Жени

66

Минах да взема Тами. Пристигнахме малко по-рано и отидохме в един бар от отсрещната страна на улицата. Намерихме си маса и седнахме.

— Не пий много, Ханк. Нали знаеш как започваш да фъфлиш и да забравяш текста, когато си пиян.

— Най-сетне каза нещо смислено — отбелязах.

— Теб просто те е страх от публиката, нали?

— Да, но това не е сценична треска. Страхувам се, че ме гледат като изрод. Все едно обичат да ме гледат как си ям лайната. Но пък това плаща сметките и хиподрума. Така че нямам извинения.

— Ще си поръчам облак — реши Тами.

Казах на сервитьорката да ни донесе един облак и една бира.

— Аз ще се оправя, не се притеснявай за мен — успокои ме Тами.

После си изпи облака.

— В тези облаци май няма много за пиене — отбеляза. — Ще си поръчам още един.

Поръчахме още един облак и още една бира.

— Честно — каза тя. — В тези облаци май няма нищо за пиене. Най-добре да си поръчам още един.

За четирийсет минути Тами изпи пет облака.

После отидохме до задния вход на клуб Smack-Hi и почукахме. Отвори ни едно от едрите момчета, които работеха като охрана на клуба. Марти плащаше на разни повредени хипофизни гиганти да поддържат реда, когато тийнейджърите, дългокосите хипари, пристрастените към лепилото, ЛСД и обикновената трева и алкохолиците — всички нещастни, проклети, отегчени и обикновени позьори — се опитат да се развихрят.

Стана ми толкова лошо, че повърнах веднага. Този път първо успях да намеря кофа за боклук. Последния път, когато идвах, просто бях повърнал на пода пред офиса на Марти. Мисля, че той остана доволен от този прогрес.