Жени

85

Когато пак се събудих, беше 1:30 следобед. Изкъпах се, облякох се и проверих пощенската кутия. Имаше писмо от някакъв младеж от Глендейл.

Всичко това беше хубаво, но горкото копеле си нямаше путка. Хвърлих писмото му в кошчето за боклук.

Лиза се върна след един час.

— Намерих невероятни костюми!

Носеше цял куп рокли. Влезе в спалнята. Мина известно време, после тя излезе. Беше в дълга рокля с висока яка и се завъртя пред мен, за да ми я покаже. Роклята й прилягаше много добре на задника. Беше в златисто и черно, а Лиза носеше черни обувки. Изпълни кратък, дискретен танц.

— Харесва ли ти?

— О, да… — отвърнах и зачаках следващата.

Лиза пак влезе в спалнята. Когато излезе отново, беше в зелено и червено, със сребристи нюанси. Роклята беше отворена на кръста, така че й се виждаше пъпчето. Докато се въртеше пред мен, Лиза ме гледаше право в очите, но някак особено. Не гледаше нито лукаво, нито секси — гледаше си просто идеално.

Не си спомням колко костюма ми показа, но последната рокля беше най-добра. Беше много тясна и от двете страни на полата имаше цепки. Докато обикаляше, първо се показваше единият й крак, а после другият. Роклята беше черна, блещукаше и отпред беше дълбоко изрязана.

Докато Лиза обикаляше из стаята, аз станах и я хванах. Целунах я яростно, като я наведох назад. Продължих да я целувам и започнах да вдигам дългата й рокля. Вдигнах я съвсем и видях бикините й — жълти. После я дръпнах и отпред и започнах да притискам кура си в нея. Езикът й се плъзна в устата ми — беше хладен, все едно току-що беше пила леденостудена вода. Избутах я в спалнята и грубо я съборих на леглото. Свалих жълтите бикини и собствените си панталони. После се развихрих. Изправих се над нея, така че краката й бяха качени на раменете ми. Разтворих й краката, вдигнах се и й го вкарах. Поиграх си малко с нея, като я чуках с различно темпо, а после по различен начин — гневно, любовно, закачливо, брутално. От време на време си го изваждах, а после пак започвах. Най-сетне се предадох, направих още няколко тласъка, свърших и се отпуснах до нея. Лиза продължи да ме целува. Не бях сигурен дали е свършила или не. Аз със сигурност бях.

Вечеряхме в един френски ресторант, където сервираха и хубава американска храна на добри цени. Там винаги беше претъпкано, което беше добре, защото така се наложи да почакаме повече на бара. Представих се на управителя като Ланселот Лавджой и след четирийсет и пет минути дори бях достатъчно трезвен, за да си спомня името, когато ме повикаха да ни настанят.

Поръчахме си бутилка вино. Решихме засега да изчакаме с вечерята. Най-добрият начин за пиене е на малка маса, с бяла покривка и красива жена.

— Чукаш се с такова желание, сякаш се чукаш за пръв път — каза ми Лиза. — И все пак го правиш с много въображение и опит.

— Може ли да си запиша това на ръкава?

— Естествено.

— Може някой път да го използвам.

— Моля те само да не използваш мен. Не искам да бъда поредната от твоите жени.

Не отговорих.

— Сестра ми те мрази — добави тя. — Каза, че само ще ме използваш.

— Какво стана с високата класа, Лиза? Започна да говориш като всички останали.

Така и не стигнахме до вечерята. Когато се прибрахме, пихме още малко. Тя все още много ми харесваше. Започнах леко да я нагрубявам. Тя се шокира и очите й се напълниха със сълзи. Изтича в банята, остана там около десетина минути и се върна.

— Сестра ми беше права. Ти наистина си негодник!

— Хайде да си лягаме, Лиза.

Приготвихме се за лягане. Легнахме си и аз се качих върху нея. Без предварителна игра беше много по-трудно, но накрая успях да проникна. Започнах да я чукам. Падна голямо чукане. Беше поредната гореща нощ. Все едно сънувах един и същ кошмар. Започнах да се потя. Не спирах да чукам. Курът нито ми спадаше, нито свършвах. Продължих да чукам. Най-сетне се изтърколих встрани:

— Извинявай, миличка, пих прекалено много.

Лиза бавно плъзна главата си надолу по гърдите ми, по корема и още по-надолу, стигна до него, започна да го ближе, а после го пое в устата си и го засмука както трябва…

Когато Лиза се върна в Сан Франциско, аз отидох с нея. Живееше в апартамент навръх един хълм. Беше приятно. Първо отидох да сера. Влязох в банята и седнах на тоалетната чиния. Наоколо се виеха лозички. Страхотен кенеф. Много ми хареса. Когато излязох оттам, Лиза ме настани на някакви големи възглавници, пусна Моцарт и ми наля изстудено вино. Беше време за вечеря и тя отиде да готви в кухнята. От време на време ми сипваше още вино. Винаги съм предпочитал да ходя на гости на жените, отколкото те да ми идват на гости. Когато съм у тях, винаги мога да си тръгна.

Тя ме извика за вечеря. Имаше салата, чай с лед и пилешка яхния. Беше доста вкусно. Самият аз готвех ужасно. Мога да приготвям само пържоли и телешка яхния — но пък телешката яхния става сносна, особено когато съм пиян. Когато готвя телешка яхния, обичам да рискувам. Слагам от всичко и чакам да видя какво ще се получи. Понякога се получава вкусно.

