— Освен това можеш да вземеш душ, ако искаш…

— О, и това ли?

— Престани. Теси ще дойде чак след един час. Можем да използваме времето, за да се поизчистим.

Влязох в банята и започнах да пълня ваната. Не обичам да се къпя под душ, освен в мотелите. На стената в банята имаше снимка на някакъв мъж — с дълга тъмна коса и обикновено хубаво лице, поръсено с обичайната идиотия. Той ми се усмихваше с белите си зъби. Аз измих малкото обезобразени зъби, които ми бяха останали. Дебра беше споменавала, че бившият й съпруг е психоаналитик.

След като свърших, и Дебра си взе душ. Аз си налях малко вино в една чаша и седнах до прозореца. После изведнъж си спомних, че съм забравил да изпратя на бившата ми жена парите за издръжката на детето. Нищо, щях да ги пратя в понеделник.

В Плая дел Рей беше спокойно. Беше приятно да се измъкна от мръсната, претъпкана жилищна сграда, където живеех. Там нямаше сянка и слънцето безмилостно ни биеше с лъчите си. Всички бяхме ненормални, по един или друг начин. Дори кучетата и котките, птичките, вестникарчетата и проститутките.

При нас, в източната част на Холивуд, тоалетните никога не работеха както трябва, а некадърният водопроводчик, който ни изпращаше хазяинът, никога не успяваше да ги поправи. Затова сваляхме капака на казанчето и натискахме лостчето ръчно, отвътре. Крановете капеха, хлебарките пълзяха, кучетата се изхождаха навсякъде, а в мрежите имаше големи дупки, през които влизаха мухи и всякакви странни насекоми.

Някой натисна звънеца (с двата тона), аз станах и отворих вратата. Беше Теси. Четирийсетгодишна, червенокоса, с очевидно боядисана коса.

— Ти си Хенри, нали?

— Да, Дебра е в банята. Заповядай, седни.

Теси носеше къса червена пола. Имаше хубави бедра. Глезените и прасците й също не бяха лоши. Приличаше на жена, която обожава да се чука.

Отидох до банята и почуках на вратата:

— Дебра, Теси дойде…

Първият антикварен магазин, в който се отбихме, беше на една-две пресечки от океана. Отидохме с моя фолксваген и влязохме в магазина. Аз се разходих вътре заедно с тях двете. Всички цени бяха от порядъка на осемстотин до хиляда и петстотин долара: стари часовници, стари столове, стари маси. Цените бяха невероятни. Наоколо стояха двама-трима продавачи и потъркваха ръцете си една в друга. Очевидно получаваха комисиона от продажбите в добавка към заплатата. Собственикът със сигурност се снабдяваше със стока на смешно ниски цени в Европа или някъде в дълбоката провинция. Накрая ми омръзна да гледам табелки с чудовищно високи цени и казах на момичетата, че ще ги чакам в колата.

Намерих един бар наблизо, влязох и седнах. Поръчах си бутилка бира. В бара беше пълно с млади мъже, повечето под двайсет и пет. Бяха руси и слаби, или тъмнокоси и слаби, облечени с изрядни спортни панталони и ризи. Гледаха спокойно и безизразно. Нямаше жени. Имаше голям телевизор, включен без звук. Никой не го гледаше. Никой не проговаряше. Изпих бирата и си тръгнах.

Намерих един магазин за алкохол и си купих шест бири. Върнах се в колата и седнах там. Бирата беше хубава. Колата беше паркирана зад антикварния магазин. На улицата отляво имаше задръстване и аз се загледах в хората, които търпеливо чакаха в колите си. Почти винаги в колите имаше мъж и жена, които гледаха право пред себе си и не си говореха. В крайна сметка за всички нас опираше до едно и също: да чакаме. Човек цял живот чака — болницата, лекаря, водопроводчика, лудницата, затвора и накрая самата смърт. Първо светваше червено, после зелено. Гражданите на света се хранеха, гледаха телевизия и се притесняваха за работата си или за липсата на работа, докато чакаха.

Започнах да си мисля за Дебра и Теси, които още бяха в антикварния магазин. Дебра всъщност не ми харесваше чак толкова, но ето че влизах в живота й. Чувствах се като някакъв воайор.

Седях и пиех бира. Бях стигнал до последната, когато те най-сетне излязоха от магазина.

— О, Хенри — каза Дебра. — Намерих най-хубавата мраморна масичка на света само за двеста долара!

— Наистина е фантастична! — потвърди Теси.

Двете се качиха в колата. Дебра притисна крака си в моя и каза:

— Омръзна ли ти да чакаш?

Запалих двигателя, отидохме до един магазин за алкохол и купихме три-четири бутилки вино и цигари.

„Ах, тази кучка Теси с късата й червена пола и найлоновите й чорапи“ — помислих си аз, докато плащах на човека в магазина.

Изобщо не се съмнявах, че е провалила поне една дузина добри мъже, без да се замисля. Реших, че точно в това е нейният проблем: че не се замисля. Просто не обичаше да мисли. И можеше да си го позволи, защото нямаше никакви закони или правила за това. Но когато след някоя и друга година чукне петдесетте, щеше да се наложи да се замисли! Тогава щеше да се превърне в онази кисела жена в супермаркета, която блъска с количката си гърбовете и глезените на другите хора на опашката — с тъмни очила и подпухнало нещастно лице — а количката й щеше да е пълна с извара, чипс, свински пържоли, лук и четвъртинка Jim Beam.

Върнах се в колата и я закарах до къщата на Дебра. Момичетата седнаха. Отворих бутилка вино и напълних три чаши.

— Хенри — каза ми Дебра. — Ще повикам Лари. Той ще ме закара с неговия ван, за да си прибера масичката. Няма нужда да се мъчиш с това. Нали се радваш?

— Да.

— Теси ще ти прави компания.

— Добре.

— Дръжте се прилично!

Лари пристигна през задния вход и двамата с Дебра излязоха отпред. Лари запали своя ван и след малко потеглиха.

— Е, сега сме сами — казах аз.

— Аха — отвърна Теси.

Седеше съвсем неподвижно и гледаше право пред себе си. Аз си довърших питието и отидох до тоалетната да се изпикая. Когато се върнах, тя мълчаливо седеше на дивана.

Заобиколих дивана, застанах зад нея, хванах я за брадичката и вдигнах лицето й. После притиснах устата си в нейната. Тя имаше много голяма глава. Беше наплескана с лилав грим под очите и миришеше на престоял плодов сок — сок от кайсии. От всяко ухо висеше тънка сребърна верижка, а в края на верижката имаше по една малка сребърна сфера — явно със символично значение. Докато се целувахме, протегнах ръка под блузата й. Намерих една цица, хванах я и започнах да я мачкам. Не носеше сутиен. Накрая се изправих и дръпнах ръката си. Заобиколих дивана и седнах до нея. Налях вино в две чаши.

— За тъй грозно копеле имаш доста кураж — отбеляза тя.

— Искаш ли да направим едно бързо, преди да се върне Дебра?

— Не.

— Недей да се сърдиш. Просто се опитвам да разведря атмосферата.

— Мисля, че прекрачи някаква граница. Това, което стори току-що, беше отвратително и нахално.

— Сигурно ми липсва въображение.

— А се наричаш писател?

— Пиша. Но най-вече правя снимки.

— Мисля, че чукаш жените само за да напишеш как си ги чукал.

— Не знам.

— Така мисля.

— Добре де, добре, няма значение. Пий си питието.

Теси отново се обърна към чашата си. Изпи виното и загаси цигарата. После се обърна към мен, като мигаше с дългите си изкуствени мигли. Също като Дебра имаше голяма, наплескана с червило уста. С тази разлика, че устата на Дебра беше по-тъмна и не лъщеше толкова. Устата на Теси беше яркочервена и устните й лъщяха, постоянно я държеше отворена и облизваше долната си устна. Изведнъж ме награби. Устата й се притисна в моята. Беше възбуждащо. Все едно ме изнасилваше. Курът ми започна да се надървя. Докато тя ме целуваше, протегнах ръка и вдигнах полата й, за да я погаля по левия крак.

— Хайде — казах, след като свършихме да се целуваме.

Хванах я за ръката и я заведох в спалнята на Дебра. Бутнах я на леглото. Беше покрито с кувертюра. Свалих си обувките и панталоните, а после и нейните обувки. Целунах я продължително, после вдигнах червената й пола над хълбоците. Не беше с чорапогащи. Носеше найлонови чорапи и розови бикини. Дръпнах бикините. Теси лежеше със затворени очи. Някъде в квартала се чуваше уредба, по която свиреше симфонична музика. Потърках путката й с пръст. Скоро тя се навлажни и започна да се отваря. Вкарах пръста си вътре. После го извадих и потърках клитора. Беше хубав и сочен. Качих се върху нея. Направих няколко бързи, злобни тласъка, после продължих по-бавно, сетне отново започнах да я чукам по-грубо. Гледах надолу към отчаяното, обикновено лице. Това наистина ме възбуждаше. Продължих да я чукам.

Теси изведнъж ме отблъсна:

— Чакай, спри!

— Какво? Какво?

— Чувам как идват с вана! Ще ме уволни! Ще остана без работа!

— Не, не, КУРВА ТАКАВА!

Продължих да я чукам безмилостно, като притисках устни към ужасната й лъскава уста, и свърших в нея, както трябва. После скочих. Теси си взе обувките и бикините и изтича в банята. Аз се избърсах с носната си кърпа, оправих кувертюрата и възглавниците. Външната врата се отвори в момента, в който си вдигах ципа. Отидох в дневната.

— Хенри, ще помогнеш ли на Лари да внесе масичката? Много е тежка.

— Разбира се.

— Къде е Теси?

— Мисля, че е в банята.