След вечеря отидохме с колата до рибарския кей. Лиза караше много внимателно. Това ме изнерви. Спираше на всяко кръстовище и се оглеждаше в двете посоки, преди да продължи. Спираше дори когато нямаше никакви други коли.

— Лиза, карай, мамка му — казвах аз след малко. — Няма никакви други коли.

Тя едва тогава потегляше. С хората е така. Колкото повече ги опознаваш, толкова повече си личи колко са ненормални. Понякога това е забавно — поне в началото.

Разходихме се по кея, после седнахме на пясъка. Плажът не беше нищо особено.

Лиза ми разказа, че отдавна нямала приятел. Според нея беше просто невероятно какво е било важно за мъжете, с които е ходила.

— Жените са почти същите — казах й аз. — Когато веднъж попитали Ричард Бъртън какво търси в една жена, той отговорил: „Първо гледам да е поне на трийсет години.“

Когато се стъмни, се върнахме в нейния апартамент. Лиза извади виното и двамата седнахме на възглавниците. Тя отвори прозорците, така че да виждаме нощта навън. Започнахме да се целуваме. После пихме вино. После пак се целувахме.

— Кога се връщаш на работа? — попитах.

— Искаш ли да се върна?

— Не, но трябва да преживяваш.

— Но ти също не работиш.

— Всъщност работя.

— Искаш да кажеш, че живееш, за да пишеш?

— Не, просто съществувам. След това се опитвам да си спомня нещо от живота си и да го запиша.

— Аз ходя в студиото само три вечери в седмицата.

— И така изкарваш достатъчно?

— Засега се справям.

Започнахме да се целуваме по-настойчиво. Тя не пиеше колкото мен. Преместихме се на водното легло, съблякохме се и се хванахме за работа. Бях чувал за чукането на водни легла. Уж било страхотно. На мен ми беше трудно. Водата трепереше и се тресеше под нас, а докато се движех нагоре-надолу, леглото сякаш се движеше наляво-надясно. Така, вместо да доближава Лиза към мен, сякаш я отнасяше встрани от мен. Може би трябваше да се поупражнявам. Започнах да я чукам по специалния си дивашки начин, като я дърпах за косата, все едно я изнасилвам. Това й хареса — или поне така изглеждаше, защото започна да издава доволни звуци. Продължих още малко така, после тя изведнъж сякаш свърши — или поне издаде всички звуци, характерни за такива случаи. Това ме възбуди и аз също свърших, веднага след нея.

Измихме се и пак се върнахме към виното на възглавниците. Лиза заспа, отпуснала глава в скута ми. Аз поседях още един час. После легнах по гръб и тази нощ двамата спахме на възглавниците.

На следващия ден Лиза ме заведе в танцовото студио. Взехме си сандвичи от едно място наблизо, занесохме ги горе и ги изядохме в студиото. Беше много голямо помещение, на втория етаж. Вътре нямаше нищо друго освен гол под, уредба, няколко стола и въжета, опънати под тавана. Изобщо нямах представа кое за какво служи.

— Искаш ли да те науча да танцуваш? — попита тя.

— Някак си не съм в настроение — отвърнах.

Следващите дни и нощи бяха същите. Не беше лошо, но не беше и страхотно. Научих се да се справям на водното легло, но за чукане предпочитам обикновените легла.

Останах още три-четири дни, после се върнах в Лос Анджелис.

Продължихме да си пишем писма.

След месец тя пак дойде в Лос Анджелис. Този път, когато пристигна в апартамента ми, беше с панталони. Изглеждаше променена — не разбирах в какво точно, но ми изглеждаше променена. Не ми беше приятно да седя с нея, така че я заведох на хиподрума, на кино, на боксов мач — на всички места, където обичам да ходя с жени — но нещо не беше наред. Пак правихме секс, но вече не беше интересно. Все едно бяхме женени.

Пет дни по-късно Лиза седеше на дивана, а аз четях вестник. Тя изведнъж каза:

— Ханк? Не се получава, нали?

— Не.

— Какво не е наред?

— Не знам.

— Ще си тръгвам. Не искам да стоя тук.

— Спокойно де, не е толкова зле.

— Просто не разбирам какво става.

Не отговорих.

— Ханк, ще ме закараш ли до сградата на женската асоциация? Знаеш ли къде се намира?

— Да, в Уестлейк, където преди беше художествената академия.

— Откъде знаеш?

— Веднъж закарах там една друга жена.

— Копеле мръсно!

— Добре де, какво сега…

— Имам приятелка, която работи там. Не знам къде живее и не мога да я намеря в телефонния указател. Но знам, че работи в тази сграда. Ще остана при нея няколко дни. Просто не искам да се връщам в Сан Франциско точно сега, когато все още се чувствам така.

Лиза си събра нещата и ги прибра в куфара си. Качихме се в колата и аз я закарах в Уестлейк. Веднъж бях закарал там и Лидия, когато няколко от скулптурите й бяха включени в някаква женска изложба.

Паркирах отвън.

— Ще почакам, докато намериш приятелката си.

— Няма нужда. Можеш да тръгваш.

— Не, ще почакам.

Почаках. След малко Лиза се показа и ми махна. Аз също й махнах, запалих двигателя и потеглих.