Двамата с Дебра излязохме до вана. Свалихме масичката и я понесохме към къщата. Когато се върнахме, Теси седеше на дивана и пушеше цигара.

— Да не изпуснете стоката, момчета! — подвикна тя.

— Няма начин! — отвърнах аз.

Занесохме масичката в спалнята на Дебра и я оставихме до леглото. Там имаше друга масичка, която Дебра реши да махне. След това застанахме около новата мраморна масичка, за да я разгледаме.

— О, Хенри… само за двеста долара… харесва ли ти?

— Чудесна е, Дебра.

Отидох в банята. Измих си лицето и си сресах косата. След това си смъкнах панталоните и боксерките и тихо си измих интимните части. Накрая се изпиках, пуснах водата и излязох.

— Искаш ли чаша вино, Лари? — попитах.

— Ами не, но все пак благодаря…

— Благодаря ти за помощта, Лари — каза Дебра.

Лари си тръгна през задния вход.

— Толкова се вълнувам! — възкликна Дебра.

Теси поседя с нас още десет-петнайсет минути, после заяви:

— Аз трябва да тръгвам.

— Остани още, ако искаш — каза Дебра.

— Не, не. Трябва да тръгвам. Трябва да оправя малко вкъщи, защото е станало голяма кочина.

— Ще чистиш? Днес? Когато можеш да си пиеш с двама приятели? — попита Дебра.

— Докато седя при вас, постоянно си мисля за кочината там и не мога да се отпусна. Нищо лично, не се обиждайте…

— Добре, Теси, тръгвай, щом трябва. Прощаваме ти.

— Добре, скъпа…

Двете се целунаха на вратата и Теси си тръгна. Дебра ме хвана за ръката и ме заведе в спалнята. Двамата се загледахме в мраморната масичка.

— Кажи ми честно какво мислиш, Хенри.

— Ами, аз съм губил по двеста долара на хиподрума, без да се сдобия с масичка, така че според мен е добра сделка.

— Ще бъде до нас, когато спим заедно.

— А не искаш ли аз да застана на нейно място, а ти да си лягаш с масичката?

— Ти ревнуваш!

— Естествено.

Дебра отиде в кухнята и се върна с парцали и някаква течност за почистване. После се зае да обработва мрамора.

— Знаеш ли, че мраморът трябва да се почиства по специален начин, за да се откроят жилките?

Съблякох се и седнах по боксерки на ръба на леглото. След това се отпуснах по гръб на кувертюрата и възглавниците. После изведнъж станах и казах:

— Дебра, намачках ти кувертюрата.

— Няма проблеми.

Отидох да напълня две чаши и подадох едната на Дебра. Гледах как действа по масичката. После тя се обърна към мен:

— Знаеш ли, че имаш най-хубавите крака, които съм виждала у някой мъж?

— Не е зле за старец като мен, а?

— Никак не е зле.

Тя потърка масичката още малко и накрая се отказа.

— Как си прекарахте с Теси?

— Тя е супер. Много ми хареса.

— Добра служителка.

— Не знам за това.

— Стана ми тъпо, че си тръгна така. Сигурно просто е искала да ни остави насаме. Трябва да й се обадя по телефона.

— Защо не?

Дебра започна да говори по телефона. Говори с Теси доста дълго време. Навън започна да се стъмва. Нямаше ли да вечеряме? Дебра беше сложила телефона по средата на леглото и седеше до него. Имаше хубав задник. Накрая се засмя и каза „дочуване“. После ме погледна:

— Теси казва, че си сладък.

Излязох да купя още пиене. Когато се върнах, Дебра беше пуснала големия цветен телевизор. Настанихме се един до друг на леглото и гледахме телевизия. Седяхме облегнати на стената и си пиехме.

— Хенри, какво ще правиш на Деня на благодарността? — попита ме тя.

— Нищо — отвърнах.

— Защо не го прекараш с мен? Аз ще приготвя пуйката. Ще поканя двама-трима приятели.

— Добре, звучи приятно.

Дебра се наведе и изключи телевизора. Изглеждаше много щастлива. След това загаси и лампата. Отиде в банята и когато се върна, се беше увила с нещо ефирно. След това си легна при мен. Притиснахме се. Надървих се. Езикът й започна да си играе в устата ми. Имаше голям, топъл език. Аз се спуснах долу. Започнах да я обработвам с език. След това малко и с нос. Тя реагираше както трябва. Накрая се качих върху нея и го вкарах.

Започнах да я чукам. Опитах се да си представя Теси, с късата й червена пола. И това не помогна. Бях дал на Теси всичко, което имах. Продължих да чукам, но нищо не се получи.

— Извинявай, сладурче, но пих прекалено много. Пипни ми сърцето!

Тя сложи ръка на гърдите ми:

— Адски силно бие!

— Все още ли съм поканен на Деня на благодарността?

— Естествено, миличък, не се притеснявай, моля те. Целунах я за лека нощ, обърнах се на другата страна и се опитах да заспя.